Не ни карайте да бъдем като вас. Ние сме с различна ориентация

В действителност, цялата история, както и настоящето показват, че в упражняването на властта (или управлението) вторият принцип е много по-важен. След последното голямо практическо прилагане на този принцип – Втората световна война, последва известно затишие, но през последните десетилетия властващите елити отново се връщат към принципа. Това изглежда се забелязва от повечето хора в Европа.

Така мислят и в България, поне ако съдим по една актьорска реплика от пиеса на Александър Морфов, играна в Националния театър. Репликата сигурно е известна, но за всеки случай ето я: „Изроди, изроди, изроди, майката й е… на тая държава”. Ако се организира рефендум (не случайно вече ги ограничават, а ще започнат и да ги забраняват) в подкрепа на това твърдение, сигурно поне 70% от българските граждани (всички, които живеят с доходи по-ниски от издръжката на живота) биха го одобрили.

Но какво би станало, ако се попитат всички жители на Стария континент дали мнението им за дейността на политиците в ЕС съвпада с това на българите? Сигурно е, че ще се установи удивително единодушие. Повечето европейци без колебание биха използвали цветущото българско обръщение, което би звучало все така адресирано към Европейски Съюз.

Имат ли основания европейците да мислят така за социално полезната и самоотвержена работа на своите политически „лидери”? Имат, и то много, и при това отдавна.

Никак не е случайно, че още преди около половин век, един безспорен европеец- сър Джон Мейнард Кейнс изрече думите „Лудите, които ни управляват…”. Кейнс знаеше много, за да изрече тези думи – беше видял какво се крие зад официалните политики и политическата фразеология, беше видял на какво са способни „лидерите”. И не беше само Кейнс.

В „Животинската ферма” на Оруел управляваха прасета. Георги Марков писа за „Достопочтеното шимпанзе” и кой ли не още – например, онези европейски изследователи, според които Европа е попаднала в цивилизационна криза?

А какво ли би казал например, лорд Кейнс ако можеше да види подвизите, извършени от „лидерите” след 70-те години на 20-ти век? Например, как постепенно и с дружни усилия успяха да извършат „Голямата трансформация” – аналог на българския „преход”, т.е. да организират „икономическата и финансова криза”; да превърнат демокрацията в илюзия, а политиката и икономиката – в грандиозна корупционна система; да укрепят пазара като го подменят с крупни йерархии и конгломерат от икономическа и политическа власт; да разрушат европейския дом на благополучието, като направят на трески „Европейския социален модел”; да увеличат бедността, безработицата, неравенствата до нива, които европейците бяха забравили и т.н. и т.н.

Ако беше видял всичко това Кейнс, вероятно би променил мнението си за управниците, защото те не са просто „луди”. Тяхната изкривена, нечовешка, налудничава рационалност не само ги прави, жестоки, безмилостни, не само ги прави способни да извършват всякакви разрушения, т.е. всякакви престъпления, но и неизбежно ги тласка към превръщане на упражняването на властта в низ от перманентни разрушения – престъпления.

Накратко, протича интензивен процес на превръщане на упражняването на властта в тайна, организирана и престъпна дейност. И тази тенденция е най-голямата заплаха за съществуването и бъдещето на този свят.

Това се случва не само в Европа. Същият процес протича, и то отдавна, на глобално ниво. Особено е напреднал и в трансатлантическите съюзници на Европа. Впрочем, едва ли са прави онези, които отдават провалите на европейските лидери само на лошо влияние на „Големия брат” от другата страна на Атлантика. Дълбоко в тъмните недра на невидимите механизми на властта, те са едно и също, и едните, и другите са се срастнали, като сиамски близнаци.

Границите и различията между тях са привидни, действията им са съгласувани, а привидните различия се дължат просто на временни сривове в координацията или на своеобразно „разделение на труда” между тях.

Най-актуалното им постижение е организирането на това, което някои нарекоха „Велико преселение на народите”. В действителност става дума за разрушаване – не случайно, неволно, поради грешки, а преднамерено – на „хабитата” на милиони същества – човешки същества и организирането на емигрантско наводнение в Европейския съюз, което може да не се окаже пристигане на емигрантите в рая, а живот и социални роли, които са сходни с тези на нашенските роми.

И много е жалка, плашещо налудничава и глуповата масовката – медийна, експертна и всякаква друга, която осакати целият публичен дебат, като го съсредоточи главно върху приемането на емигрантите – че то трябва да бъде цивилизовано, европейско, че европейците трябва да проявят съчувствие, да интегрират имигрантите и т.н.

Тази тема на дебата е до голяма степен безсмислена, защото европейците имат достатъчно морал и склонност да проявяват съчувствие, милосърдие, готовност да помогнат на хора в беда. Има и многобройни доказателства за човещината, цивилизоваността на европейските граждани. Една малка част от тези доказателства се намират в някои скорошни изследвания на особено уязвими хора – просяци, бездомни.

Едно изследване на просяците, проведено в няколко страни-членки, например, показа, че отношението на обикновените хора към просяците е повлияно силно от алтруизъм, съчувствие, състрадание, милосърдие. При това анкетираните не само декларативно заявяваха, че дават или че трябва да се дава милостиня на хора, изпаднали в необичайно тежко положение.

Наблюденията показваха, че наистина се дава милостиня. Потвърждават го и самите просещи хора. Впрочем, просията не би била възможна и бързо би изчезнала, ако никой не даваше нищо на просещите. Така е дори в бедна България. Едно изследване на бездомните хора (Сдружение ”Градски номади”) показва, повечето хора се отнасят към бездомните доброжелателно, със съчувствие, считат, че трябва да им се помага, чрез социални плащания от държавата…

Но как се отнасят европейските управници към същите тези уязвими групи, а и към собствените си граждани? Те много често забраняват просенето (в много градове по света са приети закони „За сигурни улици”), преследват ги, санкционират ги.

Как са защитили бездомните в случаите, когато жилищата им са били отнети с измама? Как се отнасят към собствените си граждани – пенсионери, безработни, бедни? Как държавата подпомага нуждаещите се от социална подкрепа? Като все по-често и в по-голям мащаб я отказва.

Не! Европейските граждани не се нуждаят от морализаторство, което да засили липсващи морални ценности и чувства, които правят човека човек. Европейците си имат всичко това достатъчно. От морал се нуждаят техните „елитите”, защото наистина им липсва. Но и за тях морализирането би било безсмислено, защото те няма да го приемат и морални същества (човеци) няма да станат.

Ето защо насочването на дебата към нежеланието и страховете на европейците да приемат наплива от чужденци е заблуждаващ маньовър. Несъгласието и недоволството на европейските граждани не е насочено към страдащите и нуждаещи се от подслон имигранти. Европейците са недоволни и несъгласни с наплива на имигранти по други причини. Недоволни са главно от политическите действия, които запалиха домовете на милиони хора, тласнаха ги към Европа и не се знае как може да бъдат употребени тук за целите на елитите.

Европейското недоволство е породено и от дълбокото недоверие към политиците. Нима тези, които са монополизирали правото да мислят и решават вместо европейските граждани, не знаеха, че ще създадат потоци от бежанци като подпалват безредици и войни? Със сигурност са знаели, че хората ще побягнат. И тогава защо разиграват дълбока изненада и неподготвеност пред своите граждани?

Защо не се подготвиха за този поток още преди да започне прекрояването на статуквото в страните-обекти на интервенции. А защо въобще трябваше да интервенират в тези страни, като слонове в стъкларски магазин?

Европейците имат и много други основания да бъдат недоволни от политическия си „елит”, да не му вярват и да го подозират в измами и манипулации. Ако европейските „елити” бяха толкова загрижени за бежанците, не беше ли най-естествено да организират приемни пунктове в съответните страни, да изпратят масирано помощи и всичко каквото е нужно (освен дронове, а може би – с дронове); да предоставят на съответните правителства милионите евро, които сега ще харчат за осигуряване на жизнени условия на бежанците.

Недоволство пораждат и многобройните признаци, че вълната от емигранти е преднамерено стимулирана – всъщност освен бежанците, чийто живот наистина е бил в опасност, има „бежанци” от много други страни. Тези вторите, изведнъж, в точно определен момент, като по сигнал, се смесиха с автентичните бежанци и се втурнаха към Европа. (Установи се, че мнозина от тях лъжат, че са сирийци).

Кой и как подаде на тези хора сигнал за тръгване, кой координираше „бягството” към Европа за онези, които очевидно не „бягат от смъртта”, не бягат от разрушени домове, не бягат за живота си. Нещо повече, част от бежанците изглежда не са и икономически емигранти. Те са били достатъчно обезпечени и състоятелни там, където са живеели. Със сигурност някои от тях са живеели не по-зле от много европейски граждани. Защо се преместват в Европа и то по такъв начин, след като са имали възможност да хванат самолета и да пристигнат?

Недоверие, недоволство и възмущение предизвикват и многобройните признаци, че именно институциите, които трябва да охраняват границите и сигурността на Европа в действителност съдействат на „Великото преселение”. Като се започне например от т.нар. гранични власти, които се оказаха „напълно безпомощни” пред наплива на бежанци, всъщност – пред натиска на каналджиите. Добре че Путин все още не е разбрал колко е безпомощна Европа в опазване на границите. Иначе, както обича да анексира.

Европейците са притеснени и от признаците, че институциите в действителност сътрудничат на каналджиите – най-малкото като си затварят очите пред тяхната дейност. Но е напълно възможно и да ги покровителстват, и дори да ги организират.

Не е ли странно, че престъпленията на каналджиите стават известни главно поради техни издънки (при което обикновено умират хора), а не поради това, че ги залавят „органи на реда”? Не е ли странно, че специалните служби са толкова слабо информирани за каналджийството и имат толкова мижав принос в борбата с каналджиите?

А как да си обясним информацията, че правосъдието сякаш си другарува с каналджиите. Когато „органите на реда” все пак (от немай къде) изпратят на съд провалили се некадърници каналджии, правосъдието действа странно – сякаш поема щафетата от другите институции.

Разследването на издънили се каналджии не е за трафик на хора, а за незаконно превеждане през границата (така както кражбата на кола не е кражба на кола, а незаконно отнемане, за да се повозят крадците); делата се гледат бързо, дават се условни присъди, камионите в които са превозвани хората не се конфискуват, никой не пита за парите, които каналджиите са взели и – слава богу – никой не се интересува дали работят в мрежа с (отделни представители, разбира се, на) държавни институции. Иначе кой знае какво ще излезе от някой бъбрив каналджия.

Е, в някои екстремни случаи става ясно, че примерно някой от гранична полиция не е удържал на доларовия (респективно- евровия) натиск, но какво да се прави – такава е човешката природа.

И никой не пита европейците дали са съгласни с всичко това. А когато недоволстват, им казват: бъдете хора, бъдете морални. Съчувствайте. А уморените, стресирани и отвратени европейци едва ли искат да поучават „елитите” какви да бъдат.
Никой не ги пита, но ако все пак ги попита, вероятно ще кажат на елитите нещо от този род: „Бъдете каквито искате, например, изроди, идиоти, крадци, либерали, социалисти или да речем – гейове. Не ни интересува. Но не ни принуждавайте и ние да бъдем същите. Ние просто сме с различна ориентация”.

И никой, още по-малко фалцетът на нашите брюкселски политически влъхви, не може да заглуши гласа на един Vox populi – от Атина до Мадрид, че и през „претръпнала“ София – Европа вече е наясно:Такъв елит е излишен и бъдещето му принадлежи на миналото.

Статията е публикувана в сайта: http://philosophyclub.bg