Нефт, ядрено оръжие и ракети - причина и повод за напрежението в Близкия изток

Налагайки санкции на страните, които купуват иранския нефт, САЩ по същество създават проблеми на своите политически и икономически конкуренти от Далечния изток и Европа. При условие, че се предизвика въоръжен конфликт в региона, трафикът на нефт през Ормурзкия пролив ще се прекрати за неопределено време, което силно ще се отрази на икономиката на страните от тези региони, т.е. на основните икономически конкуренти на САЩ. В същото време твърде сериозни проблеми се създават и за икономиката на Иран.

Напоследък САЩ увеличават политическия натиск срещу Иран и разработват план за въоръжен конфликт с него,

активно подпомаган от близкоизточните си съюзници. По всяка вероятност САЩ не биха участвали пряко в него, но без съмнение биха осигурили широка подкрепа на някои от своите съюзници, които биха го започнали. За започването му дори възникна повод - диверсията срещу четирите танкера в Персийския залив и тръбопровода на територията на Саудитска Арабия.

По същото време самолети на ОВС на НАТО извършиха полети във въздушното пространство на ОАЕ, а пътническите авиокомпании бяха предупредени за възможно начало на бойни действия. САЩ прехвърлиха в региона авионосната ударна група от Средиземно море в близост до Персийския залив и стратегически бомбардировачи Б-52 на базата си в Катар, а по-късно съобщиха за изпращане в региона и на допълнителен контингент от 1500 бойци. Саудитска Арабия свика на срочно съвещание на ръководителите на арабските страни, а генералните им щабове организираха командно-щабни учения. 

Въоръжените сили на Иран разполагат с ударни средства, способни да нанесат неприемливи загуби на който и да е противник в региона, което въздържа не само противниците му в Близкия изток, но и САЩ да започнат война срещу него. Защото всяко нападение срещу страната ще предизвика ответен удар с непредсказуеми последствия. 

Иран твърди, че ще затвори Ормузкия пролив, ако действията на САЩ действително доведат до прекратяване на износа на ирански петрол. Страната има такава възможност и най-вероятно може да го извърши чрез използване на противокорабния ракетен комплекс с балистична ракета "Khalij Fars" (от фарси “Персийски залив“) или с катери “Зулфикар”, въоръжени с противокорабни ракети или с морски мини. 

Фактът, че не последва въоръжен конфликт след посочената диверсия и създадената обстановка, показва, че е напълно възможно заплахите и приготовленията да нямат за цел предизвикване на война с Иран, а създаване на ситуация, при която съсредоточената в региона авиационна ударна група, начело със самолетоносача „Авраам Линкълн”,  да не допусне износ на ирански петрол.

Вероятно именно поради това китайският външен министър застана твърдо на страната на Иран и по същество заяви, че ще защити правото на страната да изнася нефт в Китай. Не бяха утешителни за САЩ и разговорите на държавния секретар с руския президент в Сочи, а показателно е, че по-късно в иранско пристанище с неизвестен товар акостира транспортния кораб „Спарта-2”, известен като „сирийския експрес”, снабдявал с техническо и тилово имущество руските ВКС в Сирия. Стана известен и фактът, че от иранските катери са снети противокорабните ракети, което е красноречива стъпка за реалните намерения на Иран и за начина, по който би продължило противоборството в региона.

Един от основните поводи на САЩ за конфронтация с Иран е неговата ядрена програма.

Повод, защото причина няма, тъй като Иран се съгласи за спирането и постепенното й закриване. Целта на оказания върху страната международен натиск е да не се допусне още една държава да стане притежателка на ядрено оръжие, а в широк аспект - да не се допусне създаването му и в други страни

Иран се отзова на настоятелния призив да спре изпълнението на ядрената си програма и на 15 юли 2015 г. с участието на петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН и Германия беше подписан План за действие по иранската ядрена програма (JCPA - Joint Comprehensive Plan of Action). Той включва както нейното замразяване, така и постепенна отмяна на наложените на страната санкции след сключване на всеобхватен договор. Такъв договор би изключил създаване на ядрено оръжие в Иран и би гарантирал постепенно снемане на всички наложени санкции. Въпреки че Иран не нарушава постигнатата договореност по Плана, на 8 май 2018 г. САЩ се оттеглиха от него, докато останалите страни настояват за неговото спазване. 

