Красавицата и звярът, или как новата власт прожектира най-гнусния филм

 

Вчера новото управление прожектира най-гнусния си филм до момента. Всички българи гледаха, но никой не го разбра, защото разбирането изисква знания и усет. В началото на лентата изключително красивата Лена Бориславова показа най-отвратителното лице на тази власт, понеже то е непреходно, изразяващо огромна и неизкоренима човешка низост. После го размаха, навря в очите на зрителите, те се погнусиха, а накрая Бойко Рашков му сложи шапка. Публиката се успокои, понеже помисли, че гледа комедия, чийто номер е шапката. А всъщност бе изключителна трагедия, която красавицата и преобразеният звяр дописаха в съучастие с публиката.

 

Филмът, съвсем истински, се разви така. На брифинг говорителката на правителството Бориславова заяви, че по данни на вътрешния министър Рашков криминални лица стимулирани предстоящите протести.

 

Тъмни субекти от оня светъл гъгул списък също допринасяли в начинанието.

 

Изявлението бе направено по повод проявите на полицаи и пожарникари в различни градове. Те се канят да протестират за заплати, но Бориславова разви шпионски сценарии – плащало се, течала стройна организация, замесени били купувачи на гласове... Няколко часа по-късно, след обществения шок, последва самоопровержение – Рашков и Бориславова нямали предвид тия протести, а оня, който ще се организира в сряда. А за сряда демонстрация срещу зеления сертификат готви отново “Възраждане“. Публиката се успокои. Лошите се оказаха лоши, добрите ще ги хванат.

 

Филмът разви два съдържателни пласта: 1. Важен, смилаем и много дразнещ всички. 2. Важен, но по-дълбок, затова несмилаем и недразнещ всички.

 

Да ги разясним:

 

Съдържание 1. Т. нар. промяна по стар ченгеджийски начин обвини за мафиоти десетки хиляди най-обикновени българи. Няма значение дали имаше презвид протестиращите за доходи или срещу сертификата.

 

Вместо да общува за проблемите им, тя напълно в духа на всички досегашни управления ги контраатакува с мръснишка манипулация.

 

Потресаваща е не самата идея протестиращите да се изкарат криминални типове. От Рашков друго не може да се очаква, понеже ченгетата са еднакви навеки из целия свят. Не може и от Кирил Петков, защото всеки премиер рано или късно се скрива зад подобни версии. Потресаващ е най-обикновеният факт, че Бориславова излезе и наговори небивалите глупости. Тя е млада, неопетнена, образована, произлиза от житейски и политически необременено поколение.

 

Всеки почтен и минимално интелигентен човек ще съобрази да не изприказва такава огромна обида за хиляди хора, изплашени от скока на цените.

 

Да твърдиш, че мафията им дърпа конците, е най-малкото естетически отвратително. Нали през мандата на същата “промяна“ скачат цените? Но явно красивата Бориславова не разбира от естетика. Излиза и го казва! Дообяснява! Не я срам, нито гнус. “Светва се“ едва  след обществената реакция.

 

Публиката смила изводите. Възмутена е, попържа наглеците. При малко повече паралели дори се досеща, че върховете на властта достигат единствено аморални хора.

 

Изкачвайки стълбата, те губят разсъдък и инстинкти. Младостта, образованието и необвързаността с досегашното зло нямат значение.

 

Щом си там – обличаш дрехите му. Сега просто ги е надянала т.нар. промяна.

 

Публиката на филма обаче е скандализирана не толкова от мръснишкия подход на героите, колкото от обекта им. Жали набедените невинни хора.

 

Съдържание 2. То наистина е по-дълбоко и стъпва върху широк контекст.

 

През последните години доминиращият медиен и интелектуален наратив насади тезата, че демократичните протести, въобще политическите активности, могат да бъдат хубави и лоши според носителите и мишената. Едни действия са почтени, искрени, родени от ума и сърцето – тържество на демокрацията. А други са корумпирани и криминални, следователно недемократични.

