Легалният и нелегалният бизнес с цигари са във възход

<p>В петък в София се проведе семинарът &bdquo;ОЛАФ &ndash; с лице към европейските граждани&ldquo;, организиран от Европейската служба за борба с измамите и Клуб &bdquo;Журналисти срещу корупцията&rdquo;. Беше изнесена информация, че <strong>годишно Европейският съюз губи 10 млрд. евро от контрабанда на цигари. Нелегалната търговия с цигари не се извършва от дребни престъпници, а от организирани престъпни групи. Затова е много опасна.</strong></p> <p>Организираната престъпност се ръководи от икономически правила. Търси се печалба, прави се опит нелегално придобитите пари да се инвестират в легални фирми. Това дава основание от функционална гледна точка да се говори за пране на пари. <strong>Когато има около 2 млн. евро печалба от един ТИР контрабандни цигари, лесно могат да се корумпират митничари, държавни служители и съдии</strong>.</p> <p>Контрабандата на цигари е транснационален &bdquo;бизнес&rdquo;, в който участват много държави. Мащабите на нелегалната търговия с тютюневи изделия показвали, че е създадена огромна мрежа, в която има специализация на държави производителки, на организатори на трансграничния пренос и на вътрешно разпространение на контрабандната стока в страните потребителки. <strong>Според ОЛАФ най-много дела за контрабанда на цигари в ЕС са свързани с Белгия, България, Италия, Германия и Румъния.</strong></p> <p>Печалбата от контрабандата на цигари в Европа се движи около 70%. Ако приемем, че цената на кутия цигари за потребителя е 100%, средно 10% от нея е отстъпката за търговците и 20% е цената на производителя. Останалите 70% са ДДС и акцизи. <strong>При контрабандата те просто не се плащат на държавата, а се разпределят между участниците във веригата за незаконен внос.</strong> Много общи неща има между трафика на наркотици и незаконната търговия с цигари. Всъщност единствената разлика между двете са ниските санкции за второто. <br />Продажбата на цигари, за които не са платени данъци, принципно е три вида (фалшива стока; оригинални, но контрабандни цигари; и незаконно местно производство).</p> <p><strong>Анализи на &bdquo;Бритиш Американ табако&rdquo; показват, че в Европа две трети от незаконно продаваните цигари са оригинални</strong>, но внесени нелегално, по-малък дял се пада на фалшификатите, а най-малко са произведените в местни фабрики на черно.</p> <p>Трудно е да се определи приносът на България в тази мрежа, но от географска гледна точка страната е на ключово място между Изтока и Запада. <strong>Според директора на Агенция &bdquo;Митници&rdquo; Ваньо Танов 60% от произведените в България цигари, които се изнасят официално, после се връщат като контрабанда.</strong> Това става благодарение на по-ниския акциз на цигарите в Гърция и Румъния и отпадането на визите с Македония и Сърбия. Те водят до бум в куфарната търговия. Заради по-високия акциз и повишаването на цените тютюневите компании очакват нелегалният пазар в страната да достигне до 40%. За сравнение в началото на миналата година е бил около 15 %. В България работят осем цигарени компании, които произвеждат над 50 марки. Всеки бранд от своя страна има различни модификации, което прави над 200 вида цигари в страната.</p> <p><strong>Легалният пазар на цигарите през 2009 г. се оценява на около 15 млрд. къса, което е средно с 30% по-малко от 2008 г.</strong> <strong>Цигарите, изнесени официално от България по цени на едро, излизат по-евтино в съседните ни държави, отколкото на пазара у нас.</strong> Така тези цигари се купуват легално там и контрабандно се вкарват обратно в България. От началото на годината само на ГКПП &ldquo;Калотина&rdquo; са засечени десетки случаи на контрабанда. <br />Преди две-три години цигари се търгуваха незаконно най-често в пограничните райони и из големите курорти. В момента може да се купят както в центъра на столицата, така и в най-забутаното село. Цените са около 2&ndash;2,50 лв, а &bdquo;марките&rdquo; са всякакви &ndash; от световноизвестните &ldquo;Марлборо&rdquo;, &ldquo;Вайсрой&rdquo;, LM, &ldquo;Карелия слимс&rdquo; до българските &ldquo;Виктори&rdquo;, &ldquo;Джи Ди&rdquo;, &ldquo;Ева&rdquo;... С чужд бандерол или изобщо без бандерол.</p> <p><strong>Откъде идват и къде се произвеждат цигарите, които се продават на черния пазар? </strong></p> <p>Някои са съвсем легално производство в съседни държави &ndash; Македония, Косово, Молдова, дори са облепени със съответната бандеролна лепенка. Внасят се нелегално и се продават евтино заради ниските цени и малкия акциз в държавата производител. Други цигари, легално произведени във фабриките на цигарените концерни, се оказват на европейския пазар без бандерол. Схемата е проста. При производителя идва купувач, купува определен брой кашони, като обявява, че ще ги изнесе за определен пазар. Впоследствие ги продава на друга фирма, и то за трети пазар. Публична тайна е например, че марките на &bdquo;Бритиш Американ табако&rdquo; достигаха на българския пазар именно по контрабандни пътища далеч преди компанията да има офицално представителство в страната (1 януари 2007 г.).