Франция, Великобритания и Германия създадоха специален механизъм за търговия с Иран (INSTEX),

с чиято помощ разплащанията да бъдат независими от американския долар. Той обаче на практика не се използва, което разочарова Иран и подчертава двусмислието на европейската политика по този проблем. Напрежението нарасна, след като на 2 май т.г. влезе в сила и американската забрана за купуване на ирански нефт. 

Вероятно това е и една от причините, поради които Иран предприе важна стъпка – на 15 май т.г. той официално уведоми страните-участнички, че преустановява спазването на някои положения от него и даде срок от 60 дни за вземане на окончателно решение по проблема. През този период Иран няма да спазва ограниченията по запаса си от нискообогатен уран (300 кг съгласно План JCPA) и по тежка вода, като преустановява продажбата на последната на трети страни. Освен това, ако страните-участнички не започнат постепенно снемане на наложените санкции, след 60 дни Иран ще възобнови производството на високообогатен уран. 

Така на практика излизането на САЩ от Плана JCPA стана причина не само за напрежението между САЩ и Иран, но и между САЩ и страните, които подкрепят неговото осъществяване. 

Стремежът да се предотврати създаване на иранско ядрено оръжие е принципен и важен,

защото днес десетки страни могат да разработят ядрени боеприпаси и носители за тях и, ако това се допусне, сигурността на планетата ще стане твърде проблемна. Същевременно не трябва да се подминава с мълчание и факта, че Индия, Пакистан, Израел и КНДР притежават ядрено оръжие. 

Защо, например, трябва да се иска ядрено разоръжаване на КНДР, което е справедливо, а за останалите това да не се отнася? 

Ядреното оръжие е едната страна на проблема за сигурността, а другата, не по-малко важна, са неговите носители – особено ракетите. Именно затова САЩ и ЕС са против иранската ракетна програма, която вече е и все повече ще става проблем не само за Близкия изток. За това говори и фактът, че тя е част от 12-те изисквания на САЩ за сключване на ново споразумение с Иран и за снемане на наложените санкции. По този проблем отново се проявява безпринципност, свързана с ракетният потенциал на Близкия изток.

В региона не само Иран разполага с ракетно въоръжение.

Балистични ракети с обхват до 1000 км имат на въоръжение Сирия, Йемен, ОАЕ и Турция, а Израел и Саудитска Арабия разполагат и с балистични ракети със средна далекобойност (БРСД). Саудитска Арабия има на въоръжение китайските конвенционални „Dong Feng-3A” (”Източен вятър-3А) с обсег 2800 км и „Dong Feng-21” (1800 км). Стратегическите ракетни сили на Саудитска Арабия разполагат минимум с четири ракетни бази, две от които са частично подземни. Те са развърнати на югозапад от столицата, като стартовите позиции са оборудвани извън подземните укрития на пусковите установки. Известно е, че Саудитска Арабия финансира ядрената програма на Пакистан, поради което се предполага, между тях съществува споразумение, в случай на необходимост, Пакистан да предостави на страната ядрено оръжие. 

Не е без значение и фактът, че Саудитска Арабия е договорила със САЩ доставката на четири ядрени реактора, а с Русия се водят преговори за построяване на атомна електроцентрала. Известно е, че отработеното в реакторите на АЕЦ гориво съдържа 1 процент плутоний – смес от 4 негови изотопа. Ядрените физици са доказали, че въпреки недостатъците, реакторният плутоний може да се използва за създаване на ядрен боеприпас, разбира се, далеч по-неефективен в сравнение с оръжейния плутоний-239.  

От седемте емирата в състава на ОАЕ, само Дубай разполага с руския оператино-тактически ракетен комплекс 9К72 и американския HIMARS, на въоръжение са над 140 реактивни системи за залпов огън, над 300 противотанкови ракетни комплекса и авиация, въоръжена с ракети „въздух-земя”. Не е без значение и фактът, че ОАЕ изграждат ефективна система за ПВО и ПРО на основата на американските комплекси „Patriot” и THAAD. В ОАЕ се полагат усилия за развитие и на мирна ядрена енергетика. Интерес представлява и декларацията им от 2015 г., че снемат от себе си поетото задължение да не обогатяват уран, което, от една страна може да означава пропаганден ход, а от друга - намерение за реализира на такава възможност.

