Какво казва Конституцията за предсрочните избори?

<p>Станишев очерта и евентуалния сценарий - след поискания от ГЕРБ вот на недоверие правителството на Орешарски подава оставка, което отваря пътя към предсрочни парламентарни избори.</p> <p>При изразените ясни позиции от основните политически сили изглежда много малко вероятна възможността, предвидена в Конституцията, да бъде съставен нов кабинет в рамките на сегашното Народно събрание.</p> <p>Възможно ли е обаче организирането на избори за толкова кратък период - около месец и половина, както иска БСП?</p> <p>По Конституция развитието на сегашната ситуация има два варианта:</p> <p>Народното събрание гласува за саморазпускане със специална декларация, само и ако е постигнато съгласие на парламентарно представените партии.</p> <p>Вторият вариант е след консултации да се завърти отново &quot;рулетката&quot; и президeнтът да връчи проучвателен мандат за съставяне на правителство в това Народно събрание.</p> <p>Вторият вариант вече беше отхвърлен от три, от общо четирите парламентарни групи в НС</p> <p>Ако след провеждането на политически консултации не се постигне съгласие за сформиране на ново правителство, президентът назначава служебен кабинет, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срок от два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното.</p> <p>Конституцията ясно очертава и процедурата. Тя предвижда президентът три пъти да възложи мандат за съставяне на ново правителство, като преди това държавният глава провежда консултации с парламентарните партии.</p> <p>Конституцията обаче не дава ясен отговор колко време могат да продължат консултациите при президента и развъртането на т.нар парламентарна рулетка с връчването на мандатите.</p> <p>Разговорите за датата на изборите продължават във вторник (17 юни) при президента. Тогава вероятно ще стане ясно и какво неотложно трябва да свърши парламентът преди разпускането си и преди назначаването на второто, за този мандат на президента Росен Плевнелиев, служебно правителство.</p> <p>Едновременно с указа за назначаването на служебен кабинет държавният глава е длъжен да издаде и указ с дата за насрочване на изборите.</p> <p>Те трябва да се проведат не по-късно от 60 дни от датата на издаването на указа и трябва да бъдат организирани от служебния кабинет.</p> <p>Предизборната кампания започва 30 дни преди датата на изборите, като междувременно партиите и коалициите, трябва да се регистрарат за участие във вота, както и да регистрират листите си за изборите.</p> <p><strong>След началото на демократичните промени досега три пъти са произвеждани предсрочни парламентарни избори:</strong></p> <p><strong>На 8 септември 1994 г. Народното събрание приема оставката на кабинета на Любен Беров</strong>. На 3 октомври мандат за съставяне на кабинет е връчен на Димитър Луджев. На 12 октомври 1994 г. Народното събрание отхвърля кандидатурата му за министър-председател.</p> <p>На 17 октомври 1994 г. е съставено служебно правителство с министър-председател Ренета Инджова. Предсрочните избори се произвеждат на 18 декември 1994 г.</p> <p><strong>На 21 декември 1996 г. министър-председателят Жан Виденов </strong>подава оставката на кабинета, тя е приета от НС на 28 декември 1996. На 8 януари 1997 г. левицата издига кандидатурата на Николай Добрев за премиер.</p> <p>На 10 януари 1997 г. опозицията напуска парламента, обявена е национална политическа стачка, протестиращи блокират сградата на Народното събрание и опитват да я щурмуват. Президентът д-р Желю Желев отказва да даде мандат на БСП за съставяне на ново правителство.&nbsp;</p> <p>На 28 януари 1997 г. президентът Петър Стоянов връчва на Николай Добрев мандат за съставяне на правителство. На 4 февруари 1997 г. Добрев връща мандата на левицата. При президента Петър Стоянов е подписано споразумение между представителите на основните политически сили за запазване на социалния мир.</p> <p>На 10 февруари 1997 г. парламентарно представените политически сили приемат Декларация за принципите за излизане от кризата. На 11 февруари 1997 г. те подписват три документа за постигане на национален консенсус по Декларацията за принципите за излизане от кризата.</p> <p>На 12 февруари 1997 г. е назначено служебното правителство с премиер Стефан Софиянски. На 19 април 1997 г. се произвеждат предсрочни избори.</p> <p><strong>На 20 февруари 2013 г. правителството на Бойко Борисов подаде оставка след масови протести</strong> срещу &nbsp;високите сметки за ток.</p> <p>На 12 март бе назначен служебният кабинет с премиер Марин Райков. Изборите бяха на 12 май 2013 г.</p> <p><strong>Решение едновременно с предсрочните избори да бъде проведен референдум за задължително гласуване трябва да бъде взето от НС, а президентът насрочва датата за провеждането.</strong></p> <p>По закон резултатът от национален референдум се приема за общозадължителен и легитимен, ако са гласували поне толкова гласоподаватели, колкото на последните парламентарни избори или&nbsp;4 345 500 души.&nbsp;</p> <p>Предложението, предмет на референдума, се смята за прието, ако на поставения въпрос отговорите &bdquo;да&rdquo; са повече от половината от действително подадените гласове и са гласували не по-малко от броя на участвалите в последните избори за народни представители.</p> <p>Положителният вот на гласоподавателите е с конститутивен характер, тоест то трябва да бъде одобрено с две трети от гласовете на депутатите в НС, тъй като в случая става дума за промяна на текст от Конституцията.</p> <p>Приетото решение се обнародва в Държавен вестник от председателя на Народното събрание и влиза в сила 3 дни след това.&nbsp;</p> <p>Ако резултатът от гласуването е отрицателен, референдум по същия въпрос може да се проведе най-рано след 2 години от датата на провеждане на референдума.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>