- Автор: Валентин Хаджийски
- 10 Sep 2020
- 3180
- 50
Мой приятел от Фейсбук – професор икономист, е просветен и прогресивен, но мине не мине ден и току ме шокира с някой пиперлия коментар за „чифутите“ и американските „евреи радонити“ – явно за него синоним на “глобалисти”, “империалисти”, “неоколониалисти“; подразбира се, че има и „евреи, които не са чифути“. Други заменят „чифутите“ с по-модерното „ционисти“ – те са им виновни за болшевизма („Улянов-Бланк“), за демонтажа му („Барух Натанович Ельцан“, олигарсите), за капитализма и империализма (Голдман, Сакс, Ротшилд). Други по-стари синоними са „плутократи“, „жидомасони“, „световни конспиратори“, „расисти, нацисти“ (а от християнската старина се помнят още “пиячите на кръв от християнски младенци” и “христоубийците“). Мнозина добри леви колеги изпитват удоволствие от такива приказки, създават си илюзия за морална яснота и умствена дълбочина. Трудно е да кажеш с чиста съвест, че левите са пò стока от десните, дето все бълнуват за кървавия ботоксен тиран и агресор Путлер и неговия хаганат.
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51601_sWCnBISavVXYrXN8dFYaX0n1bkC5iY.jpeg" /></p>
<p> </p>
<p>Наистина, антисемитизмът в България е привнесена – от руското черносотническо киберпространство и от западноевропейската популистка „култура на протеста“ – метафора на вездесъщите антизападни, антиамерикански фобии, а не наша „натурална“ ксенофобия като цигано- и туркофобията, омразата към бежанците или русофобията <em>ex professo </em>на десните. Но макар привнесен, aнтисемитизмът е проблем и на България – не защото накърнява някаква „политкоректност“, а защото пречи за адекватното разбиране на съвременния пъстър свят и прави левите сили заложници на ирационален, реакционен популизъм, който обективно служи на олигархията. Разбиването на антисемитските митове е важно точно колкото и разбиването на русофобските митове на десницата, и на антиамериканските на левицата, и на антимюсюлманските на „сарацините“ и „възродителите“, и на антициганските стереотипи. А също и на антибългарските митове у съседите. </p>
<p> </p>
<p><strong>Евреите са като канарчето в каменовъглената мина на цивилизацията, </strong></p>
<p> </p>
<p>което първо се задушава, колчем се появи газ гризу. Щом омразата към евреите дигне глава, време е за проветряване на галериите, инак скоро нещо ще гръмне. Днес въздухът в Европа е взривоопасен. Когато в началото на годината осъдих лицемерието на „шарлитата“, припомних, че дето има „спонтанни“ шествия срещу мюсюлмани, утре ще има и срещу евреи и че </p>
<p>не хиперинфлацията от 20-те години, а остеритетът и дефлацията от началото на 30-те доведоха Хитлер и наложиха „крайното решение“ и в най-образованата в света тогава страна. Сега Европа е пак дефлационна и далече по-необразована политически от 30-те. „Крайното решение“ на Хитлер започна отдалече, с „безобидни“ лозунги за „три милиона евреи – три милиона безработни немци“, „евреите – 80% от дилърите в Берлинската борса, 75% от директорите на берлинските театри, 50% от лекарите и адвокатите в Германия“. </p>
<p> </p>
<p>Европейската левица покрай омразата към глобализацията на корпорациите, западния неоколониализъм в Близкия изток и колосалните му провали с Арабската пролет има опасен навик да не отделя зърното от плявата – осъждането на сбърканата външна политика на Буш и Обама и наглостта на Нетаняху – от старите антисемитски метафори, които приятно гъделичкат лявата чувствителност. Ако във Франция антикатолицизмът през 50-те години беше „антисемитизмът на интелектуалците“, от началото на новото хилядолетие, след 11 септември и с втората палестинска интифада, антисемитизмът отново стана „антисемитизмът на интелектуалците“ – и френските евреи пак почнаха да мигрират към Англия. </p>
<p> </p>
<p><strong>Българите обичат да се хвалят, че не са антисемити. Но това не е толкова морална заслуга, колкото исторически късмет. </strong></p>
<p> </p>
<p>В България почти няма евреи; повечето българи не ги познават – неотдавнашният филм „Пътят към Коста дел Маресме“ на Иван Ничев с израелско участие бе по-скоро приятно изключение с достоверността на образите на български евреи. Почти никой в България не е виждал на живо евреин “с <em>ермолкой</em> и <em>пейсами</em>”, камо ли с <em>щраймел </em>(shtreimel). Щраймелите на мъжете в нюйоркския квартал Уилямсбърг (в Бруклин) страшно шокират гостите ни от България. Почти никое българско дете не е ходило на бармицва (батмицва) на свои приятели. Почти всички български евреи бяха сефаради от Солун; общият им брой беше по-малък от броя на събратята им в самия този морски град. </p>
<p> </p>
<p>С произход от Испания, те не се отличаваха съществено от мнозинството на Балканите по външен вид и начин на живот, интегрираха се с българите и не изпъкваха с особени богатства, обществено положение или ревностна религиозност. Това не омаловажава спасяването на българските евреи през Втората световна война; друг е въпросът, че спасяването често им се преекспонира от българските чиновници в чужбина, а и от много редови нашенци, които, от друга страна, обичат да се оплакват от преекспонирането на Холокоста. </p>
<p> </p>
<p>Чувствителен по еврейската тема ме направи Ню Йорк – най-многолюдният еврейски град в света. Научих се да виждам евреите не като абстракции – жертви или демони – а като реални, нормални хора – тук, щеш не щеш, те са ти съседи, колеги, шефове, подчинени, клиенти, членове на семейството ми... добри и лоши, умни и не, образовани и не, богати и бедни, здрави, болни и смахнати – като у всички народи. Най-доброто средство за разколебаване на стереотипите е автентичната информация. Когато няма опит от първа ръка, много помага добрата литература и кино. Спомням си като дете потресението от еврейския погром в детската книжка на Валентин Катаев „Самотна лодка се белее“ („Белеет парус одинокий“). Катаев е одесит, по-голям брат на Евгений Петров, съавтора на Иля Илф. </p>
<p> </p>
<p>Забележителният френски филм Moi Ivan, toi Abraham (Аз Иван, ти – Абрам, 1993 г.), тук:</p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/usD6qmL9fvU?wmode=transparent&jqoemcache=fI3wU" width="425"></iframe></div>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0)"> </span></p>
<p> </p>
<p>ни показва типична картина на живота на най-многочисления клон на еврейството – ешкеназите в Източна Европа – преди Холокоста. Полша, 30-те години, западноруски (белоруски) земеделски <em>щeтл </em>(идиш: shtetl, градче; рус. местечко), населението – наполовина православно-руско, наполовина еврейско; езикът на християните и обща лингва франка е руски; евреите си говорят помежду си на идиш (има руски субтитри), освен когато искат да се „западнеят“ и минават на руски. Земята и почти всичко на нея е собственост на полски феодал (Олег Янковски), който живее разгулно в града, а делата му се движат от местния еврейски старейшина. Героят на Янковски е проиграл всичко – в щетла се натрупва напрежение, което се катализира от пръкнал се ненадейно отнякъде антисемитски агитатор (Армен Джигарханян) и „разрежда“ мълниеносно в кървав еврейски погром. Би било чудесно читателите, които разбират руски, да намерят време да го изгледат. Който няма време и нерви за цял филм, нека види поне „Говори ми на идиш“, пародия на естрадния хит „Говори́ ми мръсно“:</p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/sX2rm-jLLFY?wmode=transparent&jqoemcache=qI01e" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p>Тук пък нюйоркски еврейски комици иронизират Сатмар хасидим – мистичната секта с произход от гр. Сатмар в Унгария (днес Сату Маре в Румъния); снимките са от еврейския градец Кирияс Йоел в щата Ню Йорк. Там и в други две съседни градчета, споменавани в клипа, са се преселили поради пренаселеността в големия град над две хиляди семейства от Уилямсбърг – сега има 21 хиляди души, това значи над 10 души на семейство. Кирияс Йоел е най-„младият“ град в САЩ – средна възраст на жителите тринайсет години, и най-бедният – среден доход на жител под 4400 долара. Многодетни млади семейства – бащите работят по малко, майките гледат децата. Много семейства са на държавна издръжка, но от друга страна, няма престъпност и наркомания, децата учат в религиозни училища, издържани с частни дарения, и нещата бюджетно се уравновесяват. </p>
<p> </p>
<p>Хасидите са твърде своеобразни. Един милион от тях били изтребени в Холокоста. Днес двете им еднакво големи средища – с по стотина и нещо хиляди души – са в Бруклин и в Йерусалим. Трите бруклински хасидски клана са Сатмар хасидим в Уилямсбърг, Любавичер хасидим (от с. Любавичи, Смоленска област в Русия) – в Краун Хайтс и Бобовер хасидим (от гр. Бобова, в Полша) – в Боро Парк. В Израел сектите са непопулярни – не служат в армията и са острието на еврейското незаконно заселничество в окупираните територии – едни от тях Шарон навремето изхвърли насила от Газа. </p>
<p> </p>
<p>В XVIII в. евреите в селска и славянска Източна Европа създали масово духовно мистично движение с мащабите на богомилството у нас в Х в. Хасидизмът е сходен с християнската мистика на Майстер Екхарт и Якоб Бьоме, със суфизма и дзен будизма. Проповядва отказ от материално богатство и светски амбиции, щастливо съзерцание на творението, многодетен семеен покой. Мистиците от всички религии често са демократично и хуманистично течение. Търсят непосредственото просветление или единение на обикновения човек с божественото – екстаз, възторг, вдъхновение – и обичат виното, веселието, музиката, танците (но хорáта на хасидите се играят разделно по полове) и поезията. </p>
<p> </p>
<p>Мъдреците на хасидизма като Баал Шем Тов и Нахман от Меджѝбож в Подолия, днес – в Хмелницка област, Украйна), далече от големите богословски центрове, оставили голям брой поетични притчи, популяризирани от писателите на еврейското възраждане в XIX в. и по-късно от Мартин Бубер. Поетиката на хасидизма, без да го знаем, ни е косвено позната от стиховете на Осип Манделщам и живописта на Марк Шагал; поетиката на сефарадския талмудизъм – от стиховете на Борис Пастернак. „Конармия“ на Исак Бабел е шедьовър на поетичната проза, който много хора научават наизуст, но и важен исторически документ не само за революцията, но и за еврейството по тези отново актуални в новините места на запад от р. Збруч – Волиния, Галиция. Одеситът Бабел, болшевик и атеист, обичал добротата на хасидизма и вярвал, че тя е съвместима с мисията на социалистическата революция. Задължително трябва да се прочетат и неговите „Одески разкази“. </p>
<p> </p>
<p><strong>Етнос или религия?</strong></p>
<p> </p>
<p>Приятелят ми икономист наскоро цитира „За еврейския въпрос“ (<em>Zur Judenfrage</em>) от Маркс: как евреинът не може да се освободи, без да престане да бъде евреин? За Маркс еврейството – <em>Judentum</em> – e религия (юдаизъм), той е против религията въобще: опюм на народа. Българският език (и руският, и английският) позволяват да се разграничи еврейското (етническото) от юдейското (религиозното): думата „евреи“ е взета от староеврейски (през новогръцки) и е от същия корен като името на езика, „иврит“, т.е. „еврейски“ (англ. Hebrew). Визиращото религията име “юдей“ (на старобългарски също „жид“) обаче е от еврейското „йехуди“, свързано с името на бога, и което е същото като арабското „яхуд“ и оттам турското „чихут“, изопачено като „чифут“. На немски и полски това разграничение не се прави: Juden и żydzi произхождат oт „йехудим“. Но нито „чифут“, нито „жид“ (англ. Yid) означават исторически нещо различно от “юдей“ и сами по себе си нямат негативна конотация. </p>
<p> </p>
<p>Маркс бил от (номинално) християнско семейство: баща му станал протестант няколко години преди раждането му, т.е. по време на Наполеоновите войни и разцвета на немския национализъм. Сигурно са били от често срещаните сред интелигенцията self-hating Jews (самомразещи се евреи), както се самонаричат в Ню Йорк, които искали да се отърсят от средновековните равински вехтории и се асимилират в просветения немски етнос на Гьоте и Шилер, Кант и Хегел, Моцарт и Бетовен. За Маркс еврейството като етнос е фикция, проекция на религиозен предразсъдък: „евреинът противопоставя на истинската си националност (т.е. немската) своята химерична националност“. И Сталин като марксист смята, че еврейството е религия, а не етнос. Но самият Маркс, атеист и следователно (по собственото си определение) неевреин, особено на стари години, поне външно поразително прилича на учен равин от старо време. Това също ми стана ясно едва в Ню Йорк. </p>
<p> </p>
<p>Не само сред евреите изобщо, но и сред ортодоксалните и сектантите, увити с молитвени шалове с ресни, които прекарват деня си в молитви, има, разбира се, много явни или скрити атеисти и агностици, включително марксисти – което обаче не кара нито тях самите, никой който и да било друг да ги вземе за неевреи. В самия юдаизъм има либерални и реформистки течения с диаметрални различия с ортодоксията и мейнстрийма, има например движение „евреи за Исуса“ – Исус – месия, славата на Израел. </p>
<p> </p>
<p>Еврейството, значи, е етнос, определен от обща, но не непременно религиозна култура, от съзнание за историческа принадлежност, но не задължително определен от обща политическа националност или език – но също не задължително и „мрежест“ етнос. Сталин поощрява идиша като пролетарски език и преследва иврита като реакционен език на попщината. В Израел ционистите налагат със сила мъртвия от много векове извън синагогите иврит, който се оказва единственият общ знаменател на разноезичните имигранти и освен това не произхожда от немски. С националната си, езикова и донякъде и религиозна неутралност еврейството, макар древно, е първообраз на бъдещето и на други етноси в прекрасния нов свят. </p>
<p> </p>
<p><strong>Източноевропейските евреи – ешкеназите</strong></p>
<p> </p>
<p>Съвременните генетични изследвания показват, че ешкеназите (от еврейското име на Германия) се отделили от останалите евреи още след разрушаването на първия Иерусалимски храм или преди около 2500 години, и обитавали Римската империя. В ранното Средновековие в Северна Италия те преживели популационен „ботълнек“ – броят им спаднал до 400 семейства, което по това време било около 3% от евреите в света. Още един „ботълнек“ имало след преселването им в Германия по време на Черната смърт в XIV в. В особеностите на ешкеназите много неща зависят от „ефекта на основателите“ и „генетичния дрифт“ – т.е. от случайния подбор на хромозоми у малкото семейства, които запазили популацията жива, и техните индивидуални особености – в тежките условия, предполагат дарвинистите, оцелели само най-хитрите. Преселени около XI век от Северна Италия в Германия и оттам плъзнали към Източна Европа, тези 400 семейства дали началото на най-многочисления и влиятелен в ново време клон на еврейството. Днес потомците им са към 11 милиона или 75% от общия брой на евреите. А преди Холокоста достигали 92% от общо 17-те милиона тогавашни евреи. </p>
