- Автор: Гласове
- 10 Фев 2025
- 1589
- 3
Автор: Митрополит Лука Запорожски и Мелитополски
За риска да се появи още една сериозна разделителна линия в световното Православие
Как се разкъсват ризите Христови!
Онзи ден реших да препрочета няколко интервюта, които Бачкият епископ Ириней даде по различно време за сръбското списание „Печат“. Аз лично познавам епископа, многократно съм обсъждал с него различни актуални въпроси на православния живот, дълбоко го уважавам и черпя много за себе си от това, което той казва или пише. В частност това се отнася до проблема с украинския разкол, който се превърна в изключително болезнено предизвикателство за всеправославното единство.
Митрополит Лука: Украйна се използва като тестова площадка за нова уния с папата
Епископ Ириней ясно посочва, че църковното разделение в Украйна доведе до разделение в цялото православие. Понеже бяха потъпкани каноните и имаше незаконно нахлуване на една автокефална църква в каноническото пространство на друга автокефална църква. По този начин, подчертава архиереят, отговорните за легализирането на разкола „раздраха ризата Христова“, сякаш не знаеха думите на св. Йоан Златоуст и други велики изповедници на Православието – а най-вероятно знаеха, но им беше безразлично – че грехът на разкола не може да бъде измит и изкупен дори с мъченическа кръв. Нещо повече, владиката предупреждава, че провалът на опита за регулиране на съществуващия каноничен безпорядък ще има непредсказуеми катастрофални последици – един нов разкол, но сега вече в православния Изток, ще бъде по-разрушителен по силата си и много по-дълъг от този между християнския Изток и Запада. Този разкол може да нанесе непоправими щети на мисията и свидетелството на Православието в света, като същевременно породи нова пагубна еклисиологична ерес.
Имайки предвид това, бях привлечен от друг важен момент, отбелязан от епископ Ириней. Става въпрос за намесата на румънската държава в църковните дела на Молдова. Според йерарха, желанието за отделяне на Кишиневско-Молдавската митрополия от Руската православна църква „не е продиктувано от никакъв проблем и още по-малко от реална необходимост“. Напротив, това, както е убеден сръбският владика, свидетелства за експанзионистичния дух на румънската държавна и църковна политика.
Защо тези думи са толкова важни? Да, защото те са предупреждение за риска от появата на поредното сериозно разделение в световното православие, както и задълбочаване на сегашния каноничен безпорядък.
Защото случващото се в Молдова в много отношения повтаря „украинския сценарий“. Става дума за нахлуването на една автокефална църква в каноничното пространство на друга автокефална църква, за държавна политика на натиск върху Кишиневско-Молдавската митрополия, за заплаха да бъде лишена от храмове и имущество в полза на църковна структура, подкрепяна от румънската държава.
В такъв аспект има дори пряко съвпадение като посещенията на предстоятелите на църквите. През 2021 г. Константинополският патриарх Вартоломей посети Украйна. През 2025 г. по покана на Бесарабската митрополия може да се осъществи посещение на румънския патриарх Даниил в Молдова.
Ние, православните украинци, много добре помним какво означаваше за УПЦ посещението на главата на Фанар в Киев. След него гоненията срещу нашата Църква само се засилиха, придобивайки все по-мощни размери и служейки си с все по-разнообразни методи. Увеличава се броят на заграбените църкви, нападенията срещу духовници и вярващи и незаконната пререгистрация на документи, свързани с устава на църковните енории. Освен това започна още по-активно да ни тласкат към сливане с религиозна организация, ориентирана към Константинополската патриаршия. И когато не бяхме съгласни с осъществяването на този сценарий, те използваха радикално средство срещу нас – приемането на закон за забрана на нашата Църква. Дай Боже подобни проблеми и процеси да не стават реалност за нашите молдовски братя и сестри!
Както и да е, трябва да сме наясно, че съответната църковна експанзия в молдовско направление няма да доведе до нищо добро. Рано или късно ситуацията ще избухне. И ще се появи нова разделителна линия. Този път между Румънската и Руската православна църква. Освен това някои сили биха се зарадвали, ако този сценарий стане реалност. Понеже в такъв случай, например, се увеличават шансовете да се убеди румънската държава в необходимостта да признае законността на легализирания от Фенер украински разкол. А това от своя страна само би влошило развилата се в световното православие ситуация и би ускорило движението към дългосрочния вътрешен разкол на православния Изток, описан от Бачкия епископ.
За щастие, винаги има надежда за възстановяване на мира между Поместните православни църкви и именно защото Самият Христос, а не някой друг или нещо друго, е Князът на мира, „защото Той е нашият мир, Който направи от двата народа един и разруши преградата, що беше посред, като с плътта Си унищожи враждата…, за да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир, и в едно тяло да примири двата народа с Бога чрез кръста, като на него уби враждата“ (Еф. 2:14-16).
Най-важното, и това е по силите ни, е да не създаваме със собствените си ръце нови предизвикателства и заплахи, които окончателно да сринат основата на всеправославното единство.
Източник: t.me/s/lekarzpmluka
Превод за "Гласове": Янина Алексеева
