Сигурно мнозина от вас ще се учудят на факта, че в България броят на жертвите на автомобилни катастрофи е приблизително еднакъв от около 40 години насам. Така е. Според статистиката около 1000 души са загивали и по времето на зрелия социализъм, когато имаше много по-малко автомобили. Този факт винаги ме е изумявал, но не за войната по пътищата пиша този коментар. Мисълта ми е как през годините медиите насочват вниманието си по различен начин към един и същ проблем. Същото се отнася и до престъпността. Преди 20 години, в началото на демокрацията, криминалната хроника се четеше по радиото в рамките на 5 минути обикновено в предаването „12 плюс 3” по “Хоризонт”. В телевизионните новини нямаше време за нея и много рядко някои случай попадаше в тях. Днес престъпленията и катастрофите са първа, втора, трета и четвърта новина. Всяка вечер, когато сядате пред телевизора, или всяка сутрин, когато го пуснете, научавате за нечия смърт, нечие убийство, някаква катастрофа. В България това минава всякакви граници и няма нищо общо с поизтърканата банална фраза – че добрите новини са лошите новини. В това отношение медиите упражняват истински терор върху населението.
Само ще вметна, че ако нямаше такъв огромен медиен интерес към престъпленията, щеше да е невъзможен и медийният образ на героя, борец срещу престъпността, какъвто медиите създадоха от Бойко Борисов. А след дълга и систематична обработка го направиха смилаем и за политиката.<br /><br />В новата ни медийна история не е имало по-голям и успешен виртуален проект от Бойко Борисов, а успехът му до голяма степен се дължеше и на медийната истерия на тема престъпност и нейното отразяване. Преди няколко дни бях в Женева и станах свидетел на следното любопитно събитие. Около 6 ч. вечерта в събота из целия център захвърчаха полицейски коли с включени сирени. Забелязах, че се отправят в една и съща посока, и са както с полицейски обозначения, така и цивилни. Воят на сирените продължи близо 40 минути. Нещо сериозно трябва да е станало, си рекох, и влязох в интернет, за да проверя. Там имаше информация, че пред някаква банка е станала престрелка, мафиоти заложили експлозив, който гръмнал, полицаите бързо реагирали и ги обградили, от нападателите имало един пострадал, който бил прострелян, а всички били арестувани. В информацията се казваше също, че от оръжията на нападателите полицията си е направила извода, че има работа с добре въоръжена и високоорганизирана престъпна група. По-късно вечерта включих новините, за да видя този екшън по телевизията. Но какво бе учудването ми, когато информационната емисия на местния канал започна със съвсем друга новина – новопостъпващи надзиратели в системата на затворите в същия ден бяха положили клетва. Това беше водещата новина в емисията. Следващата беше за някаква болест по лозята, третата за нещо друго, а четвъртата така и не дочаках, защото превключих канала. Дори и новината за престрелката да е минала, тя е била някъде назад в емисията, за да не предизвиква прекалена тревога или стрес. <br /><br />Тогава си дадох сметка, че българският зрител, читател и слушател е подложен на системен тормоз. Престъпления винаги е имало и ще има, но въпросът се състои как точно и с каква мярка те да бъдат отразявани. В България всяко битово убийство се превръща в новина № 1, а някакви журналисти упорито започват да интервюират дълго и безсмислено близките на жертвата и на убиеца, от това си правят цели сюжети, които понякога траят с дни. И на практика новините се превръщат в своеобразен криминален сериал с доста брутално съдържание, което непременно трябва да бъде показано със знака за възрастово ограничение.<br /><br />Няма да се впускам в разсъждение къде е първопричината, дали уличната агресия се пренася върху екрана, или екранът я насърчава, но съм сигурен, че новините могат да бъдат съвсем различни, стига онези, които ги правят, да проявяват малко повече въображение и вкус. Разбира се, както вече казах, този въпрос има и политическата си страна. Много е удобно да поддържаш образа на Батман – комиксов герой, в медийна среда, която пресъздава комикса, а не отразява истинската действителност.<br /><br /><em><strong>Коментарът е публикуван във в. Галерия</strong></em><br />