Насилие в името на исляма

<p>С всеки изминал ден все повече се убеждавам, че тази варварска свирепост е провокирана от някого, отчетливо се забелязва намерението да бъде съживено появяването на хариджитите (1).</p> <p>Може би опитът да се използва хариджизмът, както и конфликтът между сунити (2) и шиити (3), е за да бъде придадена нова форма на ислямския свят.</p> <p>Може би е вярно и това, че борбата с &bdquo;деноминационализма&rdquo;, която президентът Абдулах Гюл нарече капан, се води много по-грубо, отколкото предполагаме.</p> <p>Когато говоря за провокации, не подлагам на съмнение мюсюлманството или религиозната искреност на хората, демонстриращи жестокост под името &bdquo;Ал Кайда&rdquo; или под други наименования.</p> <p>Може би точно бойците, взривяващи търговски центрове, джамии, други, са най-искрено вярващите мюсюлмани.</p> <p>Основният въпрос не е в религиозната искреност, а в невежеството, екстремизма и в това, че на практика всек, при отсъствие на необходимото знание може да бъде използван в нечии интереси.</p> <p>Основният проблем на тази идея, която в голяма степен произлиза от уахабизма (4) и която ние наричаме неохариджизъм, не е религиозна искреност, а отношение към определени въпроси по външни, видими признаци.</p> <p>Както е известно от историята на хариджитите, това е обособена група, която чете непрекъснато Корана, придава особено значение на хадисите (5) и много се моли. Но въпреки това всичко прочетено се възприема повърхностно, само на нивото на дословния текст, при това те отказват тълкувания, направени с помощта на разума.</p> <p>Като цяло те са крайно течение на исляма. Никога не правят място на разума, преди всичко в областта на религиозните предразсъдъци, и твърдят, че действат само в рамките на Корана и сурите (6).</p> <p>Те са толкова убедени в правотата си, че по тази причина винаги са готови да убиват и да умрат.</p> <p>Човек, неследващ заповедите на Корана или сурите, независимо дали е последовател на пророка Мохамед или изтъкнат учен, веднага е обявяван за кафир (7) и трябва да бъде незабавно унищожен.</p> <p>Историята познава такива примери - така е бил убит праведният халиф Али и други сподвижници на Мохамед.</p> <p>Те уж вярват в единството на мюсюлманите.</p> <p>Те дори твърдят, че нямат мазхаба (8). В съответствие с тяхната концепция бунт против тиранично правителство или власт и борбата с оръжие е задължително религиозно предписание.</p> <p>И така освен разкола между сунити и шиити мюсюлманския свят го дебне и неохариджизмът, чиито представители в името на исляма се подписват под всяка жестокост и определено това отговаря на интересите на външни играчи.</p> <p>Затова неохариджитите играят активна роля в политиката за отъждествяване на исляма с насилието.</p> <p>1. Хариджити - течение в исляма, разграничаващо се както от шиизма, така и от сунизма.&nbsp;Хариджитите смятат, че всеки мюсюлманин може да оглави ислямската общност и че мюсюлманите имат право на борба срещу владетелите, отклонили се от примера на пророка Мохамед. Въз основа на този политически възглед хариджитите развиват цялостна теологическа и правна доктрина, която ги отдалечава от двете най-големи направления в исляма.</p> <p>2. Сунити - за сунитите особено важно е следването на суната (постъпките и изказванията) на Пророка, на спазването на традициите, на участието на общността в избора на своя глава халифа, най-многобройните последователи на исляма, представлявайки неговия най-голям клон.</p> <p>3. Шиити - за разлика от другите клонове на исляма, шиитите смятат, че само Бог има право да избере представител, който да защитава исляма, Корана и шериата. Шиитският ислям е създаден като политическо движение, подкрепящо Али &ndash; братовчед и зет на пророка Мохамед.</p> <p>4. Уахабизмът е течение в исляма, разпространено сред най-консервативно и реакционно настроените сунити.</p> <p>5. Хадиси - устни предания за пророка Мохамед.</p> <p>6. Суни или сури - отделните глави на Корана.</p> <p>7. Кафир - неверник, невежа.</p> <p>8. Мазхаба - школа на шериатското право.</p>