- Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
- 27 Окт 2023
- 1273
- 7
Автор: Стефан Антонов, "Гласове" Следвайте ни в Телеграм
Кое е по-скандално от това държавата да плаща за пропаганда на външнополитически ход, който освен опасен, е и несигурно дали ще се случи, защото не зависи от нас? По-скандална е пълномащабната инвестиция в купуването на умовете (без сърцата) на всички прослойки с авторитет и лидерски позиции с цел да пропагандираш нещо, и дори да криеш размерите на инвестицията. А като се има предвид несигурната политическа среда, може да се окаже, че кампанията няма нищо общо с несигурния външнополитически ход, какъвто е приемането на еврото, и да се превърне в завоалирана форма на предизборна кампания.
Новината е, че миналия четвъртък Координационният съвет за подготовка за приемане на еврото в България прие актуализирана стратегия за комуникационна кампания за еврото. Предишният й вариант се оценяваше на 10 милиона лева. Сега не се казва колко ще струва реализацията на кампанията, но според слуховете от партиите на управляващата коалиция (позната като „сглобката“) бюджетът й се увеличава на 15 милиона лева. „Гласове“ попита Министерство на финансите за общия й бюджет, но вместо да отговори, то публикува прессъобщение, че обявява конкурс с награда 20 000 лева за изработване на лого на кампанията.
Актуализираната стратегия се простира на 17 страници и съдържа всички най-лоши практики за купуване на медиен комфорт, описвани в различни доклади след приемането на България в Европейския съюз като причина за влошаване на медийната свобода.
Обяснява се, че кампанията ще се изпълни в три фази. Първите две са докато влезем в еврозоната, като индикативната цел е 1 януари 2025 година, а третата фаза на стратегията е насочена за първите шест месеца, след като сме приели еврото. Това прави горе долу 18 месеца, ако кампанията започне да се реализира от януари 2024 година.
Скандалното започва още с първото изречение за целта на кампанията. „Целта на Комуникационната стратегия е да популяризира процеса на подготовка на Република България за присъединяване към еврозоната, както и осигуряване на информация в първите месеци от фактическото й членство“. При положение, че България е във фактическо неизпълнение на един от критериите за приемане в еврозоната – този за инфлацията, и се полагат кански усилия да избегнем неизпълнение по втори критерий – този за бюджетен дефицит в рамките на три процента спрямо брутния вътрешен продукт, информационната кампания си е чист риск да се похарчат едни милиони до средата на 2024 година, когато най-късно ще стане ясно ще приемем ли еврото през 2025 година и ако отговорът е не, останалата част от изпълнението на кампанията ще увисне. Между другото, още през февруари – април догодина ще си знаем сами колко сме за еврозоната, и докладите през юни до голяма степен ще са формално потвърждение на вече известното.
Какво правим обаче, ако сега разхвърляме 10-15 милиона за кампания, не влезем през 2025 година и всичко спре. Ако примерно влезем в еврозоната през 2028 година, когато най-после въведем единната валута, ще се харчат ли пак още пари, но този път за опреснителна кампания, понеже тази се е оказала усилия и пари на вятъра.
А, че имаме основания да подозираме нещо подобно е видимо от километри. На поредната ежегодна среща „Бизнесът и правителството“, организирана от „Капитал“ заместник-министърът на финансите Георги Клисурски посочи, че България ще иска политически компромис при оценката за изпълнение на еврокритериите. Едно от петте изисквания да приемем еврото е инфлацията ни да не бъде повече от 1.5 процентни пункта по-висока спрямо тази в трите страни с най-ниско поскъпване на живота. Е, в България инфлацията варира с между 4 до 5 процентни пункта над средното за страните с най-слабо оскъпяване.