 

Ако протестираш срещу Орешарски, Борисов, Цацаров, Гешев – значи е спонтанно, честно и справедливо... А ако защитаваш гореизброените, това е платено, зависимо, организирано и недемократично.

 

Протест срещу НАТО задължително е финансиран от Русия. Срещу Русия е висша форма на независима доблест. Разделението е симетрично на окопите, в които се е настанило населението не само на България – “либерали, прогресисти, умни и красиви“ срещу “консерватори, патриархалисти, орки“. Съответно на родния партиен терен от едната страна са “Демократична България“, сродни площадни трубадури, вече и “Продължаваме промяната“. От другата – всички останали, най-вече ГЕРБ, ДПС, различните националисти, а текущо – “Възраждане“. За каквото и да протестира първата категория – музицират се оди. За каквото втората – оплювано е като недемократично.

 

Няма обективност в тази игра.

 

Показателен е по-ранен пример с “Възраждане“. Гешев искаше да закрие партията, няколко пъти тя ходи да го вади директно от кабинета му. Но нито нито веднъж “умно-красивата“ общност, заета с детински пърформанси пред Съдебната палата, не я подкрепи.

 

Няма нужда да се изчислява кой тип протести са по-платени, на едните ли са повече малоумницте или на другите. Това просто няма отношение към демокрацията, тя не дели хората по качество.  Нито е отрекла парите, напротив – живее чрез тях. Така стигаме до най-дълбоката същност на филма.

 

Няма никакво значение дали протестират интелигенти, глупаци, ваксъри, аниваксъри, криминални типове, от сърце или срещу пари, зависими чиновници или независими айтита, с автобуси извозени или качени на тротинетки... По силата на демокрацията те всички са равни.

 

Затова имат право да гласуват, затова и могат да бъдат избирани. Демокрацията е за всички тях. И когато в края на филма “промяната“ каза, че не тия хора имала предвид, а ония, това бе още по-мръснишко. На изорания от наратива терен тя раздели хиляди обикновени хора на такива, които дефинитивно протестират с мафията, понеже са дефинитивно лоши, и такива, които не са.

 

Обаче на публиката вече не й бе интересно.

 

Облъчена, а и защото сама обича да живее в черно-бял свят, тя преценява демокрацията по гореописаните окопи. Дели я.

 

Щом честта на отрудените пожарникари и полицаи бе спасена, проблемът изчезна. За антиваксъри националисти тя не жали, демокрация на тях не им трябва. “Промяната“ дори може да ги репресира, измивайки облика си. Така, досущ съвременно изкуство, публиката доразви гадния филм.

 

И се получи нещо, наистина отвратително. Чрез двоен аршин състрадателната публика се коалира с героите, от които уж се възмути.

 

Отвратените и отвратителните се сляха, защото, оказа се, имат еднакви ценности.

 

Филмът неволно показа тази картина, която е в основата на един от големите проблеми на българското общество днес. Борисов, Рашков, Бориславова или десетократно преизбираните Иванов и Атанасов никнат от тази изключително недемократична среда. За успокоение – и Трюдо никне. Но взе да си пати, което показва, че еволюционно някои неща из западните местообитания са доста по-напред.

 

Някои може да опонира: “И за “Възраждане“ жалим, гадно ни е, но няма какво да сторим“. Това обаче са индивидуални оценки. Те стават обществени, когато се реагира.

 

При първия протест сещу сертификатите полицията изкарваше шофьорите на автобусите наркомани – никой не реагира. А цялото общество скачаше, когато аналогично МВР на Борисов притискаше протестиращите преди 2 години.

 

Вчера масово възмущение имаше след набеждаването на полицаите и пожарникарите. Нямаше след сменената мишена.   

 

Добре, че филмът бе кратък! Не му стигна времето за най-голямото откровение. То е, че публиката (хората) в дъното на душата си пет пари не дават за демокрацията. Ако считат някой за лош, полага му се бесило, не някакви си там галимации с права.

 

Нищо ново от 250 години насам.

 

Добре е да се знае, че наистина няма ново.