Лампедуза, гробът на една илюзия

<p>Чувство на ужас. "Срам", по думите на папа Франциск. Трагедията в Лампедуза, където няколкостотин мигранти вече са мъртви или все още се смятат за изчезнали, остава най-голямата трагедия, позната до днес, за тези мъже, жени, деца, готови на всичко, за да стигнат до Европа. Включително и да умрат.</p> <p>Никога няма да видим лицата им, няма да чуем техните думи. Само можем да си представяме мечтата им. Гроб на една илюзия, тази за по-добър живот в едно географско пространство, за което знаят, че е по-благоденстващо, и в което вярват, че могат да намерят своето място, че могат да получат шанс, който животът обикновено дава на всеки.</p> <p>Този поразителен толкова човешки стремеж Ариан Мнушкин описа преди десетина години с толкова сила, колкото и сдържаност, в "Последният кервансарай". Елен Сиксу, съавтор на пиесата, написа тогава:</p> <p><em>Навсякъде по света някой въздиша, опитва се да избяга и си спомня или предчувства, че някой друг подобен в другия край на планетата въздиша на друг език същата човешка носталгия: да замина! да замина! да избягам, да прекося, да премина реки морета планини, ескортиран следван от бръмченето на камионите стърженето на влаковете бученето на ветровете риданията агониите крясъците на чайките.&nbsp;</em></p> <p>Театър, който показва това, което телевизионните кадри, снимките на трупове, подредени в права линия, статистиките закриват, това, което политическите речи манипулират или се преструват, че откриват.&nbsp;</p> <p>Днес не само Африка и Италия са в траур, а цяла Европа. Следователно и Франция.</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>