<p> </p>
<p>Естествено, след две хилядолетия те са генетически много по-близки до съседите си източноевропейци, отколкото до близкоизточните евреи. Спомняме си, че гените не ни дават никаква информация за етноса, който не е биологична категория, а само за биологичния произход на човека от определени индивиди по права линия. Според изследване от 2013 г. древен европейски произход има 65<span style="color:rgb(64, 64, 64); font-family:trebuchet ms">–</span>81% от митохондриалната ДНК на ешкеназките жени, почти всички които водят потеклото си само от четири прародителки, всичките с европейски, а не с близкоизточен произход, отпреди едно хилядолетие. </p>
<p> </p>
<p>Много са близки генетически ешекеназите до южноевропейците, както личи от друго изследване от 2006 г. на над пет хиляди еднонуклеотидни полиморфизма на автозомна ДНК. Блондини има главно сред хората с произход от Русия и Полша, по-малко – от Унгария, и още по-малко – от Германия. В Краун Хайтс любавичерите са светлокестеняви до рижави, в Боро Парк бобоверите са предимно руси и синеоки, в Уилямсбърг сатмарите от Трансилвания и Буковина са тъмнокоси и по-рядко рижави. Светлият тен може да и от повечето смесени бракове с местните славяни, и от генетичния дрифт и сексуалната селекция – това са изолирани селски райони, дето дрифтът може да е бил значителен – и дори от естествен отбор в по-студения климат. Сред ешкеназите, и то от няколко поколения американизирани, има и много с левантински черти. </p>
<p> </p>
<p>Генетичните заболявания сред тях са по-чести от средното заради браковете между роднини – сред многодетните хасидски семейства често с просто око се виждат доста деца със специални нужди, особено момчета. Въпреки Тило Сарацин, който смяташе, че има „еврейски ген на ума“, който прави евреите с 15% по-умни от другите, видяхме, че измерванията на IQ в САЩ в началото на ХХ в. не потвърждават по-високата „наследствена интелигентност“ на ешкеназите; познатите ни класации на народите по IQ също ги оставят след източноазиатците. Знаем също, че според съвременната наука „гените на ума“ и класациите на етноси по IQ са шарлатанство. Забележителността на евреите, успехите им в учението, търговията, науките, изкуствата и професиите, се определя не от гените, а от културата им. </p>
<p> </p>
<p>Наблюденията на традиционната култура на ешкеназите ни дават не по-малко основание от генетичните данни да ги признаем, заедно с циганите, за източноевропейски народ. Еврейската музика клезмер ме порази първия път, когато я чух на живо в изпълнение на мъже с раса и черни бомбета, с близостта си до балканската, а по-късно открих канадския клезмер оркестър <em>The Flying Bulgar</em>.</p>
<p> </p>
<p><strong>Историческата памет</strong></p>
<p> </p>
<p>Името на мемориала на Холокоста, Яд ва-Шем (на арабски Яд фа-Шим), в Йерусалим е библейска фраза, взета от Исая (56:5):<em> „Тям ще дам в дома Си и в стените Си </em><strong><em>място и име</em></strong><em> по-добро, нежели на синовете и дъщерите: ще им дам вечно име, което няма да бъде изтребено”. </em>Официалният превод на „яд ва-шем“ („място и име“) на руски<em> </em>е „память и имя“, на английски – <em>memorial and namе</em>. </p>
<p> </p>
<p>Еврейската ученост открай време е обзета от мисълта за името (имената) на Бога, специално внимание му отделя и средновековната кабала. Историческата памет, даването на нещата на <strong>място и име</strong>, на <strong>вечно име</strong>, е сърцето на еврейската култура, което я е запазило жива през хилядолетията. Неслучайно еврейската свещена история е първоосновата на авраамическите религии. Голямата и почти всеобща <strong>книжовност</strong> на евреите в сравнение с християнските им съседи е това, което прави физически възможна паметта. Най-високо сред тях по древна традиция се ценяло книжното учение. </p>
<p> </p>
<p>Всеобща грамота, искрено уважение към учените, дори опити за философстване от страна на всеки човек – а не само на горните 5% от мъжете като в древна Атина. Възможно е това да е и „ефект на основателите“ – просто в някой популационен „ботълнек“ да са се паднали да оцелеят все „граматици“. В средновековна Европа евреите били лишени от право да притежават земя, да служат на властта, и сред тях успявали най-предприемчивите и кадърни в четмото и сметките (търговци и лихвари), които имали и шанс да оставят повече потомство. </p>
<p> </p>
