„Като братя...“

„Като братя...“
Утвърдилите се в своята антибългарска и антируска политика медии (телевизии, вестници, сайтове) са просто във възторг от срещата на патриарх Кирил с папа Франциск I. Заглавията са радостни: „Път към единството“, „Като братя“, „Епохално събитие“, „Най-сетне“ и пр. Неспирно се припомня, че това се случва за пръв път от 1054 г. насам. Няма кой да се сети, че преди това то никак не е могло да се случи, този път по обективна причина – не е имало руска патриаршия. Но кое по-напред: Би Би Си ли да преразказваш, или да се ровиш в историята на православието? Ясно кой има предимство – шефът...

 

Ако някой започне да коментира, че „така е в нашите медии“, ще трябва да му се каже, че тези медии никога не са били „наши“. Те са или „ваши“, или „техни“ – както искате, така ги наречете, само не „наши“. 

И така, за срещата. Тя се е състояла, най-вероятно, по инициатива на руската страна и трябва е била подготвяна от есента на миналата година – откакто Русия се намеси във войната в Сирия. Съдействието на папата е необходимо, за да се обърне внимание на унищожението на сирийските християни (буквално или чрез изселване); и че някой трябва да защити и тях. Ако не бива да е Асад – тогава друг... 

Някои от тези християни са православни, а други – не: има и римокатолици, и други. Разбира се, това е част от дипломатическата дейност около войната и от разяснението „за какво се води тя“; разяснение, което не може да е едно и също навсякъде, гледните точки са различни и си противоречат. 

Несъмнено патриархът има да обсъжда с папата и други въпроси. Най-напред, какво ще се прави в Украйна, където Рим е представен отдавна – чрез една или повече униатски църкви. Нужно е съгласие, че православните не могат да бъдат покатоличвани насила, нито да се води прокатолическа пропаганда сред тях, нито да се съдейства за разколи в православната общност. Това са неща, на които отдавна се настоява и които вече са написани почти изрично в съвместната декларация (чл. 25). 

Но ако става дума само за това (а то не е трудно да се предположи), за какво е цялата тази радост? Сигурно защото се очаква, че срещу подкрепата за едно РПЦ ще направи отстъпка в друго; и така патриарх Кирил, действайки аналогично на господата Горбачов и Елцин, и при това в сътрудничество с Цариградския патриарх, ще насочи православието към едно „единение“ със Западната църква, наподобяващо единението на държавите от някогашната съветска общност с отдавна очакващите ги техни западни приятели. И у нас мнозина трябва си спомнят, че една от често споменаваните фрази покрай въвеждането на България в НАТО и ЕС беше: „Добре дошли у дома...“.

Но ако се съди по досегашните изявления и действия на патриарх Кирил, този оптимизъм изглежда неоправдано голям. 

Първо: трябва да се знае, когато един православен и един римокатолически йерарх заговорят за единство, те си представят това единство по съвсем различен начин. А именно – според примера на църквите, които те самите оглавяват. 

Папата кани патриарха в църква, където той ще му бъде подчинен; а патриархът кани папата в църква, където той ще му бъде равен също така, както са му равни и останалите четиринадесет. Това е разликата. 

Така впрочем и гражданите на държавите от социалистическите страни си представяха ЕС – като общност на равни. Така си го представях и аз. Сега знам, че съм се заблуждавал. Същевременно моите връстници и колеги от западните страни не могат да разберат къде е проблемът. Какво значи това? Че православието учи хората на едно, а римокатолицизмът – на друго. 

И освен това. Руският патриарх трябва да се справя с един стар и наболял проблем в самата съборна църква – амбициозността на своя цариградски колега.

Защото не е приемливо само един от православните предстоятели да контактува с папата и да си обсъжда с него на „четири очи“ въпросите на разделеното християнство; и след това да свежда резултатите от това обсъждане на „останалите“. Ако се погледне строго богословски и църковноисторически, нашите йерарси не се нуждаят от никакви разговори с папата. Ако той желае единство, нека сам каже на какви отстъпки е готов; ако не – да си остане с мир... 

