Какво да четем

Какво да четем
Тук само ще разкажа какво аз съм намерил за нужно да чета. Не казвам, че човек, който е роден в друга обстановка, било той мой връстник или по-млад, е сгрешил, че не е прочел тези неща. Впрочем и аз не съм ги прочел - не изцяло. Все пак част от тях съм прочел по няколко пъти и сега пак ги чета - всекидневно.
<h3>&nbsp;</h3> <p><br /> <br /> Това са думи, които биха помогнали да се стигне до истината, но само за човек, който е без това е бил предразположен да я приеме. Освен това тя може да се приеме и без да се чете нищо. Стига само някой да слуша внимателно и да се вглежда в себе си. Но съвсем без думи, прочетени или &nbsp;чути, не зная как може да се стигне до истината. За човек може би е невъзможно. Но пък - ще се досети челият Евангелието - за Бога всичко е възможно. Затова, казвам накратко, ако някой много обича да чете и ми има доверие, нека да чете следното.<br /> <br /> Трябва да се познават някои от древните. &quot;Древен&quot; най-точно значи &quot;предхристиянски езичник&quot;. Християнството е стигнало до &quot;нашите&quot; уши най-напред на гръцки, а това вече е бил език, на който са обмислени и изречени неща за човешкия живот.<br /> Така че ето - Омир, Херодот, Платон. Не е задължително да се четат на гръцки, далеч не. Но ми се струва вярно, че всички истински образовани българи през цялата история са знаели нелошо гръцки.<br /> <br /> След древните идва Писанието, от което научаваме как Бог се е погрижил да ни сътвори и спаси.<br /> После - Житията. Човек, който чете редовно житията, не би трябвало да е страхлив. Защото те са пълни с примери за смелост (&quot;не се бойте от онзи, който може само тялото ви да убие&quot;). От авторите на жития най-цялостен и разбираем е св. Димитрий Ростовски. Струва ми се, че ако човек има някакво свободно време, трябва да се потруди да понаучи славянски така, че да го разбира. Не мисля, че е трудно. За руснаците сигурно е дреболия, за нас - не съвсем, макар че това е наш език, почти съвпадащ с онзи, на който сме писали през ХІV век. Значи трябва да си го припомним.<br /> И третата книга (сборник) от тази триада е &quot;Добротолюбието&quot;. Може и на български, но пак най-добре на славянски. Гръцкият, там където има славянски преводи, не е необходим. Покрай &quot;Добротолюбието&quot; - всякакви светоотечески текстове; но то е като сърцевина на Преданието.<br /> <br /> Третата триада са точно българските автори - и то тези от Възраждането и възстановяването на държавата. Старите автори като Климент Охридски могат да се четат като житиеписци - и мнозина от тях са били такива.<br /> Най-напред Софроний, защото е духовник, но и твърде разностранен; а и като писател е отличен (&quot;Житие и страдание&quot;). Заслужава се да се чете всичко, което е съчинил, компилирал, превел и дори преписал. Неговият препис на Паисий е в НБКМ и може да се види във всеки момент - това е най-четливият и красив екземпляр на &quot;Историята&quot;, който съм виждал.<br /> После - Раковски, заради безкомпромисния и независим начин, по който пише.<br /> После - Вазов, защото обхваща всички жанрове и лично свидетелства за тези 50 години, през които държавата се появи и се установи въпреки всякакви беди и съпротиви.<br /> <br /> Четвъртата са трима руски писатели от ХІХ в., светски хора, които гледат към целия свят с очите на християни: Пушкин, Гогол и Достоевски. Но не казвам, че трябва да се четат в този ред. И може да не е на руски - българските преводи са достатъчни.<br /> <br /> Това не е ли много, ще каже някой. Много е, но за един живот може да се прочете. А от повече няма нужда.</p> <p><em>От блога &quot;Какво още да говорим&quot;</em></p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи