- Автор: Касиел
- 10 Sep 2020
- 144
- 6
Някога – струва ми се преди векове – и аз целунах за първи път момче. Бях по-висока от връстниците си. Доста грозновата и предизвикателна. В класа ми викаха Маркуча. Не знаех къде да завра ръцете си, увиснали около кльощаво, лишено от пращяща женственост тяло – подобно две потни хладни пипала. Но въпреки всичко главицата ми, замаяна от страхове, притеснения и комплекси под рошавата джинджи коса, се сцепи от любов по един тип. Казваха му Духов. Та Духов си падаше малко анархист. Преждевременно пораснал. Огромен. С продран от пушене глас. Двойкаджия и хейтър на всички социалистически устои. Разхождаше се като млад неуправляем бог, облечен в изтъркани кожени панталони и пуловер, скъсан под мишниците. Разбира се, рядко го пускаха в клас. Липсата на униформа беше престъпление.
От училище ни водеха редовно на кино. Само на два филма: „Техеран 43“ и „Конференцията в Ялта“... До безкрай.
Първият, както и да е… нямах против да го изгледам десетки пъти. Просто поносим. Пък и с Ален Делон. Но вторият беше истинска инквизиция. Съветски чичковци със залепени мустаци се правеха на Чърчил и Рузвелт. Пушеха фалшиви пури и пиеха чай вместо уиски. И дълго дрънкаха, докато „добрият“ Сталин ги слагаше по местата.
Ученическите прожекции се превръщаха в бойно поле. Всички се замеряха с тетрадки, учебници, чанти, пуканки, чипсове… Момчетата преследваха из тъмния салон момичетата. Дърпаха им опашките, вдигаха престилките над памучните им гащички… Абе – Содом и Гомор. Насред една такава хормонална „вакханалия“ до мен се настани Духов! Почервенях от срам като сварен омар. Обърна към мен настойчиво лицето си. Погледа ме няколко секунди и подсвирна:
– Харесвам високи жени! Искам да си ми гадже.
Изтъпях от това неочаквано признание. Втренчих се в екрана…Там чичко Сталин спасяваше света. Духов ме хвана за косата, обърна парализираната ми физиономия към своята и без повече приказки вкара сладкия си влажен език между устните ми. Всичко продължи всъщност много кратко. Внезапно як шамар изтрещя върху бузата ми, последван от още един върху неговата. Даскалката ни по литература – известна с отровнозелените си пантофи с помпон и прекръстването на Наполеон в „Напалеон“ – ни сгащи в нашето целуваческо малко бягство. С Духов ни бе писано да се целуваме още две години. Но първото, незабравимо споделяне на любовни течности бе в чест на Ялтенската конференция.
Всеки божи ден гледам кино. До пълно побъркване. С настоящите текстове нямам амбиция да открадна хляба на професионалните критици. Аз не мога да анализирам. Очите са погледът на сърцето ми. Само искам да ви заразя, отвлека, влюбя в тази умопомрачителна, магична вселена, наречена КИНО. Тук ще ви представям филми, които не са мол пуканка. Не са актуални за деня. Но са… Трогателни, Радикални, Скандални, Новаторски! Дано успея. А сега налейте питие. Настанете се удобно в креслото. Загасете лампата. Клапа! Старт! Посвещавам на ФБ групата „Препоръчай филм“. 5000 души събратя – емигранти в космоса на киното. Киноманиаци.
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45850_dWR4875ZEycryCYvR64Z5ErVQw3Xjl.jpg" /></p>
<p> </p>
<p>Много обичам един филм да ме заблуди. Очаквам едно след началото му и съм почти на път да го спра, но изведнъж неговата посока завива радикално и изненадващо в смислите си. Обичам ексцентрична вакханалия в развитието... „Анонимна “ е пример за такава творба. Когато книгата „Една жена в Берлин” е публикувана през 1954 г., скандализира Германия. Забранено е преиздаването й. След разделянето на Германия на комунистическа и западна дискусията е затворена. През 2001 г., след смъртта на авторката му, идентифицирана като журналистката от пронацистки вестник Марта Хилерс, за екранизирането на дневника е дадена зелена светлина. Самият филм пък е забранен в Русия след премиерата му през 2008 г. Темата му е болезнено пряма и зловонна. Няколко дни преди капитулацията на Райха съветските войски са превзели Берлин. Из руините му са останали само жени, възрастни мъже и деца. Предусетили предстоящата победа, след пет години по бойните полета – руските войници се разпищолват жестоко. Почти няма неизнасилена жена независимо от възрастта й. </p>
<p>По време на настъплението на германските войски в Русия войници изнасилват безброй руски жени, заключват цели села в църквите им и ги подпалват. Убиват бебета с чук… Разбиват главите им в стените на родните им къщи – пред очите на семействата им. Идва победата… </p>
<p>Историците смятат, че около 125 000 жени и момичета са „минали под сексуалния нож“ от съветските войски в Берлин и около 2 милиона в цяла Германия. Повечето от тях многократно. Anonymа разказва за случай на жена, изнасилвана в продължение на два дни от 23 войници, един след друг. Книгата и филмът са шокираща стратегия за „справяне“ на жените в деня на „Страшния съд“ сред потъналия в развалини и пепел Берлин.</p>
<p>Анонимната (в завладяващото изпълнение на Нина Хос) е бивша журналистка – поклонничка на Хитлер. Млада жена с култура, възпитание, владееща няколко езика, включително и руски. Тя, както и всички, е жертва на това обратно отмъщение и извратена представа за възмездие. Това се превръща в ежедневно и нормално.<span style="color:#323333"> След третото си изнасилване главната героиня решава да си намери покровител: „Аз търся вълк, който да ме защити от другите вълци”, пише в дневника си тя. Така става любовница на високопоставен руски военен, който ефективно се грижи за нейната безопасност.</span></p>
<p>Несъвместимо с нормалния човешки мозък е, че след първия шок и гняв жените дори се шегуват с отчаянието си. Пустият му инстинкт за оцеляване! Дотук очаквах... От тук нататък обаче „Анонимната“ се превръща в екзалтирана драма за загубата. Защото във всяка война няма печеливши... Размиват се границите между виновни, невинни... такива не съществуват. </p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/M6Ill1r1TvA?wmode=transparent&jqoemcache=6LhTx" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p>Езиците се сливат, копнежите за обич и милост са еднакви. Няколко дни, в които сред трупове, срутени сгради, страх довчерашните врагове се впускат в бурна сюрреалистична фиеста. Заедно. Сексът престава да се възприема като насилие. Превръща се в убежище. Последно отлагане, преди да осъзнаеш, че семейството ти вече го няма. Домът също. И цялото ти минало...</p>
<p>Странен, добър филм. Много труден за немците. Но и нетърпим като истина за руснаците. Музиката на Zbigniew Preisner, известен с работата си за Кшищов Кешловски, създава усещане за непрестанна танцова забава под звуците на шлагери, през които фино се прокарват съдбоносните клавиши от роял... Нейде оцелял в изчезналия из небитието стар Берлин. Работата на режисьора Max Färberböck почти не е оценена с награди. Нито чудесните артисти... Сценарият пък – съчетал поезия, разруха и еротизъм – изобщо... Жалко. Явно новата европейска толерантност ще преживее вълната от антисемитизъм, заляла континента... Но дневникът на „Анонимната“ не може да се преглътне.</p>
<p>Препоръчвам с немска житна водка.</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