Така че да се говори за църковно единение на равни начала е неуместно; а ако трябва да се решават въпроси на земния живот – това е друго. И пак: не бива, под предлог че се стремим към мир между хората, да трупаме ресурси за власт над душите. Християнският духовник не се стреми да властва над душите на хората – той само им помага да се спасяват. А как става това – сам Бог е показал. 

Така че срещата на патриарх Кирил с папата без съмнение служи и за решаване на вътрешноправославни дела: преди всичко, за да се напомни на някои от братята, че устройството на отпадналата от нас Римокатолическа църква не може да ни бъде пример; какво остава пък тя да е общността, в която ние самите като християни да се настаним. 

Такава, мисля, е и позицията и на Българската патриаршия, която вече беше изразена от предстоятеля на патриаршеската катедрала. 

По време на днешната си проповед в храма той каза: „Ако Христос се е съгласил да разговаря с хананейката (езичница!), за да спаси дъщеря й от беса, как ние да отказваме да говорим с християни, пък макар и отпаднали от нас, ако така можем да спасим нечий живот и вяра?“.

 

 

 

Коментари

  • Εκκλησιαστής

    15 Фев 2016 13:20ч.

    Е, кой от кого е отпаднал, Римокатолическата църква от нас или православието от Рим? И от нас ли всъщност, ако под нас разбираме българите? Кой е притежателят на абсолютната истина, има ли някой, който да има правото да говори от името на Бог? И ако Бог е създател на Вселената, а може би и на безброй вселени, както твърдят някои теории, сред милиардите галактики и трилионите звездни системи изпълващи пространството от милиарди години, каква е смисълът на нашите спорове освен в борбата за влияние?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • и.г.

    15 Фев 2016 15:00ч.

    Единствено-правилната вяра е Нашата!Това е научно доказано!...............Друговерците и всички Отпаднали,ако не искат да се покръстят в Православието,да бъдат изтребени,защото са рожби на Сатаната!......Това е!Както виждате-напълно в духа на Христовата проповед за Любов и Прошка!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Петър Влахов

    15 Фев 2016 16:17ч.

    Наистина православната вяра е единствената истинна вяра, но няма и не е имало православни отци, които да проповядват изтребване на католиците. Християните са длъжни да обичат и враговете си, но това не означава, че трябва да станат подобни на тях.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Спиноза

    15 Фев 2016 17:58ч.

    Отпада който прави "реформи" в каноните на религията, което е ерес, така че е отпаднала Римокатолическата църква, най-неприемливата реформа е непогершимостта на папата, чрез него единствено говори Бог, а това е неприемливо за Святата, Вселенска, Съборна и Апостолска църква, за кратко наричана Православна. От Католическата западна папска църква пък са отпаднали протестантските, лутерански реформистки деноминации.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до първия

    15 Фев 2016 18:04ч.

    "Човечество" е западно-модерен термин, в него няма нищо християнско. Учението на Христа е екзистенциално и съборно откровение, всякакви сравнителни категории се конституират през екзистенцията. А екзистенцията е съборна Личност в Бога. Екзистенцията се изопва и събира през Православната Личност МЕН ("Който не е с Мене, той е против Мене, и който не събира с Мене, той разпилява" . Разсъжденията ти са християнски несъстоятелни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • По служба бях в Хавана по време на срещата

    15 Фев 2016 18:28ч.

