- Автор: Гласове
- 02 Авг 2023
- 5225
- 30
Автор: Мартин Петрушев за "Гласове" Следвайте ни в Телеграм
Разделението в дигитална България
Първичният общностен опит на човека днес е заменен от свързаността в дигиталното пространство, която симулира действителната принадлежност към човешката общност. Това създава илюзия за взаимосвързаност, зад която стои пълна дигитална изолация. Профилните аватари по неизбежност се коалират по политическите си пристрастия, като всяка форма на нюанс се зачерква и приравнява към по-близката крайност. Вакумираният в това пространство човек се подхранва от изкуствени заместители на необходимостта от човешка близост и не спира да посяга към своята мъглява социосфера, като към единственото си възможно упование. Но упование там липсва, затова съвременният човек затъва все по-дълбоко в своето дигитално осиротяване.
Този проблем, освен психопатологическо утежняване, има и социополитическо измерение – стремежът към глобално универсализиране ускорява човешката безпътица, издърпва отделния човек от родовата памет и уеднаквява аватарите в социалните мрежи, като ги разделя в две полярности. Човек е способен да се самоубеди, че е възможно да даде израз на всичките си пристрастия в дигиталното блато, като ги пусне да плуват по повърхността на създадената лъжеобщност. Това подхранва един диванен комфорт и фалшиво чувство за принадлежност. Но тази илюзия в пълна степен възпира процеса на човешкото самоосъществяване в социум и дигиталното често корабокрушира във външната действителност.
В България наблюдаваме две взаимоизключващи се крайности, които се подхранват от този античовешки модел на съществуване. Едната е пандемията от идеологически трансджендъризъм защитници, които няма да са основен фокус тук, а другата е ускоряването на бутафорната българска контрареакция в лицето на чалгапатриотизма. Проявлението на тази антикултурна практика създава изкуствено чувство за завръщане към общност, зад което се натрупва свирепото настроение на една самопораждаща се обществена патология. Надписът „Свобода или смърт“ е обезкостен от първоначалното си значение в ролята си на чалга кич и много повече се доближава до това да надминаваш с превишена скорост на остър завой, отколкото до извезаното от Райна Княгиня послание. Така и татуировката на ръката на садиста, който наряза 18-годишното момиче, символизира изопачената интерпретация на първоначалното значение на знамето.
Трябва обаче да сме предпазливи с оправданата атака на овластените неолиберали, както и на всеки нормален човек без психични отклонения, срещу това злодеяние. Властващият елит скорострелно започна да го използва като претекст, за да атакува дори здравомислещия консервативен мироглед и да го щампова с чалгапатриотизъм. Косвеното послание е, че ако не си за федерализацията на ЕС, еврото, западните „ценности“ и т.н., то ти си садист. С подобни пропагандни техники чрез действително необходимата защита на жените от домашно насилие се налага идеологията на ЛГБТК+ в образователните институции.
Така изглежда и дигиталното слепване на мисълта, което задушава нюансите.
Важното тук е да се научим да разпознаваме фалшивите двойници на свободата. „Свобода или смърт“ като дигитален аватар вече не изразява чувство за принадлежност към костите на предците загинали за свободата, а към една форма на психотично настървяване, която има толкова общо с чистата патриотична гордост, колкото дигиталният свят с действителността.
Тук няма консервативна реакция срещу хедонистичната безпаметност и трансхуманистичната отмяна на човека. Тук няма дори естествена проява на свободна воля срещу дигиталните клетки на настъпващия нов световен ред. Тук има просто проява на просташки дигитален примитивизъм, който се преструва, че принадлежи към консервативна общност, и се мултиплицира, подхранвайки тази лъжа чрез петъчно-съботна вакханалия на насъбраната жлъч, придружена от повтарящи се до обезумяване чалга ритми. Този зараждащ се контраманталитет не само е лъжереакция срещу деградацията на западната ценностна система, а е нещо по-лошо, защото съдържа същия порив за отмяна на човека, порив, който обругава неговото свещенодействие на земята.
Тук дори не става дума за дионисиево опиянение, а само за чистото наточване на един манталитет-брадва, който стоварва ударите си върху метафизичния корен на човека. Чалга нихилизмът създава сбирщина от социопати, отдадени на една западна форма на свръхсексуализация с влияние на турски ритми, която се замаскира като продължение на българската културна традиция. Но това е обратното, а именно методично накълцване на българската културна традиция, без на хоризонта да се задава лекар, способен да направи 400 шева.
Ако западният универсализъм не ни обезличи до изчезване, то тогава само този нихилистичен чалгапатриотизъм може да отмени бъдещето ни. Това са двата фалшиви двойника на свободата, които дигиталното осиротяване ускорява. И докато тези два двойника се плюят взаимно и чертаят разделителни линии помежду си, за останалите от нас остава нелеката задача да намерят метафизиката на средния път и да понесат на раменете си товара на вярата, че той може да бъде прокаран.
