- 10 Sep 2020
- 135
- 3
Анджелина Джоли води война с двайсет хиляди жени наведнъж и това дори не е филмов сценарий, а чиста истина. И макар действието да се развива в реалността, а не на кино, отсега е ясно, че при този неравен двубой – 20 000 срещу 1, ще победи самотният воин, а не мнозинството. Просто никой не може да бие Холивуд или поне няма данни досега да е измислено ефективно оръжие срещу него. Толкова по-зле за най-новата история на оръжията.Двайсетте хиляди жени, за които стана дума, са жертви на изнасилване от войната в Босна. Преди месец-два те научили, че Анджелина Джоли е решила да става режисьор и да направи своя дебют върху любовна история, която да се развива на фона на войната в бивша Югославия през 90-те. Историята звучала сладникаво и банално, което било достатъчно обидно за човек, преживял истинската война, но това било поне в рамките на поносимото. В сценария ставало дума за любовта между босненска мюсюлманка и сърбин насред войната между босненци и сърби.
Нататък не било много ясно коя от двете щампи ще бъде приложена – онази за войните, които убиват любовта, или онази за жизнеутвърждаващата любов, която и най-страшната война не може да съсипе. Но смехът в това наддумване по кафенетата приключил, щом по телевизията съобщили една подробност от бъдещия сценарий – любовта нямало да бъде просто между сърбин и босненка, а между босненка и нейния изнасилвач сърбин. Щяло да изглежда така – сърбинът изнасилва една босненка, а пък тя, напук на това обстоятелство и на войната наоколо, после се влюбва в него. Питали Анджелина Джоли дали телевизията казва истината за този обрат в сценария, а звездата запазила мълчание – нито потвърдила, нито отрекла. Само помолила да я оставят да снима, пък да съдят филма едва когато е готов.<br /><br />Всъщност точно това мълчание ме заинтригува в цялата история, а не слуховете, че се задава филмово опошляване на реално състояла се трагедия. Представям си как поляците, да кажем, се усъмняват (може би съвсем неоснователно) в почтеността на даден режисьор, който снима филм за Втората световна на територията на Полша, и затова го молят да им каже пределно ясно и абсолютно нехудожествено: в неговия филм немците добри или лоши герои ще бъдат? Ще „нападат“ Полша или ще си я „връщат“? А пък той загадъчно мълчи и им казва първо да го изчакат да се наснима. А в друга сцена пак мълчи, но вече с обидено, а не със загадъчно изражение, понеже са се усъмнили в неговите морални устои. Този фантасмагоричен (понеже не е имало, няма и скоро надали ще се намери такъв) режисьор не би оцелял и ден в съвременната Полска република.<br /><br />Всъщност преди тези аналогии трябва да кажем две думи за действителната босненска война и нейните действителни изнасилвания. Инак няма да е ясно защо цялата история с красивата Анджелина Джоли премина като торнадо из територията на целия й бъдещ декор.<br /><br />В Босна има един град, за който повечето жители на земята не са чували – казва се Фоча и е в източната част на страната. В него е извършено едно от най-варварските престъпления от босненската война – сръбски войници са изнасилвали босненки, които после са държали в плен до момент, в който не е възможно да прекъснат бременността си. Казвали им, че трябвало да родят „малки четници“ и „истински сърби“. И да, тези бебета са родени, но много от тях не живеят с майките си, защото майките не са искали да ги видят, когато са ги родили. Сред тези майки е имало 16 и 17-годишни момичета, които сега са на по 35 години. Горе-долу така изглежда най-важната част от биографията на тези, които сега имат да кажат нещо на Анджелина Джоли.<br /><br />Впрочем, като споменах Фоча, го направих само за прегледност. Фоча нито е единствено, нито основно място, на което са извършени изнасилвания, съчетани с насилствено удържане на бременността. Но за престъпленията в този град е гледано историческо съдебно дело в трибунала за бивша Югославия и затова се позовах на него. Делото е историческо, понеже то за първи път определя изнасилването като възможен елемент на престъпленията срещу човечеството. Седем-осем години преди съдът да вземе това решение, самите босненци не са вярвали на младите бременни жени, когато ги видели необезпокоявано да пробиват обсадата на Сараево и да влизат в обградения отвсякъде град. Те разказвали какво им се е случило и твърдели, че са минали пеша десетки фронтови километри, за да стигнат до столицата, без никой от обсаждащата армия да ги е пипнал с пръст. Накрая се оказало, че това наистина не е филм. Мъжете дори се досетили, че ако жените са пуснати да прекосят толкова голяма част от превзетата от сърби територия, то е тъкмо за да успеят да разкажат историята, на която в Сараево тогава не повярвали веднага.