    и главният въпрос който се обсъждаше между двамата и кубинското държавно ръковоство е на първо място как да се избегнат масовите кръвопролития които се очакват при сдаването на властта от комунистите на Кастро, превърнали Куба в най-бедния остров на света, изчегъртали златните лайсни от тротоарите на Стара Хавана, превърнали народа си в просяци и автомонтьори на американски коли от 50-те години, а много други - в мореплаватели на самоделни салове и понтони по пътя към Флорида. Е затва дойде руския поп с пагони под расото в Хавана, не заради друго, просто в Куба се очакват големи кланета на комунистически мръсници, това не е България да я излъжеш за уж мирен преход, а латино кръв, която чака своя час, където нищо не е забравено от съсипаните човешки съдби!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • мартист

    15 Фев 2016 19:33ч.

    Глупости, Куба е остров на благоденствието, с един горд и необременен от излишни илюзии народ... и ще бъде такава с помощта на Русия и нормалния свят. САЩ капитулантски бяха принудени да възстановят отношенията си с нея, за да не си го получат скоропостижно руския боздуган в задния си двор. Но и това няма да им помогне...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вашите имена /задължително/

    15 Фев 2016 20:30ч.

    Спешно послание до тоя дето бил "по служба бях в Хавана по време на срещата", ало пии си хапчетата дето ти ги изписаха, Не забравай едно сутрин и едно вечер. Айде със здраве

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Спиноза

    15 Фев 2016 20:50ч.

    При Батиста, когато бяха келнери, слугини, проститутки и крупиета на американските богаташи и мафиоти, да не би да бяха богати?! Сега поне не са роби. Богат е не който има пари, богат е който освен хляб на масата, има и свободно време. Индианците в Амазония правят секс всеки ден, защото имат свободно време, германците правят секс 1-2 пъти седмично, защото са добре платени роби, американците саа много зле със секса, за това виаграта е тяхно изобретение. ха ха ха ха

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Спиноза

    15 Фев 2016 20:57ч.

    През така наречения комунизъм, когато ни бяха завладели болшевиците от СССР, българите бяха високо образовани, с модерни високо технологични професии, аз имах български ПК Правец, имах свободно време, месото беше от месо, шпекът беше от месо, сиренето от мляко, българите се пенсионираха на 60, нямаше безработица, прочетох един тир книги, защото имах много свободно време. Не тъгувам по комунизма, той беше лош, казвам само че англо - американският капитализъм се оказа много, много, много по-лош!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До "По служба бях в Хавана..."

    15 Фев 2016 21:10ч.

    Искренни поздрави за поста Ви!!!...Да отрече човек думите Ви и да каже ,че САЩ "капитулантски се опитват да възстановят отношението си с един остров на благоденствието" като Куба,или трябва да е тежко психично болен,или с дълбоко увреден мозък от комунистическата религия...Която управляващите в България всячески се опитват да заменят с официалната.Народа трябва да вярва!..За тях няма голямо значение в какво...Не мога да разбера автора на статията поп ли е,доцент ли е?....Май е обикновен комунист...Е,бивш...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • whit

    15 Фев 2016 21:33ч.

    Не мога да споря за църковните доктрини и история. Но познавам много католици и много православни и въпреки православната си принадлежност повече харесвам католиците - съвременните разбира се. Те са много толерантни, уважават другите хора, винаги се опитват да ги разберат и не са критикари. За разлика от тях повечето православни се държат някакси в пълно противоречие с религиозните ценности - винаги са готови за кавги и излишни спорове, често имат задни мисли (поради което са подозрителни и към другите), неимоверно се дразнят от хората с различно от тяхното мнение. Умеят да мразят. А по повод схизмата - все пак тя е била преди 1000 години, не е ли време да спрем това вечно връщане към този "грях" на западната църква? Лично аз ще се радвам на едно обединение поне на християнските църкви.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Василий В.

    15 Фев 2016 22:41ч.

    http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100528/catid,324/id,21185/view,article/ Който не го мързи, може да попрочете как точно е станала "великата схизма" през ХІв., а то лесно се говори - "те са криви, ние сме прави".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българин от Б

    16 Фев 2016 0:42ч.

