- Автор: Гласове
- 31 Яну 2025
- 2483
- 14
Автор: Владислав Наков, Фейсбук
Интересен сюжет се развива тази седмица в Италия. Във вторник, 28 януари, кабинетът на министър-председателя неочаквано разпространи в социалните мрежи видеообръщение на Джорджа Мелони, което местните медии единодушно възприеха като информационна бомба. Във видео, с продължителност 2 минути и 18 секунди, правителственият ръководител каза, че прокуратурата в Рим й е изпратила официално известие, че започва разследване за експулсирането от страната на либийския генерал Осама Наджим, известен като Алмасри.
В същото време, със зле прикрито раздразнение, премиерката показа сгънат лист хартия от прокуратурата, който няколко часа по-рано й е бил доставен от карабинерите директно в правителствения дворец "Киджи". Според Мелони, освен нея, разследвани по делото са още министърът на правосъдието Карло Нордио, министърът на вътрешните работи Матео Пиантедоси и секретарят на Съвета на министрите, който ръководи разузнавателните служби, Алфредо Мантовано.
Всички са заподозрени в подпомагане на висш либийски служител, който е обвинен от Международния наказателен съд (МНС) за престъпления срещу човечеството. Освен това членовете на правителството са обвинени в злоупотреба с обществени средства, тъй като самолет на италианските тайни служби е бил използван за репатрирането на генерала.
Алмасри, който на практика управлява пенитенциарната система на Либия, привлече вниманието на МНС миналата есен във връзка с информация за убийства, изтезания и изнасилвания, извършени с негово пряко участие. Международна заповед за арест на генерала обаче е издадена едва на 18 януари, когато той пристига в Торино от Германия, за да присъства на футболен мач между "Ювентус" и "Милан". Мелони специално акцентира върху факта, че МНС е взел решение едва след като Алмасри пристига в Италия след 12-дневен престой в три други европейски страни.
На 19 януари либиецът е арестуван и отведен в затвор в Торино. Но само ден по-късно Апелативният съд в Рим отказа да разреши ареста на Алмасри, тъй като МНС, както изисква процедурата, не е уведомил италианския министър на правосъдието за своето решение. Вечерта на 21 януари Алмасри набързо беше изпратен у дома със специален полет на "Falcon 900". В изявлението си Мелони обясни, че след решението на съд в Рим е счетено за уместно либийският гражданин да не бъде оставен на свобода, а „незабавно да бъде репатриран от съображения за сигурност“.
За да разберем по-добре мотивите на официален Рим, трябва да имаме предвид, че основният поток от мигранти, отиващи в Италия от страните от Азия, Африка и Близкия изток, минава през територията на Либия. През януари броят на бежанците, пристигащи през Средиземно море до бреговете на Италия, се е увеличил с 1,8 пъти в сравнение със същия период на 2024 г. Арестът на Алмасри можеше да има непредсказуеми последици, както стана ясно дори и от няколкото дни, прекарани зад решетките. На практика правителството трябваше да избира между изпълнението на задълженията си към МНС и риска от рязко изостряне на проблема с миграцията.
Рим очаквано избра прагматичното решение за сметка на Международния наказателен съд.
Правителството в Рим не сметна за нужно да обяснява причините за решението си, но такава история нямаше как да остане извън общественото внимание. Сигналът до прокуратурата се оказа изпратен от известния адвокат Луиджи Ли Готи, който стана известен като защитник в няколко шумни процеси срещу лидери на мафията. Предвид сериозността на обвиненията, прокурорите са започнали разследване по случая на Алмасри.
Едно политическо решение, както често се случва, имаше политически последствия.
Самият тон на изявлението на Мелони и тълкуването, което тя предлага на събитията около репатрирането на Алмасри, не оставят никакво съмнение: премиерът възприема действията на прокуратура като натиск за нейната оставка. Според вестник "Corriere della Sera" в офисите на двореца "Киджи" инициативата на прокурора е оценена като "удар в сърцето на демокрацията" и открит опит на съдебните и следствените органи да проправят пътя за оставка на правителството. По време на спешна среща между министър-председателя и кабинета е решено незабавно да се отговори на това предизвикателство със силна медийна контраатака. След това, в най-кратки срокове, е записано видео съобщение от Мелони, чието основно послание може да се обобщи с 4 думи: „Няма да ме уплашите“.
Мелони специално спомена автора на сигнала до прокуратурата - адвокат Луиджи Ли Готи, когото описа като „бивш ляв политик, много близък до Романо Проди“.
Въпросът обаче дори не е кой точно инициира скандала около Алмасри. Според информация, изтекла от кабинета на Министерския съвет, близки до премиера ясно са оценили решението на римската прокуратура като отговор на мащабната реформа на съдебната система, която правителството на Мелони възнамерява да проведе. Така въпросът за тежкото противопоставяне между двете власти – изпълнителната и съдебната – отново е на дневен ред в Италия, както през цялото време на управление на покойния Силвио Берлускони.
В тази връзка си спомняме историята от преди 30 години, която коства на Берлускони премиерското място. През 1994 г., когато медийният магнат и милиардер Берлускони повежда новосъздадената си партия "Forza Italia" до победа на изборите. Вдъхновен от този триумф, новоназначеният премиер прие участници от срещата на Г-7 в Наполи през юли, на която за първи път беше поканен руският президент Борис Елцин. На вълната на този международен успех беше поставено началото на превръщането на "Г-7" в "Г-8" ( плюс Русия).
Именно тогава той беше призован от прокуратурата в Милано, която разследваше случай на корупция в неговата бизнес империя. През декември 1994 г., Берлускони бе принуден да подаде оставка като министър-председател. Нещо повече, неаполитанската история, която сериозно накърни репутация на политика, стана първият знак за това, което последва: дълга поредица от разследвания и процеси, които сериозно помрачиха живота му.
Има ли основание Мелони да се страхува от подобно развитие? На пръв поглед не. На първо място, защото случаят на Алмасри ще се разглежда от специален трибунал, който трябва да излезе с решение в рамките на 90 дни: или да покрие случая, или да го прехвърли на прокуратурата за по-нататъшно разследване. Във втория случай основната роля ще има парламента, тъй като само той може да даде разрешение за следствени действия срещу членове на сегашния кабинет. Когато Берлускони се оказа в подобна ситуация, той бе предаден от съюзниците си. Днес Мелони има солидно мнозинство в парламента, така че няма причина да се очаква правителството да подаде оставка. Нещо повече, Мелони беше единственият европейски лидер, присъствал на встъпването в длъжност на Доналд Тръмп.
Според някои медии вицепремиерът и външен министър Антонио Таяни (от партията на Берлускони) е посъветвал Мелони да започне диалог с парламентарната опозиция, но тя била непреклонна. Водена от лозунга „Нито крачка назад!”, тя настоявала да бъдат твърди в защитата на „националната сигурност”.
Как ще се развие този сюжет, предстои да разберем.