<br /><br />След войната беше прието да се смята, че жертвите на такива изнасилвания (не непременно завършили с бременност и раждане) са около 20 000. И в тази бройка не влизат жертвите от мъжки пол. Не влизат и онези жени, които никога нищо не са казали за това, което са преживели. Една от най-търсените професии в Босна след 1996 година се оказа професията на психиатъра. В страната нямаше достатъчно и затова повечето дойдоха от чужбина с хуманитарните организации.<br /><br />Що се отнася до Анджелина Джоли, която в наши дни иска да снима любовна история, тя срещна жесток отпор от местното население. Веднага щом чу телевизионното съобщение за любовта към изнасилвача, министърът на културата на Босна отне разрешителното за снимки на територията на страната, което по-рано беше издал. И даде безброй интервюта, в които обясняваше като на малки деца – ние хубаво й взехме разрешителното, но това съвсем не значи, че тя няма да си снима филма. Разберете, тя пак ще снима, каквото си иска, просто няма да е у нас.<br /><br />Но понеже Босна е демокрация (“несъвършена система, но по-добра не познавам“), няколко дни по-късно му се наложи да си промени решението. Проблемът беше в това, че един босненски министър може да забрани снимки само ако екипът не спази предварително описаните условия. А този екип не бил спазил само едно условие – не си бил предал сценария. Затова му отнели разрешителното. Веднага щом сценарият бил предаден, разрешителното било възстановено, защото просто нямало как.<br /><br />И сега ключовият въпрос: какво пише в този сценарий? Ами никой не знае, а който знае, не казва. И ако питате мен, това е най-съществената част от целия случай. След всички апели към екипа на Анджелина Джоли да поясни публично ще има ли във филма й любовна история между изнасилена жена и нейния изнасилвач (обикновената сапунка с любовната история й я бяха простили от самото начало, изобщо не я питаха дали е вярно или не), звездата успя нищо да не каже. Само помоли хората да говорят едва след като видят филма. Поканиха я на гости на изнасилените жени в Босна, а тя каза, че благодари за поканата и че ще отиде. И накрая даде интервю за американски вестник, в което разясни, че игралното кино е различно от документалното, че то със сигурност няма да пресъздаде действителността и че хората не бива да му се сърдят за това. Ами не е ли права? Абсолютно е права. Дори я виждам да снима следващия си съвършено игрален филм: примерно, за една американска домакиня, която безпаметно се влюбва в пилота на първия самолет към Пърл Харбър, където е убит мъжът й. Колкото неуместно звучи това предложение, толкова е неуместно и босненското. Има исторически събития, които просто не могат да се използват за декор на всякаква история. „Листопад“ няма как да се играе в Манхатън от края на септември 2001. И това не го пише в нито един правилник на кметството на Ню Йорк, дето издава разрешителните, а се предполага, че хората сами го знаят, защото са научени да разпознават редно от нередно.<br /><br />Всъщност аз не вярвам много на тази история със сценария, в който изнасиленият се влюбва в изнасилвача и това става в босненската война. Мисля, че няма чак такъв сюжет. Онова, в което вярвам обаче, е, че обществата по света продължават да имат голям проблем с оценката на това, което е станало в Босна в началото на 90-те. Ако преценката беше единодушна и еднозначна, никой не би си позволил да не отговори на точно тези жени, когато питат точно това, което са питали.<br /><br />А ако решите да гледате истински филм за всичко това, който е игрален, но пък странно как това не му пречи да има тежестта на документ, гледайте „Сараево, любов моя“ (оригиналното заглавие е „Грбавица“). Завършва с лицето на едно усмихнато дете – едно от онези, които не са били оставени от майка си. Да се чуди човек дали това е добре.
