Напълно несъответстващи посмешища

Въпреки трагедията в другия край на континента за нас посещението на цариградското православно началство несъмнено е повече от значение. Първо, защото отново, и за кой ли път, бе допуснато някой отвън да ни поучава нагло, което се добави към безсрамното поведение на някои посланици в София през последните няколко години. Второ, защото ни принуди да осъзнаем, че първите хора в държавата са непоправимо непригодни и напълно несъответстващи на мястото, на което са турени. И трето, също много тъжно, защото ни присети, че е време да си дадем сметка за състоянието на Българската православна църква и за изминалите почти три години от възкачването на новия патриарх; което със сигурност няма да забравим в края на следващия февруари.

Трудно може да бъде намерено по-ярко доказателство за пълния разпад на българската държавност от допускането на безочливото поведение на чужденци, дошли в страната ни, за да ни поучават. И вместо като един да възроптаем срещу това нахалство, политически отговорните в държавата ни гледат тъпо в една точка и се правят на нечули, сякаш става дума за популацията от гърмящи змии в поречието на Конго, а не за самоуважението на една от най-старите държави в света. Та същото стана и с цариградския патриарх, който дойде, накратко казано, да натърти, че не е имало Българско възраждане, че Българската православна църква е била низвергната от останалите православни общности допреди малко повече от половин век и че трябвало да върнем на някакви „северогръцки” обители част от най-ценното, което днес показват българските музеи.

И вместо поне да се възмути обитателят на „Дондуков” 2, ненапразно назоваван по форумите Нещото, дари турският гражданин и по съвместителство цариградски патриарх Вартоломей с най-високия български орден; предполагам, че в тоя миг самата Стара планина ще да е станала мораво-червена от срам. Като своеобразен връх на неадекватността и непригодността председателят на Българската академия на науките даже реши да положи по този повод основите на предизборна кампания, щял бил президент да ни става.

В същото време обичайните интелектуалци, тип „на всяка манджа мерудия”, писаха прошение до все същия цариградски православен нахалник, щото не ги устройвало мястото, на което при изброяване се упоменава БПЦ. Ами така де, туй е най-важното; националното ни достойнство кучета го яли.

Често се е случвало тук, а и другаде, да се подчертава невежеството и професионалната непригодност на политиците ни; даже съм изказвал предположение, че компетентността на тия люде стига най-много да бъдат охранители в някое училище. Грешал съм, уви; никой училищен директор, който е с всичкия си, не би рискувал сигурността и здравето на децата. Посещението на Вартоломей и парижките атентати показаха, че начело на съвременната българска държава стоят напълно несъответстващи за мястото си люде. Те и огромните щабове от техни съветници сякаш нямаха и най-малка представа кого са поканили; цариградският патриарх според досегашните му думи и дела е сред най-изявените българомразци в нашата част на света.

Той например настоява от години в църквите по южното българско черноморско крайбрежие да се служи на гръцки; светите ни братя Кирил и Методий вероятно вече са се превъртели по няколко пъти в гробовете си. Покойният патриарх Максим, за когото май чак след кончината му разбрахме, че е бил достоен мъж, е посрещал такива цариградски щения с краткото „няма нужда” (вж. Докладна записка за посещението на българска църковна делегация в Цариград, „Християнство и култура”, 1, 2014). Днес църковните началници само се опитаха да замажат наглостта Вартоломеева, когато този изиска да се разделим с част от най-ценните ни средновековни паметници; при това без никакво правно основание.

Сигурно няма много възможности да се поправи станалото. Антибългарското поведение на владиците може да бъде изкупено единствено ако Синодът незабавно, напълно и продължително замрази отношенията на БПЦ с Цариградската патриаршия; поне докато Вартоломей я оглавява. Нищо по-малко не може да е достоен отговор на безочието на цариградското православно величие. Това би бил добър урок и за другите желаещи да ни поучават.

* * *

Успоредици

Мощехранителница на св. Козма; 1805 г.; сребро и позлата; от обителта „Св. Богородица Косиница”, Драмско; Национален исторически музей – София

Поисканите от Вартоломей културно-исторически ценности са донесени в България преди почти век, за да не погинат при активните военните действия през Първата световна война. От 1988 г. по-голямата част от тях са в Националния исторически музей. Понеже може да възникнат много питания, ще кажа веднага, че НИМ съхранява само „опаковките”; самите християнски реликви – мощите на светци и светици, още в средата на 90-те години на миналия век бяха предадени на Българската православна църква, където впрочем е и мястото им.

В Научния архив на Българската академия на науките са съхранени надлежно документите, с които ковчежникът на академията приема донесените в София културни ценности – църковна утвар, ръкописи, църковен текстил, икони. Сред иконите например са 4 великолепни паметника от обителта „Св. Иван Предтеча” до Сяр, които са сред най-високите достижения на византийската иконопис. Нека в скоби да уточня, че „византийска” не значи „гръцка” в никакъв случай.

Процесиен кръст; 1786 г.; сребро, позлата, цветни стъкла, корали и клетъчен емайл; от обителта „Св. Богородица Косиница”, Драмско; Национален исторически музей – София

През 1916–1017 г. Българската академия на науките командирова чеха Владимир Сис за да направи нужното и да съхрани културните богатства в земите, заети от българската войска по време на Първата световна война. Това е същият този чех, за когото знаем немалко покрай неговото смразяващо кръвта описание на злощастията на българските военнопленици на о. Трикери в Залива на Воло през втората половина на 1913 г.

Сис съвестно изпълнява задачата си и доставя в Народния музей в София, за да бъдат опазени там, далеч от бойните действия, първоначално 16 сандъка с османски ръкописи, а на 3 август 1917 г. още 63 сандъка и 15 вързопа с разнообразни материали. Всички ценности са описани с изключително старание и добросъвестност и са заведени в отделен Фонд П (сиреч „поверителен“) в Народния музей. По-късно фондът е разделен между няколко институции, част от него, както стана дума, през 1988 г. пристигна в Националния исторически музей в София.

Мощехранителница (вляво) и реликварий на цариградския патриарх Дионисий – обичайно мощехранителницата се поставя в реликвария; 1744 г.; сребро, позлата, емайли; от обителта „Св. Богородица Косиница”, Драмско; Национален исторически музей – София

Нека изясним веднъж завинаги и правните основания за притежаваните от българските музеи и научни центрове паметници от земите, владени от България по време на Първата световна война. Според втория абзац в чл. 126 от Ньойския договор „всички разногласия между гореупоменатите сили [Гърция, Румъния и Сърбо-Хърватско-Словенската държава] и България, що се отнася до притежаването от тях на каквото и да е, трябва да бъдат отнесени до арбитър, назначен от Междусъюзническата контролна комисия [която контролира действията на България по спазването на договора], и неговото решение би било окончателно“. Понеже Междусъюзническата контролна комисия отдавна не действа, то няма и кой да назначи арбитър за евентуално връщане на спасените от българската войска през 1916–1917 г. културно-исторически ценности от обителите „Св. Богородица Косиници” до Драма и от „Св. Иван Предтеча” до Сяр. Време е този въпрос да се смята за приключен; наистина.