- Автор: Рени Нешкова, Снимки: Юлия Тончева, Гласове
- 10 Sep 2020
- 786
- 2
Какво наистина харесват децата? Най-простият отговор е – те харесват всичко, което им се забранява. Не че истински го харесват, но така те заявяват за себе си. Децата просто обичат свободата да изразяват своята същност. Харесват да бъдат забелязвани, да развиват фантазията си, да научават нови неща, но това да е забавно. Няма по-навити да експериментират от децата.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48402_lSpLokh1DuKQniwfiMVnszXDL46oUB.jpg" style="height:375px; width:600px" /></p>
<p> </p>
<p>Марияна Тафрова много добре разбира това. Тя е директор на един от няколкото столични центрове за работа с деца в кв. „Надежда“. Но несъмнено най-добрият! Тя не е от ония сладки чуруликащи лелки, приклякащи до „нивото“ на дребните "питомци"; нито церберът, въдворяващ желязна дисциплина; нито кабинетен шеф, който не надскача графата на трудовата си характеристика „началник“. Тя е директор, но артистичен, мениджър, педагог, приятел и страхотен купонджия.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48402_1kIPPP2yBBpIwIdfDYW9xv8vmYl4Vc.jpg" style="height:399px; width:600px" /></p>
<p> </p>
<p>Просто е направила така, че детското въображение да се развихри във всички посоки. Детето може да избира, да налучква с какво да се занимава извън училище. Например му се ще да свири на китара или пиано, ама бързо ще разбере дали може, като се сравни с останалите, независимо какво мислят родителите му. Но може да опита в духовия оркестър, може да се окаже страхотен танцьор, математик или да учи езици, да майстори разни неща, да се посвети на модата и дизайна. Много малко са родителите, които могат да си позволят да наемат една дузина частни учители, за да разберат накрая къде са талантите на детето.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48402_IkSOe2KakX3XtTG9bjAp6deJ4Wg5Q6.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p>
<p> </p>
<p>И тези занимания накрая може да се превърнат в професия. Както се е случило с </p>
<p><strong>Жана Бергендорф, талантливото „врабче“ </strong></p>
<p>на детския център, Веско от „Акустика“, Симеон Ляпчев, „докторската“ рок банда „Джеми“, Драго Чая и още много музиканти. Някои завършват Консерватория, други стават лекари, актьори, математици, учени.</p>
<p>Но несъмнено „перлата в короната“ на центъра е вокално-театралната формация „Врабчета“. Повечето текстове и театрални сюжети са или измислени, или обработени от Марияна.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48402_8134pRXjUg3rNutDnHJFjNE6195PUa.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p>
<p> </p>
<p>Малките имат вроден усет за парадоксалното, те имат чувство за хумор, докато не ги изгубят някъде по пътя в „заводите за деца“, както Марияна нарича лошите образци на училищно възпитание, по-точно липсата на такова. „Hey! Teachers! leave those kids alone!“ (Хей, даскал, остави децата намира!), както пеят великите Pink Floyd в „Стената“. В детството на бабите и дядовците на днешните деца можеха да те изключат от училище за подобни изпълнения.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48402_ZABbnFTZ82zAc9ss7VdVgTTlaDT0Ft.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p>
<p> </p>
<p>Една от песните от репертоара на формация „Врабчетата“ започва така:</p>
<p><em>Преди много, много години,</em></p>
<p><em>когато баба ми била дете,</em></p>
<p><em>имало една песен, която всички обичали</em></p>
<p><em>и пеели ето така:</em></p>
<p><em>Представи си, како Пено, живо пиле да умре,</em></p>
<p><em>после пак да се съвземе и да почне да кълве.</em></p>
<p><em>---</em></p>
<p><em>Кон излязъл на полето, глътнал въздух и умрял -</em></p>
<p><em>възкачил се на небето и какво ли там видял?</em></p>
<p><em>Две кебапчета крилати христоматия четат,</em></p>
<p><em>скелет костите си клати и ги слуша как дрънчат.</em></p>
<p><em>---</em></p>
<p><em>Три прасета заблудени возят се на беемве,</em></p>
<p><em>сто кокошки разярени гонят смотано теле.</em></p>
<p><em>Вържи магарето на завет, под колоните на ЦУМ.</em></p>
<p><em>Дали на тебе то прилича? Ще си го кажеме наум.</em></p>
<p><em>---</em></p>
<p><em>По реката плуват глисти и си хрупат зеленчук,</em></p>
<p><em>кой каквото ще да мисли - песента ни е дотук.</em></p>
<p>Тази песничка наистина е от времената на бабите. С малко модификации и с помощта на Марияна тя е стигнала до днешните деца. Но когато бабите са били деца, не са я пели в двора или на улицата, учили са я помежду си, защото</p>