Според Клисурски буферът от 1.5 пункта (над трите страни с най-ниска инфлация) "е мислен за един свят, в който целта за инфлацията е била 2%. Сега, когато инфлацията е 6-8%, има някаква логика и този буфер да бъде малко по-широк. Мисля, че имаме разбирателство в Брюксел по този въпрос", казва Клисурски пред публиката на събитието на „Капитал“. Ясно става, че надеждите на правителството са Европейската комисия да направи изключение при оценката на България, подобно на това, което направи за Хърватска преди година. Тогава от осредняването на инфлацията се извадиха две от страните с най-ниска инфлация (Малта и Португалия) и Хърватска се вмести. Проблемът е, че при България отклонението е толкова голямо, че ще трябва да се изключат далеч повече страни, а това противоречи дори на публично поднесеното обяснение, че изключения не се правят за кандидата, а когато ниските цени в дадени страни са неестествено обособени от специфични за конкретните държави фактори.
Тоест обяснението за пред хората е, че за да се вмести Хърватска от сметките са махнали страни, които изглеждат странно, но за да се вмести България ще трябва да се махнат доста повече държави, които си изглеждат напълно нормално и това няма да е огъване, а чисто изнасилване на маастрихтския критерий. И въпреки, че ясно и залагат всичките си надежди на поредния акт на европейска безпринципност, от Министерство на финансите са склонни да похарчат 10-15 милиона за нещо несигурно. И това става, в условия на забавени плащания (поне към миналата седмица) към адвокатите, които ни защитават по дело за 2.13 милиарда лева по делото, което ЧЕЗ води срещу България, и където се дължат в пъти по-малко пари.
Още на 29 септември написах, че всяко приемане на България в еврозоната преди 2026 година ще бъде резултат от политически компромис в нарушение на маастрихтските критерии и след молби на правителството ни към Европейската комисия да се смили над нас. Месец по-късно Георги Клисурски призна, че залагаме всичко на картата на компромиса.
И въпреки това, ще похарчим 15 милиона без да е сигурно дали компромисът ще се направи.
Нека погледнем реално към нещата. Кой харчи десетки милиони да пропагандира нещо, което има поне 50% риск да не се случи. Кой е готов да ръси десетки милиони за медии, маркетингови агенции, образователни институции, отраслови организации, блогъри, инфлуенсъри, пенсионирани химици, прекарали професионалния си живот като банкери по силата на възможностите, които открива една незряла демокрация? Кой не спира да говори за еврозоната като нещо сигурно, когато няма нито една индикация за компромис със нарушаването на инфлационния критерий и липсва каквато и да било сигурност, че ще се спази изискването за бюджетен дефицит в рамките на 3% спрямо БВП?
Наблюдаваме опит на „Продължаваме Промяната“ да увлекат цялото българско общество в измисления свят, който са конструирали в главите си. Впрягането на цял набор от институции, чиято работа не е да пропагандират еврото, говори за колосален инженеринг с цел масово промиване на мозъците. В едно рекламно клипче, навярно на паралелната кампания, организирана от Европейската комисия, излъчено по БНТ, вече чухме, че Стив Джобс бил дете на бежанци, което стигнало върха на бизнеса и това е доказателство за нуждата да се създават равни възможности за всички. Само се премълчава, че Джобс не е прекарал и ден от съзнателния си живот като бежанец, защото бива осиновен. Тоест, неговата употреба в подобно видео е меко казано неуместна. Флайърите на катедра „Европеистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (виж долу), пълни с неверни твърдения за еврозоната са срам, който трябва да тегне до живот над авторите им и тези, които са ги одобрили, тъй като академичната автономия ги пази от предявяването на други типове отговорност.
Със сигурност се постига се един страничен ефект. Ако през 2024 година некоалицията, или сглобката се разпадне и отидем на предсрочни избори „Продължаваме Промяната“ прясно ще са захранили медиите, неправителствения сектор, браншовите организации и инфлуенсърските среди с едни милиони от парите на данъкоплатеца. Ще са си създали приятелски организации точно преди вота или казано популярно: „Винаги се цели към Луната, ако не улучиш пак ще си сред звездите“. В случая, ще си си увеличил бюджета на собствената предизборна кампания с пари на данъкоплатците.
