- 10 Sep 2020
- 42
- 7
От гледна точка на социологията победата на Обама бе очаквана. Почти през цялата предизборна кампания действащият президент запазваше малка, но константна преднина пред кандидата на републиканците Ромни. Това се потвърди и на изборите, реално броят на подадените гласове за кандидата на демократите е само 1,5% повече от тези в полза на неговия съперник.
Но „сензация” има и тя се крие в условията, при които бе преизбран Обама. През целият му първи мандат Америка остана скована в лапите на стагнацията и чувството за несигурност обземаше все по-големи слоеве от населението. Бе близко до ума да се очаква, че това състояние ще се изрази в някакъв протестен вот.
<p>Историческите примери в тази насока са повече от един. Така слязоха от политическата сцена президентите Форд, Картър и Буш-старши. А това не се случи. И не защото демократите успяха да препишат вината за кризата на Буш-младши, а защото мнозинството американци съзряха в първия си чернокож президент символът на една нова, „отвъдикономическа” Америка.</p>
<p>Правилото на Бил Клинтън -„икономиката, глупако!”, спря да функционира. То се оказа погребано (на плитко засега) пред търсенето на една нова американска визия за смисъла от политическия избор. В състоялата се надпревара за Белия дом не просто загубиха консерваторите, загуби консервативният подход в провеждането на предизборната кампания.</p>
<p>Конвенционалните решения и послания вече не грабват вниманието, те са дотолкова изтъркани от употреба, че убиват целия рационализъм и прагматизъм, който носят в себе си.</p>
<p>На тяхно място Обама отправи две нови послания. Първото бе внушението за съпричастност на хората към политиката. Той не влезе в полето на статистиката или сухите аргументи, а просто заяви: АЗ СЪМ ЕДИН ОТ ВАС.</p>
<p>Заложи на егалитарността. Направи го много интелигентно и внимателно. Избягна опасността да бъде вкаран в демодираната щампа на „човек от народа”, а демонстрира емоционаланата обвързаност на своя успех и своята биография.</p>
<p>Представи своето управление като един триумф на мита за американската мечта и оттук изведе аргументацията си, че това управление си струва да бъде бранено от амбициите на републиканците. Превърна битката за своето политическо оцеляване в лична кауза на едно огромно мнозинство от хора.</p>
<p>Вторият елемент, който бе неизменно преплетен в предизборната кампания на Обама, бе посланието за промяна. Съединените щати, къпейки се в лаврите на световен хегемон, като че ли стопираха процеса на еволюционна трансформация на институциите си. Последните доказват своята ефективност не на база на настоящето, а на спомена от миналото.</p>
<p>В този аспект икономическите проблеми са само част от разговорът за бъдещето, при това не най-важната.</p>
<p>Това не бе отчетено от републиканциите и те се провалиха, дали защото им липсваше прозорливост, дали заложиха прекалено на традицията, дали се предовериха на очакването си, че сънародниците им ще гласуват според джоба си, те се самоизключиха от дебата за бъдещето на страната.</p>
<p>Критикувайки Обама, те изхождаха от позицията на мечтите за реставрация и дори реакция, без да изведат някакво ярко и креативно послание.</p>
<p>В дебата за промяна Обама нямаше конкуренция. Без да бъде някакъв особен радикал, на президента му беше достатъчно реализацията на програмата Medicare, за да стане монополист в предлагането на визия за бъдещето на Америка. И тук не става въпрос за самата същност на политиката в областта на здравеопазването, колкото до решимостта на президента да се захване с тежката проблематика на страната.</p>
<p>Очевидно хората са разколебани в собствените сили и идеята за повече държава става все по- привлекателна. Радетелите на Laissez faire банкрутираха като идеология. За тях стана невъзможно да аргументират защо болните без здравни осигуровки трябва да бъдат оставени на своята съдба, но във финансовите и промишлени мастодонти трябва да се влеят трилиони долари на данъкоплатците.</p>
<p>Разочерованието от законите на пазара също вля сили на Обама. Без да се явява извънсистемен играч, неговата политика за ограничаване на част от рисковите пазарни операции и засилване на държавния контрол при други обстоятелства би била определена като социализъм, а президентът ги представи на обществото като разумни и ги прокара през конгреса.</p>
