- Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
- 24 Ное 2021
- 2203
- 17
Проектът за бюджет може да бъде внесен от служебния министър на финансите Валери Белчев веднага, след като се сформира парламента. По този начин той ще спази изискванията на Закона за публичните финнси и ще остави видима следа от пребиваването си в министерството преди да се върне в ББР, за чийто надзорен съвет му е издадено разрешение. В неофициални разговори обаче "Продължаваме промяната" се опитват да го разубедят да не внася проектобюджет и да остави бъдещия редовен министър (най-вероятно това ще бъде Асен Василев) да предложи план сметка за догодина. Проблемът в този случай е, че гласуването на бюджета през комисии ще се проточи до януари идната година и за първи път от 90-те години насам България ще започне нова година по финансовите правила за предходната.
Декомпозиция
Министерство на финансите се опитва да представи дефицита като комбинация от естествено превишаване на разходи над приходи, което е около 3% спрямо БВП и допълнителен дефицит от още 2.5% (спрямо БВП), който ще се фомира от мерките за възстановяване на икономиката.
Разбивката е много важна и трябва да бъде убедителна, защото в противен случай Европейската комисия (ЕК) може да открие процедура по прекомерен бюджетен дефицит (Excessive Deficit Procedure). Самата процедура не е страшна – ЕК ще ни разкритикува и ще обяви, че наблюдава страната ни. Ако междувременно дефицитът се свие, процедурата ще приключи. По-големият проблем е, че това ще бъде публично порицание точно преди България да потърси дългово финансиране от международните пазари и ще стане повод те да поискат от нас по-висока лихва. В крайна сметка, няма да не получим най-добрите възможни условия.
От гледна точка на плановете за нов дълг, желанието зорлем да се вдигнат пенсиите, с което и президентът Радев, и служебните министри Асен Василев и Кирил Петков, подкрепиха кампанията си, ще пречи. Ако в бюджета за идната година се предвидят добавки към пенсиите, те ще могат лесно да се представят като компенсация за най-възрастните, бедни и уязвими групи от обществото срещу нарастващите цени. Колкото и големи да са те, добавките ще се приемат като разход с временен характер. При по-добри времена може да се узаконят като увеличение на пенсиите, или да се отменят, като едновременно се заложи друг механизъм за постоянно покачване на пенсиите.
Важното е Брюксел да не види устойчиво превишение на разходите над приходите, което според тях не може да се свие без вдигане на данъците, или орязване на публичня сектор. А точно това е рискът. В последното десетилетие държавата покрива над 50% от пенсите с преливане на пари от данъци в бюджета на държавното осигуряване, защото осигуровките не стигат. С увеличението на пенсиите от лятото, Републиканският бюджет ще субсидира над 60% от разходите за пенсии, което показва неустойчивостт на пенсионната система и. Ако увеличението се поднесе като добавки, систеата пак ще се уязви, но ще изглежда като временно разклащане, а не като ерозия на фундаментите ѝ.
Относно заемите
Изминалите месеци от съставянето на второто служебно правителство с премиер Стефан Янев показаха, че България навлиза в нова макроикономическа среда. Капиталовите пазари вече очакват покачване на лихвите и в еврозоната, след като Полша и Словакия предприеха подобни стъпки. Резултатът е, че макар засега ЕЦБ да не предприема нищо, инвеститорите вече изискват от емитенти като България по-висока доходност по дълговите ѝ книжа. За да си гарантират, че няма да загубят, купувайки скъпо дългосрочни дългови книжа днес, а утре лихвата се покачи и те се обазценят, инвеститорите вече търсят дълг с по-висока лихва, или с лек отбив от номиналната му стойност и като цяло с по-кратък срок на обслужване.
Динамиката на вътрешния пазар на държавен дълг показва, че ДЦК със срок на обслужане 3.5 години вече носят по-висока доходност от 5-годишните ДЦК, емитирани преди месец, а същите 5-годишни книжа през септември носеха отрицателна доходност. Тенденцията е същата и при 10-годишните книжа, а по-тревожното е, че не само условията за финансиране се влошават, но расте и рисковата премия, която се начислява на България (т.нар. спред спрямо аналогичните германски дългови книжа).
В тези условия на 3 ноември финансовото минитерство е провело разговори с първичните дилъри на ДЦК. Н срещата е станало ясно, че до края на годината изтеглят заеми за 2.5 млрд.лв. (от тях вече остават само 1.5 млрд.), с което ще се достигне законовият таван от 31.9 млрд. лв. държавен дълг за тази година. Той ще бъде 25% от БВП, а относителното му тегло ще спадне спрямо очакванията заради високата инфлация и номиналното разрастване на икономиката.
Догодина обаче, след тегленето на новите заеми и плащането на старите падежи в края на 2022 г., нетният ефект ще бъде задлъжняване на страната със 7 млрд. лв., а отношението на заемите към БВП (отново ако прогнозният растеж и инфлацията се реализират) ще мине 30% от БВП.
Основното, което следващият финансов министър трябва да има предвид, е, че той ще бъде първият министър от повече от десетилетие, който ще трябва да тегли заеми в условия на затягаща се монетарна среда с растящи лихви. Обемът на новите заеми е такъв, че половин процент по-висока, или по-ниска лихва вече има голямо значение. Още повече, че заемите ще се плащат дълго, вероятно повече от десетилетие.
Грешката, която не трябва да се допуска, е възприемане на перверзното отношение, което ГЕРБ проявяваха към заемите. Всеки път, когато Бойко Борисов мине в опозиция, се оплаква колко са лоши другите, че теглят заеми. Реалността е по-различна. „Лошата“ Тройна коалиция завеща на ГЕРБ държавен дълг от 14% спрямо БВП, което беше под 10 млрд. лв. За изминалите 12 години той нарасна до 30.3 млрд. лв. От увеличението на допълнителните 20 млрд. лв. дългове само 3 млрд. лв. не се пишат на сметката на ГЕРБ. За всичко останало – дефицити, фалита на КТБ, изтребители, отговорност носят Борисов и партията му.
Сметка може да се държи на Пламен Орешарски и финансовия му министър Чобанов за заемите, които изтеглиха през 2013г. след актуализацията на бюджета. Всеки външен заем, изтеглен докато Орешарски управляваше, биеше рекордите по ниска лихва. От тенденцията се възползваха и ГЕРБ в добрите години. С настъпването на пандемията обаче те се върнаха към подхода си да оставят всички да окапят и чак тогава да се раздвижат. Съответно, големият заем, от който държавата се нуждаеше, го изтегли Кирил Ананиев през лятото, вместо Владислав Горанов още през февруари 2020 г.
Припомнянето на тези практики има смисъл, защото Асен Василев трябва да си даде сметка, колко отговорна е неговата работа. Нелекото му наследство го задължава да овладява дефицита и в същото време да финансира реформи, които да ускорят растежа. Възстановяването вече настъпи, а изоставането на България от догодина ще бъде отговорност на „Продължаваме промяната“ и коалиционните им партньори.