    когато обяснявали на Сталин какво голямо влияние има Папата на запад, той нетърпеливо попитал:"А колко дивизии има Папата?" Такова било неговото разбиране за влияние.Поне е било ясно.Защото като чета тази статия, хич не мога да вдена какъв е критерия на автора за оценката на едната или другата деноминация на християнството, а деноминациите са над 2000.И всяка една от тях твърди, че там е Бог барабар с Истината. Разликата била в принципите на двамата(???) и веднага пример с безпринципността на едния, който искал да доминира(познахте ли кой е лошия?) и другия, добрия, който се борил за равноправие. Хайде бе! Я погледнете каква карикатура е руския патриарх, от скандал на скандал.С часовник, който струва колкото 60 средни месечни заплати в РФ, с яхта-това, яхтите, са най-силния аргумент в РФ за финансовата сила на собственика, всъщност в РФ има повече собственици на луксозни яхти от собствениците на луксозни яхти например в щатите, където капитализЪмЪ е от 200 години а не от 20 и населението е 2 пъти повече.Или вилата на същия Патрирх на Черно море с незаконните огради и присвояване на земя, която по закон не може да е частна собсвеност. Ми човек с "принципи" за равноправие, т'ва е положението:) Поне заглавието е точно, "като братя" са.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българин от Б

    16 Фев 2016 0:53ч.

    всичко е относително,например в бегето християнството е изиграло положителна роля за запазване на български дух и самосъзнание през вековете.В Русия ползата е съмнителна,например през целия 16 и 17 век в Русия за издали около 50 книги, от тях само 2 не са били църковни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кой от кого е отпаднал ли? Що за въпрос?! Безусловно Римо-Католицизмът е отпаднал от Християнството,

    16 Фев 2016 2:44ч.

    защото само Източното православие е Християнство, а Католицизмът е бил просто един «тийнейджърски бунт» срещу «родителското тяло». С други думи — това е било просто неприлично поведение на зле възпитаните подрастващи западняци срещу мъдростта на техните истински духовни закрилници от Изток. В «тинейджърския бунт» на западния човек има отчетлива намеса на Сатаната — иначе как щеше да дойде на ума на западните рицари да се сберат под знамената на Ватикана и да тръгнат на поход уж за «спасяването» на Божия Гроб, след като реалната цел е била да се разграби дома на «дъртаците» от Константинопол. Грабежът е бил скандално подъл — ограбено е било всичко «до шушка», след което Византия постепенно запада, а Западът се въздига, като тези, които се въздигат на Запад, са били именно рицарите грабители, скрили награбеното по такъв начин, че и до днес само неколцина знаят къде е спотаено то. Тези, които знаят къде е съкровището (пръснато из множество хранилища) са всъщност кукловодите на съвременния свят. Разните му там тамплиери, розенкройцери и франк-масони… Защото златото е онова вълшебно нещо, което дарява людете с необятна власт (макар самата власт пък на свой ред да е най-сигурното средство да се сдобият людете със злато). После се чудим защо ние на Изток искаме да разговаряме със западняците като «равни с равни», а те пък гледат на нас арогантно и с презрение. Ще ни гледат, зер! Никой крадец не уважава жертвата на грабежа, извършен по силата на вродения хищнически инстинкт на грабителя, който се предава от поколение на поколение през вековете. Ако трябва да има екуменически диалог между Православието и Ватикана, трябва преди всичко да се постави следния императив: западните бандити с кръстове по греховните си доспехи да върнат на Християнството несметните съкровища, които са им отнели. След което може евентуално да започне и някакъв диалог. (Публикувано първия път — преди да бъде изтрито — на 15.02.2016 в 14:45. Въпросът е: тoлкопва ли е скандално моето изказване, че религиозният фанатик, който модерира форума, е намерил за добре да го изтрие? Нали имаше плурализъм на мнения? Нали си играехме на ДЕМОКРАЦИЯ? Или ще си признаем, че всичко, свързано със свободата на словото са «глупости на търкалета? Така ли е, Дачков? Защото който и да трие, отговорен си оставаш ти за тези БЕЗЧИНСТВА!)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • невдем

    16 Фев 2016 9:51ч.