<p>В „Иван и Абрам“ виждаме как евреите – и учени, но повечето неуки – прекарват празничната вечер: мъжете, сбрани наедно, с книжките си в ръка, като куп разсеяни професори с черните си пардесюта и бомбета крачат нервно нагоре-надолу, унесени в молитва или пък в мисъл и съзерцание, докато съседите им християни в това време се наливат с водка, дават израз на мистичната славянска душа и общо взето, си търсят белята. Това, което Стоян Михайловски говори на българите от името на Кирил и Методий в химна си за тях, е реалност при евреите от хилядолетия. При това трябва да се отбележи, че еврейската религиозна „наука“, общо взето, е по-малко съдържателна и интелектуално по-лекотонажна от гръко-римската, ромейската до ХII в. и западнохристиянската след XII в. Но не това има значение, а култът към книгата сам по себе си. </p>
<p> </p>
<p>Семействата били многолюдни и сплотени, залягали ревностно за възпитанието и образованието на децата. Ранен брак, обикновено уреден от родителите – според българската пословица „обич доходи и после венчило“ – семейна сплотеност, много деца, много грижи за тях, уважение към жените, женственост на културата – култовият образ на бабата матриарх, <em>bobbe</em>, доминираща в „Говори ми на идиш“. Винаги гледам с голямо участие как хасидите водят децата си – обикновено безплатно, не са богати – на семейно развлечение в зоопарка в Бронкс или на разходка с корабчето до Ред Хук и колко радост да са заедно, каква духовна ангажираност на бащите с децата, да им измислят забави и ги учат – нещо, което у нас съм виждал май само в доброто старо време пред семейните блокове за аспиранти и млади учени в Студентския град. И накрая – толкова търсената от руските религиозни философи съборност, общинност и взаимопомощ. </p>
<p> </p>
<p>Истинската причина за „другостта“ на евреите сред християните и мюсюлманите, значи, е в тяхната преданост на „закона“, т.е. на културата на предците, семейната им и племенна сплотеност и култа им към книгата и колективната памет. Затова не се поддават лесно на асимилация, но това има и положителни, и отрицателни страни.</p>
<p>В България често се казва, и то от професионални историци, че </p>
<p> </p>
<p><strong>„антисемитизъм“ е термин, измислен от евреите </strong></p>
<p> </p>
<p>като част от някаква нововремска пиар кампания на ционистите. Истината е друга – терминът „антисемитизъм“ не е измислен от евреите, a е употребен за пръв път от немския журналист юдофоб Вилхелм Мар през 1879 г. като евфемизъм на немския по-стар термин „юденхас“, „омраза към евреите“. Това означава „антисемитизъм“ и днес. Значението на термина „семитски“ – а то е езиковедско, както ще видим по-нататък – няма никакво отношение към терминa „антисемитизъм“.<br />
<br />
Ционисткото движение възникнало в 90-те години на XIX в., когато във Виена излиза основният труд на Тeoдор Херцл. Натан Бирнбаум използва за пръв път термина „ционизъм“ (1890) със сегашното значение на еврейски национализъм, който желае възстановяването на еврейската държава в светите земи – по името на хълма Цион в Йерусалим. Не всички евреи са циониcти; много от ортодоксалните – например нюйоркските хасиди – са против еврейската държава, създадена от хората, а не от месията, и демонстрират срещу нея. Еврейската социалистическа партия „Бунд” в Русия била антиционистка. Но и терминът, и явлението ционизъм възникват много след първата употреба на термина „антисемитизъм“ – и хилядолетия след възникването на явлението антисемизитъм, което исторически няма връзка със съществуването или несъществуването на ционизма или пък на еврейска държава, както и с никакви други реални религиозни, етнически или биологически мотиви.</p>
<p> </p>
<p><strong>Евреите са мразени, защото нямат своя държава – но също и защото имат своя държава</strong></p>
<p> </p>
<p>Ционизмът, като българския национализъм в XVIII–XIX в., възникнал под влиянието на западноевропейския национализъм. Основната идея на ционистите била, че евреите са мразени и преследвани, защото нямат своя държава, а са чужденци в чужди държави. Херцл смятал, че само създаването на еврейска държава и преселването на евреите в нея ще тури край на антисемитизма и преследването. </p>
<p> </p>
<p>Но за днешните антисемити главният проблем с евреите е съществуването на еврейската държава: само унищожението й ще сложи край на антисемитизма. Така че “антиционист” в действителност означава “противник на съществуването на държаватa Израел”. Такива са арабските и иранските екстремисти, които под “освобождение на Палестина от ционисткия колониализъм”, имат предвид унищожаването на Израел и изтребването или прогонването на евреите от Палестина. На техните карти на Палестина Израел липсва – от р. Йордан до морето е само арабска земя, Хайфа е арабски град.</p>
<p> </p>
<p><strong>Еврейският национализъм – огледало на западноевропейските национализми</strong></p>
