Контрол на оръжията: уроци от Линдън Джонсън

<p style="margin-bottom: 0cm;"><em><br /></em></p> <p style="margin-bottom: 0cm;"><em>Авторът на статията, Джоузеф Калифано, е бил помощник на президента Линдън Джонсън по въпросите на вътрешната политика, както и секретар по здравеопазването и образованието по времето на президента Джими Картър.</em></p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Ако изобщо някога президентът Обама е могъл да се учи от историята, то този момент е сега, в дните след масовото убийство в основното училище в Нютаун, Кънектикът. Обама може навреме да извлече поука от опита на Линдън Джонсън &ndash; последния президент, който с всички сили се бореше за пълен контрол над оръжията. Ето я поуката: или незабавно искаш от Конгреса да наложи пълен контрол над оръжията, или губиш шанса за това, докато си президент.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">На следващия ден след убийството на Робърт Кенеди (извършено само седмици след фаталния изстрел по Мартин Лутър Кинг и само няколко години след убийството на президента Джон Ф. Кенеди), президентът Линдън Джонсън призова Конгреса да приеме законодателните мерки за контрол на оръжието, които той още преди години беше внесъл в Капитолия. Джонсън събра целия си екип заедно със съюзниците си в Конгреса и каза да действаме бързо. &bdquo;Имаме само две седмици, може би дори 10 дни&ldquo;, каза той, &bdquo;преди оръжейното лоби да се е организирало&ldquo;. Обърна се към мен и към Лари О Брайън и каза: &bdquo;Трябва да изпреварим Националната оръжейна асоциация в кабинетите на конгресмените&ldquo;.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;"><img src="/uploads/editor/martin-luther-king.jpg" alt="" width="611" height="442" /></p> <p style="margin-bottom: 0cm;"><em>Мартин Лутър Кинг е убит на 4 април 1968 г. от мъж, избягал от затвора.</em></p> <p style="margin-bottom: 0cm;">По това време законодателните предложения на Джонсън за контрол над оръжията отлежаваха вече трета година в Сенатската правна комисия, понеже могъщата армия на оръжейните лобисти вече беше успяла да им сложи катинар. Но Линдън Джонсън винаги беше готов да се хване и за най-малката възможност, за да постигне законодателните си цели, дори и при най-ужасяващи обстоятелства. През 1968 година той беше използвал убийството на Мартин Лутър Кинг, за да &bdquo;прокара поне нещо за страната&ldquo; и убеди Конгреса да приеме изпратения му от него още през 1966 година закон, забраняващ дискриминацията в жилищната сфера. В трагичното убийство на Робърт Кенеди през юни 1968 Джонсън беше съзрял възможност да прокара оръжейния си закон.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;"><img src="/uploads/editor/Robert-Kennedy.jpg" alt="" width="628" height="376" /></p> <p style="margin-bottom: 0cm;"><em>Сенатор Робърт Кенеди, брат на убития президент Джон Кенеди, е прострелян на 5 юни 1968 г. от палестински имигрант, разгневен от произраелската позиция на сенатора.</em></p> <p style="margin-bottom: 0cm;">В проекта му се забраняваше дистанционната покупка на оръжие с пощенски запис, както и междущатската продажба на пушки и пистолети; забраняваше се продажбата на оръжие на непълнолетни и се въвеждаше национален оръжеен регистър, както и лицензиране на притежателите на оръжие. Много малка беше надеждата този закон да мине. Но ден след като Кенеди почина от огнестрелните си рани Джонсън поднови натиска си върху Сенатската правна комисия, като изискваше от нея да го внесе в залата и да го подложи на гласуване.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Сенаторът от Мериленд Джоузеф Тайдингс, който беше близък приятел на Кенеди, дзаедно с други свои колеги от демократическата партия настояваха комисията да разгледа техен закон в същия смисъл, който те намираха за по-рестриктивен. Джонсън обаче смяташе, че законът на Тайдингс няма шанс да мине и се опасяваше, че всяко забавяне покрай обсъждането му ще даде време на оръжейното лоби да унищожи президентското предложение.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Точно това и стана. Предложението на Тайдингс никога не стигна по-далече от етапа на обсъждането, а законът на Линдън Джонсън беше отхвърлен в гласуването на комисията. След неуморен натиск той успя да прокара закона чак през октомври и то в орязан вид: беше въведена забраната за дистанционно купуване на оръжие по пощата (Джонсън наричаше това &bdquo;убийство с пощенски запис&ldquo;), беше забранена продажбата на оръжие на непълнолетни, беше забранен и вносът на евтино оръжие в страната. Но основното предложение на Джонсън, което се състоеше в лицензирането на всички притежатели на оръжие и във вписването на оръжията в национален регистър ​беше отхвърлено.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Когато на 22 октомври 1968 г. Джонсън подписа осакатения закон, той даде следния израз на гнева си срещу оръжейното лоби:</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">&bdquo;Тези гласове, които сега блокираха въвеждането на предпазни мерки, не са гласовете на една будна страна. Тези, които засега надделяха, са гласове от могъщото оръжейно лоби (...)&ldquo;</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Горчивината, с която Обама говори след последната стрелба в училище, отеква като страданието на Джонсън отпреди половин век. Само че Обама има едно уникално предимство: отиващият си конгрес все още заседава, защото новоизбраният не е встъпил в длъжност. Ако се вслуша в урока на Линдън Джонсън и се задейства в рамките на две седмици, като се възползва от факта, че много членове на Конгреса биха имали свободата да гласуват по съвест, без да ги е страх от това, че няма да ги финансира оръжейното лоби, защото не им предстои да се кандидатират, тази страна ще може &bdquo;да изпълни задачата си&ldquo; и да прокара пълния контрол над оръжията. Това е възможност, заради която си струва да се използва неизразимата трагедия от Нютаун, Кънектикът.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">&nbsp;</p>