Краят на ерата "Остерити"

<p>Първо, бюджетният дефицит за 2012 г. станал рекордно нисък - 0,6%, а съотношението на дълга към БВП било заковано на 17% (резултати, които отреждали на страната съответно второ и четвърто място в ЕС!).</p> <p>Второ, затягането на коланите останало в миналото, тъй като минималната заплата скочила с цели 30% през втората половина на неговия мандат, а пенсиите били увеличени с 10% през април т.г.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Изводът, който внушава одиозният Дянков, е: в областта на финансите има стабилност и възход, защото аз съм положил основите; проблемът бил в гражданския статут на българите, на които им омръзнало да са второкласни европейци и затова протестирали.</p> <p>Нека да оставим встрани полититологическите прозрения на Симеон Дянков и да се концентрираме върху публичните финанси. И тъй като дебатът на тази тема на българска земя през годините на прехода винаги е завършвал с победа на неолибералните лобита, редно е да видим какви са тенденциите в развития свят.</p> <p>В тази прагматична и висококонкурентна зона се случва нещо сензационно: развитите пазарни страни казват &bdquo;Гудбай&rdquo; на политиките &bdquo;Остерити&rdquo; и апелират за обратен завой &ndash; към антикризисни стратегии, основани на насърчаване на потреблението!</p> <p>Такава е общата позиция, до която достигнаха неотдавна финансовите министри на Г-20 на срещата в Москва.</p> <p>В корпоративно подчинените български медии няма и дума за този стратегически обрат.</p> <p>Затова като надежден източник на информация ще ползвам публикация във флагмана на международната финансово-икономическа журналистика &bdquo;Интернешнъл Хералд Трибюн&rdquo;. В нея колумнистът на &bdquo;Ройтерс&rdquo; Анатол Калецки пише, че вече настъпвал момент на прозрение и преобръщане на възгледите:&bdquo;... правителствата по света загърбват фискалното и финансовото &bdquo;остерити&rdquo; и приемат, че растежът, основан върху потреблението, земите и растящите цени на жилищата, е по-добър вариант, отколкото изобщо да няма растеж&rdquo;.</p> <p>Авторът на статията добавя, че обратът в стратегическото мислене означава още:</p> <p>а/отказ на страните с неолиберална ориентация да следват политиките в англосаксонската зона, ориентирани единствено към насърчаване на спестяванията, експорта и производството;</p> <p>б/ отказ от германската линия на твърда забрана за повишаване на дълга (визира се емблематичната фраза на канцлера Меркел, че дълговата криза не се лекува с повече дълг!) и т.н.</p> <p>Няма как г-н Дянков, преквалифицирал се като лектор по успешни публични и антикризисни политики в бизнес-школата на Харвардския университет, да не е запознат с дискусията и документите от финансовата среща на върха.</p> <p>За резултата от двубоя между остеритианската мода и ретро-модата в макроикономиката, завършила в полза на втората, в дянковата дописка не се споменава.</p> <p>Обяснението е просто: смяната на глобалната антикризисна стратегия демаскирва и обезсилва неговите собствени усилия да приучи българите да постят нон-стоп, докато се случи чудото: растежът да се върне към темповете от предкризисния период, инвестициите към бизнеса да потекат отново, безработицата да слезе до безопасните 5-6% и т.н.</p> <p>Как ще реагира българската държава на глобалната смяна на курса в областта на фиска и финансите?</p> <p>Ако се съди по гласуваните на първо четене промени в Бюджет 2013, прави се стъпка в правилна посока: създават се буфери за смекчаване на бъдещи шокове, подкрепят се кризисни сегменти на социалната сфера, отваря се кранчето на плащанията към бизнеса.</p> <p>Стреснато от безпрецедентните протести срещу актуализацията, правителството обаче само загатна, че е готово да направи завоя, препоръчан от мега-финансовите стратези.</p> <p>Агресивната блокада на парламента е безпрецедентна, защото никъде в света гражданите, дори тези от средната класа не протестират, когато държавата заявява намерение да похарчи малко повече за публични услуги, без това да води до рисково увеличаване на дефицита и дълга.