В писмо до “Фигаро” световноизвестният танцьор и хоерограф, който живее в Ню Йорк, споделя болката си от инвазията на Русия в Украйна. Той припомня дълбоките връзки между двете страни и изразява възхищението си от съпротивата на украинците. Снимка: Фейсбук профил на Михаил Баришников.
Михаил Баришников, “Фигаро”
Не живея в Русия от близо петдесет години и съществуването ми премина през всичките тези години в свободно общество. Но аз израснах в Латвия, син на руски офицер в тогавашния СССР. Семейството ми участваше в окупация. Но дори окупираната Латвия беше по-отворена и по-европейска, отколкото Русия по онова време. Така че аз съм продукт на Европа, на Русия и, разбира се, на САЩ. Доколкото имат смисъл, разсъжденията ми са формирани през тази призма.
Още в началото на инвазията в Украйна изпитах дълбок страх и увереност, че това ще бъде кървав и ужасяващ конфликт. Веднага разбрах, че тази офанзива на руската армия ще бъде по-дестабилизираща от “анексията” на Крим и сепаратисткия бунт в района на Донбас. Украинците винаги са били - и все още са - приятели, съседи, членове на семейството. Връзката между руския и украинския народ е връзка на променливост - между езиците, културите и границите. Двете страни са невероятно преплетени, но със съзнанието и преценката за тънки културни различия.
Не мога да разбера как хората могат да се доверяват и да следват лидери като Путин, въпреки че руснаците исторически са страдали от брутални и потиснически режими. Не мога да обясня как се стигна дотук - вероятно ще бъдат написани десетки книги по този въпрос. Нека не забравяме обаче, че дори в свободното и демократично общество, в което живея, шокираща част от американците изглежда вярва в чудновати теории за предполагаемо “откраднатите” избори през 2020 г. Това ни учи, че непознаването на историята и националистическият плам не са изключителни само за една страна.
Отказвам обаче да поставя всички руснаци под общ знаменател. Мисля, че Путин намира отзвук сред онези, които се страхуват. Предполагам, че той им дава чувство за сигурност, така както всички авторитарни лидери карат народите си да мислят, че ги защитават. Разбира се, това чувство за сигурност е изкуствено, защото във всеки момент защитеният може да стане преследван.
От своя страна аз не мога да влияя на политиката или да хвърлям коктейли “Молротов”, не съм компетентен и да давам мнение или съвети за естеството на помощта, която САЩ, НАТО и Европа биха могли или би трябвало да окажат на украинците. Но най-малкото, което мога да направя, е да помогна на колкото се може повече бежанци. Ето защо за мен е чест, че бях поканен от моите приятели писателят Борис Акунин и икономистът Сергей Гуриев да участвам в създаването на фонда True Russia (Истинската Русия - truerussia.org). Не знам дали неговата хуманитарна защитна кауза ще бъде видяна от гражданите на Русия, но магията на киберпространството може да направи възможно това. Те трябва да знаят какво прави Путин от тяхно име.
Не бих струвал много като боец, но когато украинците победят, за мен ще бъде чест да отида да им благодаря за битката. В действителност те не се борят само за себе си: те се борят за всички нас, които вярваме в свободните и отворени общества.
Превод от френски: Галя Дачкова