<p><strong>тя се е смятала за гаменска и упадъчна</strong></p>
<p>„Упадъчно“ за сведение на геймърите значи много лошо нещо според възрастните и готино според децата. Днес големите са много по-толерантни, но не защото такива са изискванията на ЕС, а просто са други времената.</p>
<p>„Врабчетата” са създадени като формация през 1996 г. За кратката си творческа биография групата е постигнала значителни резултати. Има 6 албума, а един албум с български фолклор е издаден в Милано, Италия.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48402_TaAYsWOb1qyKXWPeRSaDjp2v9IM90o.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p>
<p> </p>
<p>Те са радвали публиката в Португалия, Франция, Италия, Австрия и Белгия. Техният талант е оценен от журито, публиката и критиката на многобройните български и международни фестивали.</p>
<p>„Врабчетата” са участвали в концертите на Фамилия „Тоника”, Тони Димитрова, Стефан Диомов, имали са самостоятелни рецитали на Националния конкурс за забавна песен „Бургас и морето”. Групата е гостувала и в много предавания по националните медии. Репертоарът на формацията включва обработен български фолклор – оригинални и съвременни адаптации, със смесване на различни стилове и модерни елементи в музиката; поп и рок музика; класическа музика и ортодокс; детска музика.</p>
<p>А не искат ли да пеят нещо от репертоара на Азис и Криско? „Може, но когато ме няма“, отговаря Марияна. „По-големите могат да носят плитки дънки с прашки, предизвикателни бюстиета и каквото им харесва, но не тук“, допълва тя.</p>
<p>„Врабчетата” представят на публиката шоу, в което музиката, танците и театралните елементи се сливат в жизнерадостен шарен спектакъл.</p>
<p>Тафрова обаче иска нейните деца да разберат още нещо много важно. И това нещо е</p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>умението да работиш в екип</strong></span></p>
<p>„Може да си много талантлив, но ако не умееш да работиш в екип, много трудно ще се справиш не само с пеенето, а и в живота“, казва тя.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48402_3Zdgz3cVJcLiFgkhBTh1I7R1FGcqLw.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p>
<p> </p>
<p>Тя е привърженик в училищата да се въведе унифора. „Вижте как е в западните колежи, в престижните училища. Учениците се гордеят със знаците и дрехите, които ги свързват с тяхното училище. „Не дрехите правят децата еднакви, а клишетата, с които им се пълнят главите. И не е добре, когато едни идват със скъпите си вещи и дрехи, а други не могат да си го позволят и се чувстват потиснати. Индивидуалността не са дрехи и аксесоари, а качества на личността“, смята тя.</p>
<p>Обяснява, че децата са от 5 до 25 години. Завършват гимназия, отиват да следват тук или в чужбина, но винаги се връщат. Защото тук са оставили едни от най-щастливите и весели дни в живота си. Било е като голям купон с много приятели. Заедно са се веселили, но и са се справяли с несгодите в училище, в семейството, с всички трудности по време на т.нар. преход.</p>
<p>Марияна е забелязала нещо доста любопитно –</p>
<p><strong>най-амбициозните ученици се отказват най-бързо</strong></p>
<p>„Не могат да се справят с егоизма си“, смята тя. Не егоизмът в умерени здравословни дози, а онзи, който се подклажда от свръхамбициозни родители, новизлюпени парвенюта и хора с „възможности“, но без стил и вкус. Затова Тафрова има правило – дори в курса по математика тя посреща новите деца с уроци по възпитание към усета за добър стила, вкус и както стана дума, работа в екип. Последното е особено важно и според много специалисти умението да се работи екипно се изгражда в детска възраст или никога.</p>
<p>Тук децата учат история, като преразказват исторически или документални филми, и така скучният предмет става интересен.</p>
<p>Всичко, което е постигнала Марияна Тафрова, започва от една стаичка в 54-то училище в квартала. Децата идват на тълпи, правят детско вариете и тръгват да се продават. Представления по Черноморието на Св. Константин и Елена, хотелите по Златни пясъци, после в чужбина.</p>
<p>Детският център в „Надежда“ е под шапката на Столична община, а както е известно, в такива случаи финансирането никога не стига. Но и в това децата и родителите помагат – с дарения, с труд, кой с каквото може. „Когато искаш нещо, винаги можеш да го постигнеш. Не е лесно, но е въъзможно.“ Това се опитва да внуши на своите малки приятели Марияна Тафрова. Безценен урок, който малките ще оценят по-късно.</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