</p> <p>Парадоксът с разминаването между генералните цели на протеста, една от които е: &nbsp;"Повече справедливост" и ребалансирането на бюджета в полза на нискодоходните групи, е очевиден.</p> <p>Така е, когато една чисто гражданска кауза бъде узурпирана от неолиберални ястреби, съмишленици и помагачи на харвардския изгнаник , провалил се за пореден път в неговата остеритианска мисия.</p> <p>Факт е, че Бг-пазарните фундаменталисти положиха предостатъчно медийни, статистико-манипулативни и площадни усилия, за да внушат на протестиращите, че всяко пипане на бюджета, завещан от Дянков, е престъпление. За съжаление мнозина им повярваха...</p> <p>Президентът Плевнелиев не само повярва &ndash; той се впрегна в кампанията за провал на акуализацията на бюджета, като се позова на ексклузивното си правомощие: да наложи вето на законопроекта!</p> <p>И като нищо е готов да го стори, защото с досегашните си изяви за непълни две години успя да направи десетки жестове към неолибералните финансови, банкови, корпоративни и експертни лобита.</p> <p>Към които той не принадлежи по произход, а по интереси &ndash; като бивш едър строителен предприемач (бизнес-прослойка, която свикна през прехода да гледа на държавния бюджет и европарите като на хранилка; и която реагира агресивно срещу всеки опит бюджетът да работи и в полза на средната класа и нискодоходните групи).</p> <p>Така че президентското вето, ако бъде наложено, ще бъде наистина безпрецедентен акт в историята на прехода, както твърди Станишев.</p> <p>Но не нарушението на процедурните традиции от държавния глава, а арогантното обслужване на корпоративно-лобистките интереси, както и заиграването с площадните противници на промени в бюджета е същинският проблем в спора &nbsp;"За и против актуализацията".</p> <p>Най-трудният тест обаче предстои: ще се осмели ли технократският кабинет на г-н Орешарски да направи пълен завой в наследената фискална и финансова политика , следвайки глобалните тенденции, дори с риск да се сблъска отново с местните неолиберани лобита, чиито открит поддръжник е г-н президентът.</p> <p>По-конкретно, има ли достатъчно аргументи и кураж да преразгледа остеритианската инвестиционна догма: &nbsp;"поддържайте добра бизнес среда и стабилен банков сектор-инвестициите сами ще потекат" (напук на препоръките, пет поредни години този поток намаляваше, докато стигнем до днешната безпрецедентна финансова суша - 95% от българските фирми посочват, че липсата на инвестиционен ресурс е главният им проблем в усилията за излизане от кризата).</p> <p>За разлика от пазарно-фундаменталисткият слоган: &nbsp;"Пари няма, затова пестете" доста макроикономисти у нас (сега вече в съзвучие и с препоръките на Г-20) настояват държавата да промени радикално своята средносрочна инвестиционна стратегия, за да постигне устойчив растеж и да повиши конкурентноспособността на националната икономика.</p> <p>По стечение на обстоятелствата, на сегашното правителство се падна тежкия кръст да вземе решения в къси срокове, за да не изгубим като държава за пореден път шансовете да се създаде антикризисно инвестиционно предмостие. Реалистично погледнато, това предмостие може да разчита на три източника за финансиране:</p> <p>1. Средносрочен заем за преструктуриране на икономиката &ndash; използван изключително за насърчаване на висококонкурентни бизнес сегменти, създаващи устойчива заетост. Оптималният размер на необходимия заем е в интервала 6-9 милиарда долара. Той може да бъде взет без особени затруднения и на благоприятни лихвени равнища, особено на фона на предстоящите глобални финансови трансформации, за които стана дума по-горе.</p> <p>Кои да са заемодателите? Това вече е въпрос на преценка и преоценка на дълговите техники, но вероятно диверсификцията би следвало да е водещ принцип.</p> <p>2. Максимизация на усвояваните средства от европейските фондове: както в оставащите месеци до края на настоящия програмен период, така и през следващия : 2014-2020 г.