НАТО – път към периферията

<p>В политически план съгласието за ПРО не съдържа нищо ново. То се яви плод на американското решение да не се изгражда радар в Чехия и ракетна площадка в Полша, като по този начин САЩ оголиха небето на своите съюзници. След като се лишиха от възможността да бъдат защитавани гратис, европейците се сетиха, че им е нужна собствена ПРО.</p> <p>Тепърва ще се решават въпросите за финансирането, командването, дислоцирането и производството на тази система. На участниците в Лисабон им бе лесно да поставят срока до 2020 г., но с наближаването му все повече ще нарастват проблемите. Не е изключено да се повтори съдбата на чисто европейския изтребител Eurofighter, при който времето от замислянето му до постъпването му на въоръжение беше толкова дълго, че той технологически остаря. При това фактът, че европейците са в състояние да се обединят единствено около дефанзивна система, каквато е противиракетната, говори за скрито нежелание да се замесват в конфликти, които не засягат техния ареал. В този аспект те стават все по-безполезни съюзници за Вашингтон. <br />А Америка се нуждае от съюзници. При това по всичко личи, че новите предизвикателства налагат и търсенето на нови съюзници. Неотдавнашната азиатска обиколка на Барак Обама маркира къде в бъдеще американската дипломация ще пренасочи своите усилия. Засега може повече да се фантазира и по-малко да се прогнозира каква ще бъде бъдещата китайска мощ, но явно тя се възприема като заплаха във Вашингтон. Ухажването на страни като Индия, Индонезия, Австралия, та дори и Виетнам контрастира с чисто рутинното общуване с Европа. При това Съединените щати ще се опитат да налагат модели на партньорство, които при всички случаи ще отнемат от вниманието спрямо днешните им съюзници.</p> <p>Китай вече предприема действия, които могат да бъдат характеризирани като експанзионистични. Той не се церемони да предявява претенции за спорни територии и е готов да съчетава политическия сблъсък с икономически натиск. При неотдавнашната си караница с Токио Пекин забрани износа на редки метали за Япония. Но наред с това остана сякаш незабелязана почти неутралната позиция на китайското ръководство по избухналия руско-японски спор за Южните Курили. Не е изключено, ако се стигне до преразглеждане на техния статут, Пекин да обяви свои претенции и в северна посока. И сега из учебниците му по история се споменава, че Усурийският край е несправедливо отнет. Не бива да се забравя, че армия, която се тренира да превземе Тайван, може да използва уменията си на всеки един бряг, било той речен или морски. Когато се говори за евентуално членство на Русия в НАТО, дали се имат предвид истинските последици от подобен ход. И ако срещите между Русия и ЕС по прищявка на Путин се провеждаха в азиатската част на страната, не е лошо и натовските дейци да си направят един воаяж по Транссибирската магистрала. Да видим тогава, ако сега Ирак и Афганистан им се струват далече...</p> <p>Ако допреди 20 години ставаше въпрос да се поддържа баланс от двете страни на Желязната завеса, днес в базов фактор се превръща въпросът за контрола върху комуникациите. Изключителната енергоемкост на китайската икономика, огромната нужда от внос на суровини тласка Пекин да създава лостове за влияние както по посока на Персийския залив, така и по посока на експортните си потоци. И докато САЩ са готови да възпират подобен стремеж, Европа отказва изобщо да се занимава с проблеми от този род. Изгубената имперска чувствителност и мислене кара правителствата и обществата на Стария континент да отказват да възприемат всяка опасност, която няма непосредствени измерения. Тези нагласи са толкова силни, че Държавният департамент разбира невъзможността да накара натовските си съюзници да действат в по-глобален мащаб. Стремежът на САЩ да запазят световното си лидерство и европейският провинциализъм стесняват много взаимодействието от двете страни на Атлантика.</p> <p>Наред с търсенето на нови съюзници, Америка се опитва да запази водещите си позиции в областта на конвенционалните въоръжения, като наложи нови свръхмодерни образци бойна техника. Започналата програма &bdquo;Незабавен глобален удар&rdquo; не просто преследва постигане на по-голяма оперативност (което е водещо, разбира се), но и на по-голяма автономност в прилагането на сила. Тя почти няма да зависи от мнението на съюзници и партньори, а си остава чисто суверенно право. Така Европа ще загуби дори географското си значение. <br />Авиационният потенциал си остава незаменим компонент на американската военна стратегия, но тя се превръща в най-дистанцираната област за натовските съюзници. Показателно е, че новият изтребител F-22 е предназначен единствено за собствената армия, а разработки на нови зенитни системи не се предвиждат, очевидно за да няма теч на информация, която да е в състояние да неутрализира въздушната мощ на страната. В днешни дни е трудно да се скрие технологична новост за дълго време &ndash; новият руски опитен изтребител Т-50 е почти двойник на вече споменатия F-22. Най-сигурният начин да не ти бъде открадната една разработка, е въобще да не я създаваш. <br />Европа изостава и дори деградира и в областта на стратегическите оръжия. В момента тече процес на качествено разнообразяване на балистичните арсенали, което лесно може да прерасне в количествено натрупване. Русия и Китай днес разработват по три вида нови междуконтинентални ракети, след тях се нареждат Индия и Пакистан, които въпреки че са гранични държави, постоянно се стремят да увеличават радиуса на своите ракети, Иран вече има значителен брой носители и са големи страховете, че скоро ще има и &bdquo;специален&rdquo; заряд за тях. На този фон единствените европейски страни в ядрения клуб &ndash; Великобритания и Франция, с мъка запазват досегашния си ядрен потенциал, като в Лондон сериозно замислят да го съкратят. Сключените споразумения между двете страни във военната сфера, наречени от някои нов Entente cordiale, може би са опит да се търси взаимодействие, което е невъзможно в рамките на Северноатлантическия пакт. Сепарирането на военното сътрудничество е явен признак на криза, която очевидно ще се задълбочава.</p> <p>Европа тепърва, излизайки от кризата, ще открива колко се е променил светът. Еманципирайки се от САЩ, тя може да се окаже в пълна безпътица по отношение на мястото, което се опитва да има в световната мозайка, да не говорим за начина за неговото постигане. Скривайки своята пасивност зад морална риторика и безполезни инициативи, Старият континент може да се окаже периферия на един нов световен ред, към който няма никакво отношение.</p>