    Лошото е, че тука разни "българи от Б" и ко. упорито живеят в света на относителностите, а се опитват да съдят за абсолютните неща. Еми няма как да стане...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Койчо

    16 Фев 2016 15:10ч.

    @Εκκλησιαστής – 1. Има разни теории за произхода на вселената, за произхода на видовете, за произхода на религиите... и всички те отхвърлят идеята, че Бог съществува; че светът, човекът и спасителната вяра са причастни на едно Божествено начало. Православните не бива да се увличаме от подобни "чужди учения", защото "който се моли на Бога, трябва да вярва, че Той съществува"; който пък иска да живее в духа на времето, трябва да знае, че "приятелството със света е вражда против Бога". 2. Нашите спорове имат смисъл, доколкото ни дават възможност да разберем истината и да намерим път към Бога, пътя на спасението. Това е трудно, но не е невъзможно. Не бива да се страхуваме да спорим, като винаги се стремим да бъдем искрени и добронамерени. 3. Борбата между доброто и злото за влияние над човешката душа, борбата между светлите ангели и тъмните демони за власт над човечеството, е величествено зрелище, което не би трябвало да ни оставя безразлични. Властта сама по себе си не е нещо лошо. Тя е вид свобода, свобода чрез другите. "Всяка власт е от Бога" - като всяка свобода. С нея - като с всяка свобода - може да се злоупотреби, и за нея - като за всяка свобода - се носи отговорност, пред Бога. 4. Трябва да признаем, че сега доброто и силите на светлината не се олицетворяват нито от папата, нито от руския патриарх. Властта, която им е дадена от Бога, не е в добри ръце.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Койчо

    16 Фев 2016 15:11ч.

    и.г. – 1. Христовото учение не бива да бъде възприемано едностранчиво. Християнската любов е съвършенство, всестранност, пълнота и завършеност на всички добродетели. Тази всестранност съчетава благост и строгост, утешителна надежда и вразумяващ страх. Господ обещава както да възнагради доброто, така и да накаже злото. Най-доброто, което може да направи за своите ближни един християнин е всестранно да свидетелства за истината, да даде ясно свидетелство за всички страни на спасителната истина, да покаже и на думи, и на дело както своята вяра в Божиите обещания и предупреждения, така и своето несъгласие с онези заблуждения, лъжи или грехове, които убиват или ограничават силата на спасителната вяра, лишават от нейната спасителна сила човека и човечеството, преграждат неговия път към спасителното единение с Бога. 2. Бог е любов и за да бъде едно с Него, човек също трябва да върши делата на любовта, а делата на любовта са две - да обича и да мрази, защото всичко в този сътворен от Бога свят има поне две страни. (Спомням си думите на поета - "силно да любя и мразя".) За човека истинската любов означава така да милее от обич, че дори да плаче от умиление, но и така да изгаря от ревност, че дори да кипи от праведен гняв. За човека да обича Бога с цялото си същество и да обича ближния като себе си, значи да мрази греха, който отделя човека от Бога, и да обича грешника, който може чрез покаяние да се примири с Бога. Да обича бедния и да мрази неговата бедност. Да обича болния и да мрази неговата болест. Да обича нещастния и да мрази неговото нещастие. Да обича виновния и да мрази неговата вина. Да обича грешника и – точно заради любовта към грешника – да мрази (и изобличава) неговия грях. 3. Ироничният намек, че няма научни доказателства за истинността на нашата православна вяра, звучи някак двусмислено в началото на XXI век. Какво е на прицел тук? Дали вярата без доказателства, за каквато без всякакво изследване и доказателства е набедена нашата древна вяра, която отказва да облече новите дрехи на (все още) престижната научност? Или (вече) рушащия се авторитет на науката, за която началото на края е предизвестено от нейното издигане в култ и квазирелигиозна догма?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Струва ми се, че тук дискусията не е дали има Господ и дали вярваме в него,

    17 Фев 2016 0:32ч.

