Какво крият българските власти за атентата в Бургас?

Какво крият българските власти за атентата в Бургас?
Сред срещата на премиера Борисов с президента Обама голямата новина за атентата в Бургас е, че няма новина. Българските служби за сигурност със сигурност знаели кой стои зад взривения автобус с израелски туристи на летището в кв. “Сарафово”, но предпочитали засега да запазят мълчание. Което всъщност вече става не политика на службите, а на правителството. А то явно има някаква много сериозна причина, за да си трае и да не посочва с пръст виновника за това злодеяние при положение, че и Израел, и САЩ, и целият Европейски съюз само това чакат и само за това говорят.
<p>Политиката обаче има странното свойство да не се подчинява винаги нито на правната, нито на икономическата логика, да не говорим пък за обикновеното житейско схващане за подреденост и взаимообвързаност на нещата и явленията. Така че вероятността никога да не получим верния отговор за това кой стои зад атентата на бургаското летище съвсем не е нищожна.</p> <p>Опитните криминалисти обаче знаят, че на местопрестъплението винаги остават достатъчно следи, по които рутинираният и непредубеден следовател може да стигне до правилния отговор на задачата. Затова нека потърсим тези следи за това необичайно, както и да го погледне човек поведение на българските тайни служби, в някои от странностите на самия атентат от 18 юли 2012 г.</p> <p>Нека започнем с това, че обикновено такива<strong> </strong></p> <p><strong>самоубийствени атентати се правят, за да бъдат убити, ранени и осакатени много хора.</strong></p> <p>Това много ясно се вижда в рискови страни като Афганистан, Ирак, Израел, пък и в самите САЩ, ако се върнем към атентатите от 11 септември 2001 г. В резултат на взрива на бургаското летище в кв. &ldquo;Сарафово&rdquo; загинаха седем души. А можеха да бъдат много повече - всичките около 40 израелски туристи, пък и хора от съседните автобуси, както и на паркинга. Това показва, че почеркът на атентата не е типичният и е налице вероятността той да е копиран от някого с някаква цел.</p> <p>Тук, в опитите да се прикрие може би тази нетипичност, се появяват някои различия между разказите на очевидците и подробностите в официалните съобщения на разследващите органи. Те са следните.</p> <p>Според изявленията на разследващите дни след атентата той по-скоро не е бил планиран да бъде самоубийствен. Напротив - извършителят трябвало само да остави чантата с експлозива в багажното отделение на автобуса, а взривяването да се извърши дистанционно по време на трансфера на туристите към хотела. Според очевидци атентаторът действително се е опитал да направи това, но кой знае защо се държал толкова нахално и арогантно, че да привлече внимание върху себе си и, в крайна сметка, всички в автобуса да видят, че този човек не е пристигнал с тях. Това наистина е странно, защото</p> <p><strong>обучен човек с такава задача би се опитал да свърши работата възможно най-тихо </strong></p> <p>и незабелязано. Така или иначе обаче, според мнението на разследващите, тъкмо избухналата разправия между атентатора и израелските туристи, които подреждали в този момент своя багаж в автобуса, е довела и до преждевременното задействане на взривния механизъм - дали поради несръчни действия, или пък дистанционно от друг участник в атентата.</p> <p>Нетипичността в почерка на атентата обаче е нож с две остриета. От една страна, тя би могла да бъде плод просто на несръчно копиране. От друга страна обаче, тази несръчност е възможно да е била преднамерено търсена. Но и в двата случая разследването е силно затруднено.</p> <p>Едно е съвсем ясно:</p> <p><strong>това не е типичният почерк на атентаторите самоубийци,</strong></p> <p>били те талибани, иракчани, членове на &ldquo;Ал Кайда&rdquo;, или пък някакви други, включително и с принадлежност към онези, които веднага след взрива бяха поставени на мушката на Израел - ливанската &ldquo;Хизбула&rdquo; и Иран.</p> <p>На второ място, но вероятно първо по значение е мотивът. Какъв е мотивът този атентат да бъде извършен в България, и то в разгара на туристическия сезон, от чийто приходи страната силно се нуждае, за да върже своя годишен бюджет и с това да гарантира не нещо друго, а независимостта си?</p> <p><strong>На пръв поглед сериозен мотив няма</strong>.