<p> </p>
<p>Еврейският национализъм е огледално отражение на европейските. Разцветът на еврейското възраждане – т.е. големият принос на европейските евреи към европейската наука, изкуство, политика, индустрия от средата на XIX в., от Хайне, Менделсон и Маркс, до Холокоста – е отражение на Европейското просвещение и напредъка в правата на малцинствата – допускането на евреите в университетите. Аферата „Драйфус” стана възможна преди всичко защото във Франция евреите бяха допуснати до високите етажи на армейската служба. Голямото поколение руски революционери, акуширали раждането и на болшевизма и СССР (Лев Троцки от Николаев), и на ционизма и Израел (Владимир Жаботински от Одеса), е и първото поколение руски евреи, допуснато до руските университети. Видяхме, че в Харвард в 20-те години на ХХ век обсъждали въвеждането на еврейски квоти за студенти, защото били наводнени от добре подготвени еврейски кандидати, както сега пък е случаят с китайските. </p>
<p> </p>
<p>И новоявената в ХХ в. еврейска войнственост – еврейският тероризъм от 20-те – 40-те години , протоармията „Хагана“ и дързостта и бруталността на днешните „израелски сили за отбрана“ срещу арабите, са огледално отражение на европейското антисемитско насилие – руските погроми от 1880-те до гражданската война в началото на 1920-те, на Кристалнахт, полските, румънски и унгарски погроми и разбира се, най-вече на Холокоста, унищожил повече от половината от европейското еврейство. Философът Добрин Спасов казваше, че „след войната всичко се объркало – евреите станали войници, немците – търговци, а българите – учèни“. Разбира се, арабите нямат вина за Холокоста въпреки известното политическо заиграване на йерусалимския мюфтия с Хитлер. Безнаказаността на Израел (зад гърба на САЩ) спрямо палестинците ражда на свой ред „безпредел“ – като всеки монополизъм. </p>
<p> </p>
<p><strong>Христоубийството и пиенето на кръв</strong></p>
<p> </p>
<p>Християните обвинявали евреите в христоубийство – тълкували буквално Новия завет, особено Матея и Павел. Вината на евреите за убийството на Христа обаче не е съизмерима с вината на римляните. А преди и след него Пилат разпънал на кръст много други евреи, и трийсет години след тези събития Рим изселил евреите от Палестина и сменил името на страната. Разпъването на кръст било римско, не еврейско наказание – повече от сто години преди разпятието Лициний разпънал на кръст хилядите оцелели от армията на Спартак. Християните обаче кой знае защо предпочитали да обвиняват евреите, а не римляните за убийството на Христа. </p>
<p> </p>
<p>Християнството всъщност започнало като една еврейска секта, движение на елинизирани евреи, пленени от елинистическата философия. Християните, които отначало били само юдеи, не правели разлика между юдеи и елини (езичници). Но еврейската Библия е Старият завет в почти същата форма, която е свещена и за християните. „Тора“ значи “учение“ и в античния си вид била тъждествена с Петокнижието – петте най-стари книги на Стария завет: „Битие“, „Изход“, „Левит“, „Числа“ и „Второзаконие“. А в по-късните си форми включила и пророците и писанията. Талмудът пък е сборник коментари на библията в областта на юдейското право, „Мишна“, за земеделието, семейното и друго гражданско право, неща като календар и празници, хигиена, секс, приготвяне на храната, ритуално очистване, както и коментари на Библията. </p>
<p> </p>
<p>Както виждаме в „Иван и Абрам“, „пиенето на кръв от християнски младенци“ е друг древен лайтмотив, драснал клечката на не един еврейски погром. За нейна основа може да е послужил древният пустинен пастирски обичай <em>metzitzah b'peh</em> (мецица бпе), ритуално смукане кръв от бебета при обрязването им. В Ню Йорк често става заразяване на бебета; много либерални евреи въобще отричат обрязването като варварство. Разбира се, юдейската представа за ритуална чистота изключва пиенето и яденето в каквато и да е форма на кръв, камо ли човешка – закланите животни се обезкървяват от специалист, по ритуален начин и под богословски контрол. Кръвта на християнските младенци не е кашерна. </p>
<p> </p>
<p><strong>Лихварството </strong></p>
<p> </p>
<p>Друг древен стереотип е, че евреите са по природа лихвари – „митът Шайлок“. Евреите всъщност били странстващи козари и камилари, когато други „семити“, финикийците, от богатите си градове-острови край днешен Ливан кръстосвали надлъж и шир моретата и били измислили парите (финикийските знаци). И в Източна Европа до Холокоста мнозинството евреи били хора на физическия труд – работници, занаятчии, имало и селяни в щетлите и селата на Полша, а до колективизацията – и в Русия. По обективни причини – светската забрана на евреите да притежават земя и да заемат държавни служби, религиозната забрана за християните и мюсюлманите да дават пари под лихва – в Средновековието с банкерство се занимавали много евреи. Почти лишени от възможност за друга светска кариера, те се залавяли с презряното банкерство със страст, която иначе би могла да се насочи другаде.<br />
