- Автор: Георги Георгиев
- 24 Март 2023
- 2520
- 21
Си Цзинпин и Владимир Путин влизат в залата за преговори в Кремъл. Снимка: АП
Посещението на китайският президент Си Дзинпин в Русия се превърна във фокус на огромно дипломатическо и медийно внимание, главно поради обвързването му с войната в Украйна. В момент, когато бойните действия изглежда са преминали в някаква статична фаза, а отношенията между Русия и Запада продължават да ескалират непрестанно, китайският фактор е от значение, дори и поради своята относителна дистанцираност, която проявява спрямо субектите в конфликта.
На фона на сваления американски дрон в близост до Крим и изявлението на полския посланик във Франция Ян Емерик Рошчишевски, че страната му ще се намеси директно във войната, „ако Украйна не успее да защити независимостта си“, позицията на Пекин изглежда, че съдържа някакви опции за постигане на мир. Като се добави и неотдавнашния сензационния успех на китайската дипломация по отношение на посредничеството между Иран и Саудитска Арабия, се подсилва допълнително усещането, че е възможно да се постигне „пробив“ и по отношенията на Русия – Украйна.
Настоящата позиция на Китай обаче може да изглежда като печеливша и изгодна само на фона на настъпилото равновесие на фронта в Украйна. Ако везните се наклонят решително в полза на една от страните, това ще означава, че новият световен ред е оформен без участието на Китай. И това ще бъде цената, която ще плати политиката, която преследва ползите днес, за сметка на бъдещите си интереси.
Причината за тази ситуация се крие във фактът, че икономическите и геополитическите интереси на Китай са диаметрално противоположни. Той е тясно обвързан в стопански план точно със своите основни глобални и регионални конкуренти - САЩ, ЕС, Япония и Южна Корея. И поддържането на подобно разкрачено положение не му позволява да заема ясна и категорична позиция на международната арена. Налага му се да балансира. А е ясно с какво завършва всеки опит за сядане на два стола едновременно.
Китайските лидери добре разбират, че времето, когато можеха да трупат незабележимо и необезпокоявано още и още икономическа и военна мощ, отмина. В бъдеще те ще трябва да избират между тези две компоненти. А може би и вече нямат право на избор.
За Пекин ще става все по-трудно да плаща цената за съхраняване на открити икономически (и политически) отношения със Запада. И не защото тя е прекалено висока, а защото Америка и Европа вече не са заинтересовани от досегашните формати на сътрудничество, които работеха в полза на икономическото, технологичното и военно усилване на Китай и което днес се възприема като основната заплаха за западното глобално лидерство.
А Пекин няма как да се пребори с тези настроения. Дори да си представим, че китайците зачеркнат политиките си за разпространение на влиянието си по света, за поддържане на близки отношения с Русия и за интензивно развитие на въоръжените си сили, пак няма гаранция, че това ще бъде достатъчно, за да потушат антикитайските подозрения на запад.
Вашингтон и Брюксел имат пред очите си „руският“ опит. Те видяха как само за едно десетилетие относително скромните икономически успехи позволиха на Москва да влезе в толкова остро противопоставяне със Запада, от което и в момента не е ясно какъв ще бъде крайният резултат. В този смисъл, дори един смирен от политическа гледна точка Китай, но демонстриращ мощно икономическо развитие, ще придобива все по-голям потенциал да застрашава световното статукво. Защото в съвременните условия трансформацията на икономическа във военна мощ може да се случи в изключително кратки срокове.
Затова и Западът къде по-открито, къде все още подмолно, започва да работи за икономическото омаломощаване на Китай. Това се възприема като най-сигурната гаранция срещу сегашните и бъдещите му претенции за водеща роля на международната арена. Засега се прилагат подходи за прецизно ограничаване на търговските контакти, главно в областта на трансфера на върхови технологии. Но е ясно, че това е само началото, тепърва ограниченията ще се задълбочават и разширяват.
И тук Китай е наистина доста уязвим. Причината парадоксално се крие точно в неговите успехи. Той е така силно обвързан икономически с Европа (външнотърговският оборот с нея доближава 1 трилион долара за 2022 г.) и със САЩ (аналогичният обмен е на стойност 760 млрд. долара), че се е превърнал в заложник на тези показатели. Те му позволяват да генерира огромно положително търговски салдо на стойност 850 млрд. долара, което представлява ключов елемент от модела на китайския икономически растеж и формирането на валутните резерви на Централната му банка, които са на уникалното ниво от 3,2 трилиона долара.
Е, точно тези умопомрачителни числа обвързват Пекин с настоящото статукво и не му позволяват да започне да работи открито срещу него. То все още му носи огромни ползи, докато бъдещият „многополюсен“ свят не гарантира подобни печалби.
И когато Си Дзинпин патетично обяви от Москва, че ни предстои да станем свидетели на промени, невиждани в последните 100 години, той деликатно замълча на въпроса как страната му ще участва в тях. Причината е, че в Пекин не се чувстват достатъчно силни, за да заемат ясни антизападни позиции. В полза на което говори и страхът им да доставят оръжие на Русия. Очевидно западните предупреждения към Китай постигат своя ефект, колкото и това да се отрича от официалните китайски лица.
Без да прекъсне критическото значение, което имат икономическите и технологичните контакти с Америка и нейните съюзници, за Китай ще бъде трудно да се придържа към едно напълно независимо поведение на международната арена. Засега той все още смята, че има изгода да продължи да изсмуква финансово западните икономики, което го и кара да избягва всеки повод за геополитическа конфронтация с тях.
В полза на това работи и манталитетът на самите китайци. Те са нация, отдавала всякога предпочитание на търговията пред войната и е убедена, че продължителното търпение води неизбежно до успех. Все качества, които позволяват да се вписваш в статуквото, а не да го променяш.
Промяната изисква усилие, често съпроводено с риск и страдание. И ако днес Русия и Украйна воюват ожесточено, преследвайки националните си интереси, ако Западът пожертва икономическите си интереси в името на геополитическите, много трудно китайската стратегия, основаваща се на възможно най-ниския залог, може да сработи.
Стремейки се да запази свободата си на действие, Китай рискува да се окаже опасен за победителите и ненужен за победените. Да се окаже, че днешният ден е бил момента за решително действие, благоприятният момент за китайска изява, който няма да се повтори в следващите 100 години.
Свързана статия: След провала на двата blitzkrieg-a
Следвайте "Гласове" в Телеграм