(за сведение на незапознатите-дотук България е усвоила фактически-като кешови разплащания, едва 29-33% от отпуснатите средства; остатъкът отива обратно в Брюксел). След месец изтича срокът за преработка на българския проект за партньорско споразумение с ЕК.</p> <p>Залогът е висок: ако България защити своите приоритети и заложените резултати, може да получи 15 милиарда лв. пред следващите шест години Ако разчита на завещания от правителството на ГЕРБ неграмотно направен проект, брюкселската администрация пак ще ни ореже финансирането;</p> <p>3. Програмно съставен проектобюджет за 2014 г., с който се загърбват окончателно мерките &bdquo;остерити&rdquo; и се залага само на онези транзакции, които стимулират растежа. Тук вече може да се доверим на дянковата препоръка: инвестирайте във висшето образование (въпрос: защо той не го правеше в &bdquo;златния&rdquo; период на фискалната стабилност, а се сеща едва сега?; същото питане се отнася и до закъснялата критика към финнансовата пропаст, зинала в енергетиката-нима едва през юли 2013 г. на Дянков му става ясен отдавна предизвестения колапс в този ключов отрасъл).</p> <p>Естествено, преходът от продължителен застой към висок растеж не може да се постигне за една финансова година.</p> <p>Затова наред с Проекто-бюджет&rsquo; 2014, МФ е длъжно да подготви и макрорамката за средносрочен период от 3 години. Докато настъпи моментът на чувствително оживление, сигнализиращо за край на депресията. Прогнозата е дългоочакваната промяна да се случи в интервала 2016-2018 г (срок, сочен от признати международни авторитети в макроикономиката).</p> <p>Кой ще управлява тогава в България, не е известно. И не в това се състои същността на политическия и гражданския дебат, който на приливи и отливи тече вече седми месец. Според мен, за да не страда националната икономика, е добре в предстоящите месеци да се разделят политическите и моралните, от фискално-финансовите теми. Първите-за нов изборен закон, промени в конституцията, пряка демокрация и др. имат един легитимен адресат: парламентарните партии, избрани н 12 май т.г.</p> <p>С тях, при цялата им неподготвеност за честен диалог, трябва да се договаря и разумната дата за провеждане на нови избори. Технократското правителство има друга неотложна задача: да извърви за 8-10 месеца трите посочени по-горе стъпки към усвояването на новата, след-дянковска фискална и финансова философия. Според развития свят тя ще е успешна. Според историята на глобалните кризи &ndash; също.</p> <p>Така че да не се поддаваме на традиционния балкански инат. Щом сме тръгнали по грешна пътека и тя ни е отвела встрани от целта, добре е да свърнем от нея и да се върнем към правилния маршрут. ПП. На четвъртия финансов източник съзнателно не се спирам в настоящата статия.</p> <p>А той, в българските условия на устойчива депресия и растяща социална поляризация, може да изиграе ролята на ускорител на растежа и успокоител на социалното недоволство. Имам предвид спорната тема за данъчния завой - от крайно регресивна/плоска към умерено прогресивна система. Няма как тази тема да не се върне в дневния ред в началото на есенния политически сезон. За огромно неудоволствие на ляво-десния лидер Сергей Станишев. И за неудоволствие на воинстващите анархо-либертариански наемници, които напуснаха позициите си на консултанти, за да се изявят като площадни герои. Ако дебатът за плоския данък бъде наистина подновен преди парламентът да приеме промените в данъчните регулации, очаква се г-н Дянков отново да се развихри като коментатор в западните консервативни медии.</p> <p>Тогава ще се наложи да обясни противоречията в собствената си позиция: в началото беше твърд противнк на всякакви опити за ревизиране на плоския модел (дори нарече доклада на президента Първанов , съдържащ подобна идея, &nbsp;"малоумен"); в края на мандата, преди да му бъде поискана оставката, ексминистърът се обяви за "мек фен" на прогресивната система.</p> <p>За подобни превъплъщения нашят народ има много уместна приказка: "Като те удари горният, едва тогава виждаш долния"</p>