Намръщеното разширяване

Интригата тази година се върти повече около непотвърдените информации, че Турция и ЕС водят разговори за отпушване на преговорите с южната ни съседка, които обаче са извън официалния формат. Ако наистина преди Коледа настъпи неочаквано раздвижване, легитимността на преговорния процес ще пострада тежко, а самата комисия може да си навлече множество критики от недоволни страни членки. Иначе като цяло последната вълна доклади не предложи някакви големи новини около проблемните области на отделните държави. Македония продължава да стои на едно място поради липсата на решение на проблема с името. Тук България ще бъде доволна от позицията на ЕК, че страната не трябва да злоупотребява с историческото си въображение и да внимава в своите &bdquo;добросъседски отношения&ldquo;. Албания отново търпи бележки за слабите си институции, конфликтна политическа система, корупция и организирана престъпност. Най-общо това е критиката и спрямо Черна гора. Сърбия получава доста окуражаваща оценка за своите усилия поне на символно ниво да започне да преодолява наследството на тежките конфликти. Разбира се, проблемът &bdquo;Косово&ldquo; остава, но засега Брюксел е по-склонен да оцени гъвкавостта на сърбите. Хърватия е вече на последната права, но последното препятствие, &bdquo;вътрешни работи и съдебна система&ldquo;, не е преодоляно.<br /><br />Независимо от като цяло добрия тон на последните доклади, настоящото разширяване обаче страда от различни сериозни липси. Най-важната е, че му липсва някаква позитивна идея и основание. Петото и последно увеличаване на страните членки стана под лозунга за обединението на Европа, окончателното разрешаване на последствията на Втората световна война и триумфа на либералната демокрация над комунизма. С изключение на разговора за Турция, сега надделява остатъчното чувство за недовършена работа в &bdquo;задния двор на Европа&ldquo; и някакво смътно усещане за нуждата да се разрешат трайно последствията от разпадането на бивша Югославия, което ни даде цяло десетилетие на конфликти и войни. Факторът &bdquo;нови пазари&ldquo; е още по-неубедителна причина за разширяване по две причини. Едната е, че до голяма степен то вече се е случило и членството не е задължително условие за това. Втората е, че остатъчният балкански пазар просто изглежда несериозен за големия европейски бизнес на фона на бързо развиващите се райони на изток. Отсъстват дори негативни причини, с които регионът привличаше внимание. Балканската организирана престъпност може и да остава сред най-неприятните експортни продукти на тази част на континента, но в епохата на тоталната несигурност нейната относителна заплаха я поставя доста надолу в йерархията на европейските грижи. Това например се видя при вдигането на визовата бариера за Албания и Босна и Херцеговина. Европа вече борави с различна карта на света и мястото на все още неприсъединените не е особено важно на нея.<br /><br />България традиционно &bdquo;подкрепя&rdquo; интеграцията на своите съседи в региона. Това се повтаря от поредни правителства, но е повече резултат от инерция, отколкото от истинско убеждение, и е повече шепот, отколкото ясен, силен и убедителен глас. Страните от региона не очакват и нещо много по-различно, защото дължат в немалка степен на България утежнената си процедура за присъединяване. Кулминацията на това бе европейското фиаско на тройната коалиция, която сегашното правителство поне успя да овладее. То е по-активно на тема &bdquo;Западни Балкани&rdquo;, но единственото, което може истински да раздвижи нещата, е евентуалният успех на някоя от инициативите за референдум относно членството на Турция в ЕС. Тогава играта ще стане съвсем друга, но това засега изглежда проблем на следващ кабинет.<br /><br />