Сред страните от Близкия изток значително се открояват ракетните възможности на Израел,

който вече разполага с ракетно-ядрена триада, комплектувана с комплекси със земно базиране, като балистичните „Иерихон-1” (обхват 500 км), „Иерихон-2” (1800 км) и „Йерихон-3” (4000 км), с морско-крилатите „Поп ай турбо” (1500 км) и с въздушно крилатите „Далила” (250 км), новата аеробалистична „Rampage” (150 км) и „Have Nap” (80 км) - част от посочените ракети са и носители на ядрено оръжие.  

Израелската триада се допълва и с добре структурирана и ефективна регионална система за противоракетна отбрана, разполагаща с различни антиракети, като тактическите „Железният купол”, „Прашката на Давид” за борба с оперативно-тактически ракети и мощните „Хец” (”Стрела”), предназначени за прехващане на балистични ракети със средна далекобойност (от 1000 до 5500 км). 

Иранските ракетни възможности са далеч по-скромни от тези на Израел, но достатъчни да нанесат неприемливи загуби

на която и да е страна в региона. Те са реална заплаха, която с течение на времето ще нараства. Въпросът е: има ли право Иран да притежава средства за защита от военни сили, изправени срещу него?. Отговорът е принципен: както всяка уважаваща себе си страна, така и Иран очевидно има това право. Ето защо справедливо е да се постави въпросът: защо отношението на САЩ и ЕС не е еднакво към всички страни в региона, които произвеждат или се въоръжават с ракетни комплекси?

Какво е реалното състояние на иранската ракетна програма?

През последните десетилетия Иран, с помощта на Китай и КНДР, създаде добри ракетни специалисти и развита научно-производствена база. Страната разполага с над 40 научни звена и производствени предприятия, от които десет научно-производствени, шест крупни и повече от 25 средни предприятия, обединени в научно-производствени групи, както и с два изпитателни полигона. Този потенциал позволява разработване на цялата гама балистични и крилата ракети – от противотанкови, тактически, оперативно-тактически (ОТР), БРСД до ракети-носители за извеждане на изкуствени спътници на околоземна орбита – през 2009 г. страната стана 10-та, извела в орбита свой спътник “Омид” (”Надежда”) със своя ракета-носител “Сафир-2” (”Посланик-2”).

Днес Иран разполага със значителен потенциал от тактически ракети с обсег до 100 км и с ОТР (до 1000 км), като ”Фатех-110А” и нейните модификации, „Шахаб-1”, „Шахаб-2” и новата „Qiam-1”. Значителен проблем за неговите съседи, а също и за някои източно-европейски страни, са БРСД с течно гориво „Шахаб-3” и нейните модификации, „Гадър-110” и особено „Сиджил-2” (обсег 2000 км, двигател с твърдо гориво, повишена точност и касетъчна бойна глава), както и новата „Хорремшехр” с радиус на действие над 2000 км.

Ракетното въоръжение е сведено в пет ракетни бригади, подчинени на Централното ракетно командване на КСИР, и шест дивизиона тактически ракети в състава на сухопътните войски. Мобилните пускови установки се укриват в подземни солидно укрепени укрития-тунели – предполага се, че 14 такива поземни ракетни укрития са построени на различни места в страната, които трудно могат да бъдат унищожени от авиацията на противника. Твърди се, че е създадена възможност без излизане от тях, през специални отвори, да се нанасят ракетни удари. Част от мобилните пускови установки постоянно сменят местата си – те се маскират подобно на тировете и се придвижват само нощем по маршрути, на които има изградени подготвени стартови позиции, от които изстрелването на ракетите става за минимално време. Така противникът трудно може да определи къде в даден момент се намира част от иранския ракетен потенциал и откъде може да бъде нанесен ракетен удар.

На този етап е трудно да се прогнозират бъдещите стъпки на САЩ, на страните в региона и на други мощни сили, заинтересувани от обстановката в Близкия изток. Ясно е обаче, че в противопоставянето все повече ще отстояват интересите си и други страни, което неминуемо ще предизвика усложняване на обстановката. По всяка вероятност, контурите й ще се очертаят към момента, в който изтече 60-дневния ултимативен ирански срок, даден на шесторката от Плана JCPA.