<br />
Отношението на християнството към даването пари под лихва се изменяло през вековете. Бертранд Ръсел показа в „История на западната философия“ как Католическата църква била пръв враг на лихварството, докато църковните князе идели от семейства на феодали земевладелци – типичните заематели на пари, и как тозчас обикнала лихварството, щом епископите по произход от градски буржоазни семейства – типичните заемодатели – от Флоренция, Пиза и Генуа взели да преобладават. Те въвели търговията с индулгенции – ценните книжа на райската банка, които финансирали работите на Микеланджело в Рим и срещу които от север въстанал Мартин Лутер. Еврейските търговци били като цяло доста полезни за областите, дето живеели. Испания, която в 1492 г. била суперсилата на Европа, след изгонването на евреите (хората на търговията) и арабите (хората на поливното земеделие) западнала и станала опора на феодалната реакция и накрая – плячка на останалите европейски сили.</p>
<p> </p>
<p><strong>Еврейска държава ли са САЩ (т.нар. „USrael“)?</strong></p>
<p> </p>
<p>Големият приток на евреи в Ню Йорк започнал в 80-те години на XIX в. с първите погроми в Русия след убийството на царя освободител Александър II. Прииждали цели села от руската „черта на заселване“ („черта оседлости“) – Западна Украйна, Беларус, Полша и Литва, но също от австрийската част на Полша и Украйна, от Унгария със Словакия и Трансилвания, и по-малко от Германия, дето антисемитизмът също набъбвал. Повечето пристигали голи като соколи. Съперничали си с ирландците – които бягали също на тълпи от глада у дома – за най-нископлатената физическа работа. Издигали се единици – способни инженери като Соломон Гугенхайм от Германия, създал минна и металургична империя в планините на Колорадо, артисти като Ървинг Берлин от Одеса, кожарите, които отворили кинофабрики – Голдуин, Майер и др. – всичките от Одеса, Минск, Лвов или Будапеща. И до днес големи части от Бруклин са населени с бедни евреи – работническа класа и хасиди, които живеят в съседство с черните. </p>
<p> </p>
<p>В началото на ХХ в. в Ню Йорк още нямало „еврейски“ банки: бизнес елитът на еврейството бил съсредоточен най-вече в търговията с кожи (меха, furs) в Лоуър Ийст Сайд, дето се появили първите “никелодеони” (кина) в бившите складове за кожи, и оттам – първите кинофабрики, които към 1913–14 г. се изнесли към мексиканската граница в тогава още затънтеното миньорско селце Санта Мария де лос Анхелес. Големият бизнес бил в ръцете на янки и на стари протестантски холандски фамилии като Рузвелт – тук всъщност се произнася „Роозевелт“ и иде от от Розенфелд. </p>
<p> </p>
<p>Антисемитизмът в САЩ бил сериозна сила поне до 1960-те години. IQ-тестерите обосновали „научно“ ограничаването на имиграцията на евреи след 1924 г. Мотането на документите на евреите от американските имиграционни служби били пословично и в годините на Втората световна война и стотици хиляди хора загинали в Холокоста. Антипатията била взаимна – до самото навечерие на „крайното решение“ източноевропейските хасидски водачи разубеждавали хората си да бягат в Америка – нечистата (некашерната) страна (<em>treife medina</em>).</p>
<p>Американският съвременен писател Филип Рот написа романа „Заговорът срещу Америка“ (<em>Тhe Plot Against America</em>), историческа фантастика, в която авиаторът Чарлс Линдберг, почитател на фюрера, печели изборите срещу Ф.Д. Рузвелт в 1940 г. и започва преследване на евреите. Това не е било принципно невъзможно. Кандидат-президентът от 2004 г. Хауърд Дийн си спомняше, че баща му, банкер янки с резиденция на Парк Авеню, в 60-те години, както и всички негови приятели, никога не канел у дома колеги евреи и не стъпвал в клуб, дето имало членове евреи. Във филма “Борат“ героят пита – документално снимано през това хилядолетие – продавача на оръжие в малък южен градец „кое е най-доброто средство за защита от евреи?“ – и получава сериозен отговор – „ето това, калибър еди-кой си”. </p>
<p> </p>
<p>„Християнският ционизъм“ на църквите в САЩ е явление от последните десетилетия и е резултат от либерализацията на християнството, в частност след Втория ватикански събор в 1965 г., когато отношенията с еврейството се затоплиха. Произраелската политика на Вашингтон – а в ООН САЩ наистина гласуват като втора еврейска държава – е в резултат от Студената война. В 1948 Сталин и чешкият комунистически лидер Клемент Готвалд фактически спасиха Израел, като му дадоха оръжие срещу арабската агресия. Но скоро след това виждът на народите си смени ориентацията и подгони „лекарите-убийци“, а в 1967 г. СССР скъса дипломатически отношения с Израел, тъкмо когато опследният беше управляван от двама стари руски социалисти – Голда Меир от Киев и Леви Ешкол от Брест-Литовск. </p>
