- В новата си книга показвате до каква степен движението за граждански права е било повратен момент в американската история. За какво го упреквате?
- Нямам никакво възражение и дори изпитвам немалко възхищение към движението за граждански права, което се бореше за равенство до началото на 60-те г. на ХХ век. Проблемът, който посочвам в книгата си, се отнася до законодателството, произтичащо от движението за граждански права и в частност Закона за гражданските права от 1964 г. (Civil Right Act, закон, който обявява за незаконно различното третиране въз основа на етнически произход, пол или националност - б.а.). Както знаете, Американската конституция ограничава стриктно възможността федералното правителство да се намесва в личния живот на гражданите. Първата поправка, в частност, гарантира свободата на гражданите да казват това, което искат, и да се сдружават с когото искат.
За да се премахне сегрегацията в Юга, трябваше да се ограничат тези свободи. Законът за гражданските права даде на Вашингтон правомощия, които никога не беше имал в мирно време. Бяха въведени нови престъпления на дискриминация, така както и нови органи, натоварени с прилагането на законите (Комисията за равни възможности за заетост, служби, натоварени к гражданските права във всяка администрация и правителствено образувание). На правителството бе разрешено да постави под наблюдение компаниите с повече от 15 служители, за да гарантира равенството в заетостта и да изправя пред правосъдието онези, чиито практики не одобрява. Възникнаха огромни възможности за създаване на благотворителни фондации и асоциации, които по същество станаха полицейски помощници, донякъде като вашите асоциации за човешките права във Франция, със същия задушаващ свободата ефект.
Тези нови закони поставиха всяко съкровено кътче от американския живот под контрола на съдиите. Това проправи пътя за нова система на управление, която трябваше да промени обществото вече не по демократичен начин, както беше преди, а чрез бюрократична регулация и съдебни решения.
- Това наричате “втората Конституция”…
- Законодателството за гражданските права действително създаде втора Конституция, в съперничество с истинската, която вече може да бъде използвана за нейното подкопавате. Други групи, които искат да се развият в американското общество - жените, имигрантите, ЛГБТ - имат достъп до тези преки пътища. Така все повече теми в американския живот се изплъзнаха от демократичния контрол на гражданите. Що се отнася например до аборта, двуезичното обучение (на английски и испански - б.а.), гей браковете или имиграцията, американците не правят законите си демократично - изборът се налага чрез регламентации и съдебни решения.
- Споменавате примера с Йейл, където политическата коректност управлява кампуса. Бихте ли казали, че вече няма свобода в американските университети?
- Не, това би било много преувеличено. Но университетите са част от американските институции, където цари много догматизъм, много страх и по-малко свобода на мисълта, което е обратното на традиционната им роля. Това отчасти се обяснява с факта, че университетските администрации си взаимодействат с големите сили в информационната икономика и политизираните асоциации. Университетите съвсем естествено се превърнаха в бастион срещу популизма.
- “Изразът “бяло превъзходство” преживява парадоксален бум: колкото по-малко съществува, толкова повече се споменава”, пишете вие. Бихте ли казали, че да бъдеш бял вече не е привилегия в Америка?
- “Бялата привилегия” е моден лозунг през последните пет години. От една страна, това е доста евфемистичен и формалистичен термин, за да се опише нещо толкова жестоко и брутално като режима на робството на Юга в началото на ХIХ век. В краен случай е подходящ термин за обозначаване на законите на Джим Кроу (законите, приети след Гражданската война в победените конфедеративни щати, налагащи сегрегацията - б.а.). Тези несправедливи закони бяха в сила само в Юга, изостанал по онова време район, и бяха премахнати преди повече от шестдесет години. Но да се използва този израз, за да се опишат САЩ през 2020 г. е едновременно обидно и странно.
Критиците на “бялата привилегия” бяха значителна част от движението Black Lives Matter (Животът на черните има значение), родено през 2013 г., което продължи до изборите през 2016-а. Неговите позиции бяха непопулярни, а поведението му - конфликтно. Движението се превърна в кошмар за демократите, явили се на първичните избори за президентските избори (Хилари Клинтън, Бърни Сандърт и губернатора на Мериленд Мартин О’Мали), които се опитаха да реинтерпретират посланието с по-братското All lives matter (Всички животи имат значение). Но лидерите на движението настояваха, че изобщо не искат да кажат това и тримата кандидати бяха принудени да се извинят. Избирателите със сигурност са го забелязали.
- Поучиха ли се демократите от поражението си през 2016-а или продължават със същите грешки, давайки шанс на Тръмп да бъде преизбран?
- Би било невярно да се каже, че демократите винаги правят грешки. Тръмп беше ефикасен при назначаването на съдии, както във Върховния съд, така и на по-ниско ниво. Такава беше и търговската му политика, с която направи общественото мнение по-недоверчиво към Китай. А също и във външната политика, на първо място препотвърждавайки тесните връзки на САЩ с Израел и връщайки се към политиката на изолация на Иран. В други области на управлението обаче, сякаш Тръмп никога не е ставал президент. Той не доведе нито една законодателна реформа докрай. Демократите му дадоха отпор. Но противопоставянето на демократите имаше цена. Права сте, че не си взеха никакви поуки от последните президентски избори. В щати, като Западна Вирджиния, където Тръмп получи 69 на сто от гласовете и спечели с голямо мнозинство във всеки окръг, хората не гласуват за него, защото го смятат за образец на любезност или се възхищават на управленските му умения. Те гласуват за него, защото се опасяват от алтернативата.
Демократите са партията на американския елит. В повечето случаи това е шанс, но не и когато става въпрос за спечелване на избори. Демократите представляват хората, които контролират върха на американската икономика (която мнозина американци смятат за плутократическа) и на американската култура (която мнозина американци смятат за ждановистка). Елитите невинаги виждат това. Въпросът на президентските избори през 2016 г. не беше Тръмп, а именно тези елити.
Превод от френски: Галя Дачкова