</p> <p>България е традиционен приятел както на арабските държави, така и на Израел, където при това нямат и намерение да забравят спасените у нас български евреи по време на Втората световна война.</p> <p>Освен това България е член на НАТО, на Европейския съюз, има традиционно добри отношения с Русия, с Китай, пък и с Иран. Плюс това България е мирна страна, никого не заплашва, старае се да не изпъква прекалено в световната политика, за да не бъде избрана за мишена на тероризма, а и поради скромните си териториални параметри и човешки ресурси не е в състояние да прави това.</p> <p>Сериозен мотив България да бъде избрана за мястото за този атентат обаче има. В случая летният сезон е без значение - просто е съвпадение, че условията да бъде изпълнен този терористичен акт са узрели именно през лятото на тази година. Двата важни индикатора за наличието на въпросния мотив са, първо, че е в България, и, второ, че прицел на атентата са израелски туристи. Защо?</p> <p><strong>България е сред най-проблемните членове на Европейския съюз.</strong></p> <p>И поради това - най-податлива на чуждото влияние. Страната ни обаче има още една много важна характеристика &ndash; от 1878 г. насам тя винаги е била в сферата на руските интереси. Които, както ясно показва историята, винаги са били имперски.</p> <p>От друга страна, шест дни след атентата Европейският съюз не се поддаде на натиска на Израел и САЩ да обяви &bdquo;Хизбула&ldquo; за терористична организация, вероятност, без съмнение, допускана в Израел. А терористичната характеристика на &bdquo;Хизбула&ldquo;, възприета от такъв съществен фактор в политиката, какъвто е Европейският съюз, би помогнала много за оправдаване на инвазия в Иран, смятан с повече или по-малко основания за закрилник и вдъхновител на &bdquo;Хизбула&ldquo;.</p> <p>И точно тук вероятно е един от ключовете към отговора на въпроса дали България не е била избрана за осъществяването на този атентат тъкмо за да се потърси пробив в ясната не от вчера и единна позиция на Европейския съюз по отношение на &ldquo;Хизбула&rdquo; и Иран. Пробив, който във всички случаи би имал ефекта на доминото при убеждаването на останалите страни-членки на ЕС, да възприемат израелската версия?</p> <p><strong>Странностите на бургаския атентат обаче съвсем не свършват дотук</strong></p> <p>Първо, израелски екипи от специалисти по тероризма кацнаха у нас толкова бързо, че човек неволно остава с усещането, че те едва ли не са чакали в пълна готовност на летището в Тел Авив. Второ, броени дни след атентата съвсем пожарно ни посетиха министърът на туризма на държавата Израел Стас Мисежников, както и специалният съветник на президента Обама по въпросите на националната сигурност и борбата с тероризма Джон Бренън. И двамата имаха срещи и с премиера, и с президента на страната. Бързо беше договорено и посещението на ключовия български министър на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев в Израел.</p> <p>За какво беше цялата тази шумотевица и защо непрекъснато ни приканваха да забравим бързо атентата в Бургас? Защо така настойчиво ни убеждаваха, че туристическият сезон няма да бъде провален и държавата Израел по никакъв начин няма да измени отношението си към нас?</p> <p>Може би с това се целеше да се прикрие нещо и в същото време да бъде наложена такава промяна в позицията на България, която да се солидаризира с оценката за поръчителя на атентата, изказана от Израел веднага след него и поддържана от САЩ?</p> <p>В същото време според всички независими анализатори набедените като поръчители на атентата</p> <p><strong>&bdquo;Хизбула&ldquo; и Иран, заедно и поотделно, нямаха никакъв интерес да се шуми с лошо около името им</strong></p> <p>точно в момента, в който натискът на САЩ и Израел над тях непрекъснато си усилваше. Още по-малко, подчертаваха същите тези анализатори, те биха искали да ги свържат с такъв кървав и непредизвикан с нищо атентат. Простичко казано, всяка реална следа, водеща към &bdquo;Хизбула&ldquo; и Иран, означаваше те сами да си сложат примката на шията.</p> <p>Към всичко това трябва да се добавят още два немаловажни факта.