</p> <p>Трети са с абсолютно неизвестен произход. Според шефа на френското митническо разузнаване &ndash; произвеждат се в Азия и Африка, но най-често в Китай, страната се кичи със славата на незаконен производител № 1 на цигари в света. Допреди 2&ndash;3 години се смяташе, че основното производство на фалшиви цигари е в Китай и Парагвай, като китайската &bdquo;стока&rdquo; е предназначена за Европа, а парагвайската &ndash; за САЩ и Латинска Америка, макар че започват да навлизат и в Близкия изток.</p> <p>Запознати с контрабандния бизнес обаче споделят, че фалшивото производство сега се измества на изток и ще се бори за дялове на пазара в Ирак, след като си тръгнат американците и в Иран.</p> <p><strong>Какво се случва на международния пазар?</strong></p> <p>Днес пушачите в страните от ЕС са затворени в стъклени клетки на летищата или в специални клубове. Малцина са популярните личности, които продължават да пушат на публични места. Говори се например, че Хелмут Шмит все още си позволява наистина навсякъде да пали, без да рискува да го наругаят. Но Хелмут Шмит си е Хелмут Шмит. Всичко това предполага, че тютюневата промишленост търпи загуби. <strong>Напротив, производството върви, та пушек се вдига. </strong></p> <p>Все още не са много държавите, в които тютюнопушенето е забранено. <strong>В 94% от страните в света хората продължават да си пушат без притеснения.</strong> В Турция пушат почти две трети от възрастните мъже. А в Азия на публични места се пуши както никога досега. Следователно няма нищо чудно, че световните тютюневи гиганти виждат своето бъдеще основно в страните в преход. Защото оттам жънат такива печалби, каквито в Европа и САЩ отдавна няма.</p> <p>В крайна сметка, в развитите страни не само се увеличават забраните за тютюнопушене, но растат и данъците, акцизите и рекламните ограничения, които отказват все повече пушачи. В Германия например делът на пушачите спрямо цялостното население през последните 50 години е намалял от 51 на 29%, а конкретно при мъжете е паднал дори от 88 на 35%.</p> <p><strong>Затова големите концерни тръгват да търсят другаде това, което вкъщи не могат да получат вече.</strong> Така лидерът на пазара &bdquo;Филип Морис&rdquo; си купува Мексико, Индонезия, Пакистан и Колумбия. Вторият в листата, &bdquo;Бритиш Американ табако&rdquo;, миналата година се намеси в пазара в Турция и в Индонезия и сега вече прави половината от оборота си в страните в преход. Със своите известни марки Gauloises, Lucky Strike и HB &bdquo;Бритиш Американ табако&rdquo; минава за консерватимен инвеститор, както впрочем и целият тютюнев бранш. Концерните се славят със стабилен растеж на печалбите, с високи дивиденти и с твърде добри котировки на курса.</p> <p>Това е изненадващо, след като само преди няколко години се смяташе, че тази промишленост върви към своя край. Но натискът чрез законодателство, съдилища и сдружения на потребители прави създателите на Marlboro, HB и Gauloises креативни. <strong>И днес тютюневата промишленост е една от най-печелившите от глобализацията. </strong>Големите концерни имат собствен пазар в повече от 160 страни и имат глобално производство. Цигарите на производителя &bdquo;Импириъл Табако&rdquo; например се доставят в потребителската мрежа от 50 места по света.</p> <p>Дори недостатъците в наследените пазари предприятията превръщат в свои предимства: в САЩ и Европа те значително вдигнаха цените и ще продължат да го правят. Тъй като данъците вече са твърде високи, дори немалкото повишаване на производствената цена води само до скромно общо повишаване на цената на дребно. Освен това в производството те залагат на рационализацията. Дивидентите на акциите им на двата континента вече са около два пъти по-високи, отколкото са в развиващите се пазари в Азия и Африка.</p> <p><strong>В Азия увеличаващото се благосъстояние се отразява добре на тютюневите концерни &ndash; все повече хора могат да си позволят скъпи марки цигари.</strong> В някои страни в преход консумацията на цигари минава за символ на висок статут. И променящите се модели на поведение помагат на фирмите &ndash; все повече жени с удоволствие посягат ъм цигарите. Така в Русия се продават вече два пъти повече цигари в сравнение с 1990 г. А в Кения само между 2003 и 2008 г. броят на пушачите &ndash; мъже и жени, се е удвоил. Като особено атрактивни се очертават разширяващите се пазари на Индонезия и Китай със своите 350 милиона пушачи.</p>