<p> </p>
<p>При нормални международни условия обаче евреите в Русия и САЩ ще станат важен фактор за сближаването им. Не само търговците. Филип Рот е потомък на галицийски евреи; кой може да изброи големите руски евреи в американската култура – Ървинг Берлин, Джордж Гершуин, Ерън Копланд, Бени Гудман, Бърнард Меламуд, Едгар Доктороу, Сол Белоу, Джоузеф Хелър, Алан Гинсбърг, Боб Дилън, Уди Алън... Не е пресилено да се каже, че Одеса създаде Холивуд, Бродуей и поколението бийт. </p>
<p> </p>
<p><strong>„Хазарският хаганат“</strong></p>
<p> </p>
<p>Чувал съм някога от свой (интелигентен) професор в СУ, разбира се – на маса, че истинските антисемити са израелците, защото измъчват истинските семити – арабите, докато евреите (руските) не били семити, а потомци на хазарите. Да си спомним че „семитски“ като „славянски“ има смисъл само по отношение на езика. Впрочем сега „семитските“ езици се наричат с по-неутралното и описателно „афроазиатски“. Няма съмнение, че и иврит (и другите езици, говорени в миналото от евреите в Палестина), и арабски са афрозиатски и сродни езици. Днешният иврит доста органично заимства много разговорни думи и изрази от арабски. Хазарите (в езиково отношение алтайски народ) живеели по долното течение на Волга и Дон и до северния бряг на Черно море след българите на Аспарух, но от Х в. насетне изчезнали и земите им били залети от други народи – маджари, кумани, печенези, монголи, татари. Тези земи влязоха в Русия след победите й над Ордата, Кримското ханство и османлиите в XVI–XIX в. </p>
<p> </p>
<p>В бившия СССР може да има и някои евреи, произхождащи от хазарите – такива може да са някои от кримските, кавказките и бухарските евреи, които имат ориенталски вид – мургави, чернокоси, макар отдавна рускоезични. Но те пък водят произхода си легендарно още от вавилонския плен на евреите. Огромната маса руски евреи са по произход европейци ешкенази. Не те дошли в руската империя, а тя отишла при тях след трите поделби на Полша в XVIII в. Солженицин озаглави критичната си книга си за евреите „200 години заедно“ („200 лет вместе“) – т.е. именно от поделбите на Полша в края на XVIII в. до края на ХХ в. </p>
<p> </p>
<p>Руската „черта на заселване“ („черта оседлости“) – зоната, дето имали право да живеят евреите от Екатерина Велика до февруарската революция в 1917 г. – е западната етническа периферия на империята, от Рига и Вилнюс през Варшава, Минск и Киев до Кишинев и Одеса – далече от бившите хазарски земи. Във Витебск, Варшава, Люблин, Брест-Литовск, Житóмир, Берди́чев, Николаев, Одеса евреите били значителна част от населението, някъде стигали и до 50%, и като цяло били около 10% в рамките на „чертата“. Към края на XIX в. Одеса била най-еврейският град в Русия (до 60% от населението). Одеските евреи били по произход от цялата „черта“ – привлечени от топлото море, международните връзки и сравнително либералните местни руски губернатори. </p>
<p> </p>
<p>При всичките си големи разлики руси и евреи имат и забележителни сходства що се отнася до духовността, чувството за мисия, жертвоготовността, сплотеността пред опасността и почитта към паметта на героите. Затова евреите така дълбоко се проникват от рускостта и така пълноценно, необратимо се русифицират. В Русия – евреи, по света те винаги са на първо място руснаци. Големите руски песни за отечествената война като „Катюша“ бяха написани от евреи. Има ли по-големи руски медийни патриоти от еврейските журналисти – сега в прожекторите е Владимир Соловьов? Еврейска Одеса обогати по несравним начин и руската литература и музика, и еврейската литература на идиш, а също и руския „блатен“ жаргон с куп термини, заети от идиш и иврит: блатной, фраер, малина, халява, шухер... Евреите са обаче и мощно свързващо звено на Русия със Запада, с рационалното и „буржоазното“, и с Израел. Но те са и важен фактор за интегритета на „руския свят“ или „виртуалната Русия“ като носители на руския език и градска култура в нейната периферия. </p>
<p> </p>
<p>Едно от най-забележителните свидетелства на високоенергийния синтез на руското с еврейското в руската култура е Владимир Висоцки, избран в РФ за втория най-велик руснак на ХХ в. (след Юрий Гагарин). Родът на Висоцки по бащина линия е еврейски от Гродненска губерния в Белорусия; източник на вдъхновение за военните песни бил еврейският му чичо – артилерист, стрелял по Райхстага, а след войната – културтрегер, в чието студио били направени първите професионални записи на певеца. Песните за летци били наречени на православния му руски вуйчо Сергей, герой от песента „Въздушен бой“. Всъщност и ние, българите, можем да се похвалим с подобен високоенергиен синтез у Панчо Владигеров и Валери Петров. </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