    а се свежда до отношенията на две църкви, което е вече политически въпрос. Трябва да се научим най-после да правим разлика между «Какво е това религия?» и «Какво е това църква?». Религията касае вярата на всеки отделен индивид в невидимите сили, които евентуално съществуват и направляват живота на хората. Църквата пък е институция, която борави с човешките вярвания и полага усилия да ги унифицира, отправяйки в общо русло религиозните чувства на голям брой хора с намерението да се постигнат някакви цели. Доколкото църквата е християнска, тя носи в себе си една ДЪРЖАВОТВОРНА идея, т.е. христянската институция носи в себе си модела на това, което впоследствие ще се разгърне като СВЕТСКА ДЪРЖАВА. Този модел представлява йерархията, в която отговорностите на властта и управлението се разпределят «по нива». Трябва да се подчертае, че християнският модел на държавотворство е единствен по рода си в историята на човечеството, който реално прилага йерахичния стил на ръководене. Всички предишни системи на вземане на решения за общественото устройство се свеждат до диктатура (многолична диктатура при «демокрацията» в Древна Гърция или еднолична диктатура на тирана, фараона, сатрапа, императора, владетеля, халифа — респективно в Гърция, в Египет, в Персия, в Рим, в Юдея, в Ислямските владения на арабите). Абстрактната представа за диктатурата (многолична или еднолична) не допуска никаква идея за йерархия — няма разпределение на лидерските отговорности по нива; всички решения се централизират или в «демократическата хунта», или в личността на тирана, сатрапа и т.н. Изводът е, че ДЕМОКРАЦИЯТА, която днес се представя като пълна противоположност на ДИКТАТУРАТА, не е нищо друго, освен пак диктатура. В този смисъл ЦИНИЗМЪТ на Ленин, който квалифицираше властта си като «болшевишка демокрация» на „работническата класа“ и „трудовото селячество“, има известни основания, защото тя в действителност беше йудейска диктатура на промити интелигентски мозъци. В зората си Християнството бе идеология на отшелнически общини, образувани от хора, подложени заради убежденията си на гонения от местните сатрапи. За да се тури край на това „подивяване“, някои от учениците на Христос се заемат с лобистка дейност, опитвайки се посредством чудеса от дипломатичност да издействуват «място под слънцето» за последователите на новото учение. За да преодолеят безразличието и високомерието на разгулната прослойка от дармоеди в средите на римските патриции, Св. Петър и тези, които се бяха озовали заедно с него във Вечния град, поставиха началото на една институция, известна днес като Апостолическа Църква (поради названието «апостоли» на Христовите ученици, заловили се да разпространяват догматиката). Институцията, за която става дума е именно моделът, който ще залегне впоследствие като Принцип на изграждане на Еврпоейските християнски държави и въобще на цялата Европейска цивилизация, която — да се надяваме — в наше време не изживява последните си дни (въпреки попълзновенията на антихристиянските сили по света). Големите проблеми, които се стовариха през изтеклия двадесетвековен период върху Християнството се дължат изцяло на незадоволителните опити да се християнизират ВАРВАРСКИТЕ ДЕВЕТ ДЕСЕТИ от етносите, обитаващи Европа, както и частите от Азия и Африка, намиращи се в непосредствено съседство с пределите на старата Римска империя. Варварите нахлуха — неканени и брутални, — помамени от «приятния живот» в една културно издигната територия. ТОЧНО СЪЩОТО, КОЕТО СЕ СЛУЧВА И В НАШИ ДНИ В ЕВРОПА! Те опустошиха Италийския полуостров и придадоха на живота в пределите на старата империя своя полудивашки облик, свойствен на грубите германски езичници. Неприязнено настроената към всичко християнско патрицианска каста се видя принудена да прибегне до колосалното търпение на християните в Рим и въобще на полуострова, насърчавайки ги да започнат пропаганда на идеите си сред настанилите се насила варвари. Беше настъпило времето, когато патрициите трябваше да признаят на Християнството способностите му да бъде УСМИРИТЕЛНА РИЗА за лудите натрапници. Нещастието щеше да бъде осъзнато не след дълго, когато на християните от пределите на неотдавнашния Рим стана ясно, че тяхното верую тихомълком се изражда в черепните кутии на новопосветените в Учението варвари. Постепенно Хростиянството на Италийския полуостров се вараваризира и «германизира», вследствие на което от миролюбието и готовността за всеопрощение на старите християни не остана и следа. Пявиха се — и в Италия, както и в околниоте западноевропейски теротории — нов сорт «християни», които не можеха да различат кръста от меча. Това подтикна един от късните императори на Рим — Константин Велики — «да избяга» заедно с цялата си Римска империя на ново място. Това ново място беше избрано да бъде по-близо до родните места на майка му, илирийска принцеса: на Балканския полуостров. След известни колебания дали столицата на новия Рим да бъде София (понеже е в центъра на полуострова), изборът му падна на стратегически по уместния Бизантион — на Босфорския пролив. Новата империя бе организирана по един безупречен начин, тъй че да бъде Християнска държава. Цялата тази ситуация пося семето на раздора между новата имперска столица Константинопол и духовните отци в Рим. След разделянето на Империта на Източна и Западна църквата в Рим вече не беше Апостолическа, а се зае с дейности, в които миналото величие на идеите загуби първоначалния си блясък и той трябваше да бъде заменен с блясъка на златото. Това доведе до Схизмата, чрез която Константинополската църква свали от гърба си тежкото бреме, с което я натоварваше «партньорството» ѝ с Ватикана.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • прокимен