<p>Това също разкрива ефективността на харизмата му, чрез която успява да трансформира статуквото безболезнено.</p>
<p>Умение, от което САЩ ще изпитват остра необходимост в бъдеще. Избирателите, кога чрез своята интелигентност, кога чрез инстиктите си, се докоснаха до модернизационната същност на Обама и решиха да му гласуват доверие. Повярваха му, че дебатът за бъдещето на страната е много повече от дебат върху икономическата статистика.</p>
<p>Обама показа готовност за изключително широк диалог по отношение на институционалното „прераждане” на Америка. Неговото преизбиране маркира позитивно процеса на прехвърлянето на акцента от икономическите свободи към политическите и гражданските. Докато американците изпитват все по-голяма досада и отвращение към съществуващите икономически механизми, те показват все по-голяма склонност да разширяват границите на обхвата на човешките права.</p>
<p>Паралелно с президентските избори се проведоха местни референдуми, които легализираха еднополовите бракове и употребата на марихуана.</p>
<p>Тази ценноста преориентация е тясно свързана с променящата се картина на етническия и лексикален ландшафт на Америка. Духът на англосаксонския пуританизъм изчезва или се видоизменя поради нахлуването на нови културни модели, които налагат нов прочит на отношенията индивид-общество-държава.</p>
<p>Традиционните разбирания за рамките и механизмите на политиката се разчупват и в недалечно бъдеще предстои генералното сражение за тяхното бъдеще.</p>
<p>Изборът на Обама донякъде парадоксално е победа на визията за промяна. Само 36% от белите мъже /преките наследници на бащите основатели/ са гласували за него, но затова пък той е „обрал” гласовете на „новите сили”.</p>
<p>Подкрепили са го 75% от латиноамериканците, толкова от хората с азиатски корени и 57% от жените.</p>
<p>Думите на победителя, че „тепърва предстоят добрите дни за Америка” са отговор именно на този стремеж към нов полъх в политиката.</p>
<p>Обама не разполага с ресурс да извърши кардинални реформи, но може да превърне дебата за тях в главната тема на страната си. За да извърши това, той разполага с необходимия инструментариум - личния си авторитет и правомощията на президента.</p>
<p>В диалог с обществото и посредством бюджетните политики президентът може значително да аранжира преоритетите на държавата и ако това даде положителен ефект, опонентите му ще трябва да се пренастройват в новите условия.</p>
<p>Съществува и вероятността Обама да се провали.</p>
<p>От една страна, може да се окаже, че изборът му е натоварен с прекалено много очаквания, които с времето да се превърнат в буря от разочерование. Но това бяха съмнения, които витаеха и при първия му избор, и той съумя да избегне влизането в този капан.</p>
<p>Втората опасност е политиката му да доведе до икономическа катастрофа, което, разбира се, никой няма да му прости.</p>
<p>Президентът ще почувства опасното дихание на тези два проблема още в началото на следващата финансова година. Трябва да бъдат орязани разходи за 600 милиарда долара и това ще оттекне болезнено за всеки американец. Допускането на мащабен терористичен акт също би преобърнало не само отношението към държавния глава, но и изобщо целия сегашен политически тренд.</p>
<p>В сравнение с вътрешната, външната политика на Обама ще бъде на второ място. Администрацията му може да се реши да нанесе удар по Иран или да установи безполетна зона над Сирия, но това несъмнено ще я разфокусира от основните ѝ преоритети. При това за Обама е трудно да играе ролята на Двуликия Янус и да го раздава гълъб в Америка и ястреб извън нея.</p>
<p>Зависи и кой ще бъде избран за нов държавен секретар, но който и да е, едва ли ще се ползва с авторитета и автономията на Хилъри Клинрън.</p>
<p>От тази гледна точка, външната политика на Обама ще бъде много повече „негова” в сравнение с първия му мандат. Вероятно някои инициативи, като ПРО, ще бъдат превърнати в разменна монета, като срещу тряхното развитие ще се търси подкрепата на републиканциите за прокарване на вътрешното законодателство.</p>
<p>За Съединените щати предстоят интересни четири години. Обама набеляза една всеобхватна програма за развитие. Тя включва борба с бюджетния дефицит посредством нова данъчна политика, разработването на нови енергийни източници, имиграционна реформа и завършване на здравната реформа. Дори успехът само в едно направление ще означава много за Америка.</p>
<p>И Обама може да го постигне.</p>