</p> <p>Първият е, че по-малко от месец преди атентата и, до известна степен изненадващо, руският президент Путин посети Израел. Повече от ясно е, че там са били обсъждани гражданската война в Сирия и възможните варианти за удовлетворяващ и Русия, и Израел изход от тази заплетена ситуация.</p> <p>Погрешно е обаче да се мисли, че премиерът на Израел Нетаняху и Путин са разменили мнения само по този въпрос. Във всички случаи е бил обсъден</p> <p><strong>проблемът на Израел, пък и на САЩ и ЕС, са Иран и &ldquo;Хизбула&rdquo;.</strong></p> <p>В случая не трябва да забравяме една малка подробност. Президентът на Руската федерация Путин е бивш шеф на КГБ, а по силата на служебната йерархия премиерът на Израел пък е шефът на &ldquo;Мосад&rdquo;. От тази гледна точка, разговорите на Путин с Нетаняху може да са имали и други аспекти и да са били доста интересни.</p> <p>Другият факт е, че Русия се кани да прави Евразийски икономически съюз, който да се противопостави на Европейския съюз. Освен бившите съветски републики, Руската федерация възнамерява да привлече в него и държави, &ldquo;лоялни към руските икономически интереси: Финландия, Унгария, Чехия, Монголия, Виетнам, България, Куба и Венецуела&rdquo;. Това са думи на известния руски политолог Дмитрий Орлов, цитиран в &ldquo;Комерсант&rdquo;.</p> <p>Да не забравяме и съвсем немаловажния факт, че разследването на атентата, поне в началния етап, се водеше съвместно от нашите, израелските и службите за сигурност на САЩ. Тоест, ако не броим поне декларираното отсъствие на руските разузнавателни и анализиращи органи, то разследването на атентата в Бургас се водеше от трите общопризнати за най-добри институции в тази област.</p> <p><strong>Положението сега, близо пет месеца след атентата, обаче става все по-конфузно. </strong></p> <p>От една страна, Израел осезаемо намали натиска си върху България и Европейския съюз да приемат позиция за виновността за атентата на &ldquo;Хизбула&rdquo; и Иран&rdquo;. От друга страна, САЩ, които са най-безспорния съюзник на Израел в неговата до голяма степен истинска, но и в не малка степен измислена битка с арабите, все още чакат убедителното доказателство, за да превърнат политическия си и икономически натиск срещу ядрената политика на Иран във военна инвазия.</p> <p>От трета страна, при взимането на решение дали да включи ливанската шиитска групировка &ldquo;Хизбула&rdquo; в списъка на терористичните организации, ЕС съюз декларира, че ще вземе предвид като ключов фактор резултатите от българското разследване на атентатя в Бургас, както посочва в. "Джерусалем пост", цитирайки френския посланик в Израел Кристоф Биго. Тоест, макар</p> <p><strong>всички да чакат още нероден Петко,</strong></p> <p>то разкритията на България биха били с особена важност.</p> <p>В случая е важна и позицията на българския премиер, който, да не забравяме това, е тризвезден генерал от полицията. Дали българското разследване не е стигнало до някакви отчайващи за Израел и САЩ факти, поради което Борисов предпочита да си мълчи? Или пък обратното - истината да е такава,че да не се хареса на Европейския съюз, на чиято икономическа и политическа помощ България извънредно много разчита? И вече поради тази причина Борисов да не желае да разкрие пред света крайния резултат на българското разследване на атентата?</p> <p>Всичко това, разбира се, са колкото драматични, толкова и реторични въпроси. Защото е</p> <p><strong>наивно да се мисли, че изводите на българските служби не са известни отдавна и в Израел, и в САЩ,</strong></p> <p>и в Русия, и във водещите членки на Европейския съюз. Би било наивно също така да забравяме, че живеем във времената на комерсиално общество, в което всяко нещо има своята относителна цена.</p> <p>В този смисъл поведението на българското правителство и по-точно на премиера на страната</p> <p><strong>заприличва все повече на обикновено пазарене.</strong></p> <p>Защото нашето разследване може да каже &ldquo;А&rdquo;, ама може да каже и &ldquo;Б&rdquo;. Или пък някаква трета или четвърта &ldquo;истина&rdquo;. Защото това би била официалната позиция на България и дори срещу нея да има сериозни разузнавателни аргументи, то именно тя би се възприела от целия цивилизован свят.</p> <p>А на нас ни остава само да вярваме, че търсената от премиера полза е не само в интерес на страната, но и че ще я получим някога. Ако, разбира се, не прекалим в един момент с театрото...</p>