    17 Фев 2016 12:34ч.

    Църквата е черноризен покров в света на хората. Черноризството, черковността трябва да напомня всякога на миряните, че човекът, посветен на Бога, не е от "мира сего", той е гост в света на тварното, и че белилата, гиздосиите, незабрадените женски главици и наглия похотлив поглед на когото и да е, водят към демонизъм, чието друго име е светска разпуснатост.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • На "православните" талибани като прокимена, ще му кажа само едно:

    17 Фев 2016 19:27ч.

    Като ти е толкова слаб ангелът, та не можеш да гледаш женска коса без пожелание - върви в Саудитска Арабия. Там можеш да се сподобиш и с мъченически венец. Ама друго си е да "мисионерстваш" по жълтите форуми пред клавиатурата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Полковник Гундяев отида да се легитимира като лице на православието

    17 Фев 2016 19:37ч.

    Срещнаха се в Куба, защото Гундяев като руснак е приятел на комунизма, а папата, защото населението на Куба е католическо и подтискано десетилетия от комунизма. Казвам това без да съм католик. Но и Гундяев не е православен. Той е пост-съветски дерибей маскиран като духовник. А Гочев е исторически неграмотник. В неразделената Църква папата би бил първи по чест и равен по власт с останалите. Римската катедра е била неведнъж спасителка на християнството. След римската катедра следващ по чест е Константинопол, а московската патриаршия е на 5-то място в диптисите понастоящем (би била на 6-то, ако Рим не беше отпаднал). От там, освен това, са произлизали само неприятности за Православието.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • прокимен

    19 Фев 2016 9:05ч.

    До автора на поста от 19:27 на 17.02.: Говори само когато си сигурен, че няма да повториш поредното клише... и по възможност се изказвай, без да подражаваш - иначе си като животните. "Всички хора знаят, че моето ДАО е велико, защото на нищо не прилича. Ако то би приличало на нещо, отдавна би станало нищожно." (Лао дзъ, Дао дъ дзин)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи