Как германската политика ще промени Европа

Германският канцлер Ангела Меркел посещава убежище за бежанци в Берлин

Прогноза

• Консервативните гласоподаватели и политици все повече започват да се страхуват от икономическите, социални и политически последствия от бежанската криза и ще продължат да оказват натиск върху германското правителство.

• Германският канцлер Ангела Меркел ще оцелее в тази политическа безизходица, но в идните месеци политиката й ще се промени – тя ще прилага по-строги мерки към имигрантите и ще продължава да не подкрепя идеята за облекчаване на гръцкия дълг.

• Германия, най-голямата икономика в Европейския съюз, все повече ще поставя под съмнение фундаментални аспекти от европейската интеграция, включително устройството на еврозоната и политиката за свободно движение на хората.

Анализ

Докато Европейският съюз продължава да се разпада, дебатите в Германия могат да променят вътрешната и външна политика на Берлин, а в процеса е възможно и да бъде прекроен целият Стар континент. Група от консервативни политици поставят под въпрос способността на германския канцлер Ангела Меркел да се справи с мигрантската криза, като някои дори заплашват да предложат вот на недоверие срещу парламента. Меркел най-вероятно ще оцелее след тези атаки, но това е вторият бунт срещу нейното ръководство за едва по-малко от година.

Независимо от това дали тя ще запази поста си, германските консерватори са и ще продължават да бъдат загрижени заради възхода на антиправителствени и антиемигрантски групи в страната. Макар че тези надигащи се сили са все още далеч от властта, те ще повлияят върху поведението на основните политически партии. Освен това бъдещите предизвикателства, като например превръщането на имигрантите в работна сила и икономическия удар от спада на нововъзникващите пазари, ще създадат благоприятна почва антиправителствените настроения да надделеят. Ако Германия предприеме по-изолационистка политика относно проблемите на Европейския съюз, Европа само още повече ще се фрагментира.

Границите на бунта

До този момент несъгласието в редиците на немските консерватори все още е в рамките на допустимите граници. Германските медии съобщват, че на 19 януари 44-ма депутати от управляващия Християндемократически съюз (ХДС) и дъщерната му баварска партия – Християнския социален съюз (ХСС), са изпратили писмо до Меркел с молба да бъде засилен граничният контрол и да се ограничи приемането на имигранти. Бунтът е по-малък от този, пред който се изправи канцлерът миналата година, когато около 60 депутати гласуваха против третия спасителен план за Гърция.

СИРИЯ, ЕВРОПА И МИГРАНТСКАТА КРИЗА

През 2015 година Европа беше залята от мигрантска вълна. Голям брой сирийци минават през Гърция и Балканите, за да стигнат до Германия. Това води до вътрешни и до външни политически проблеми.

С червената линия е отбелязан основният мигрантски маршрут (източносредиземноморски).

С жълтата линия линия е отбелязан централният средиземноморски маршрут.

До октомври 2014 година по източносредиземноморския маршрут са преминали 7432 мигранти. До октомври 2015 година техният брой е 171 542.

До октомври 2014 година по централния средиземноморски маршрут преминават 15 277 мигранти. До октомври 2015 година техният брой намалява до 7929.

С другите цветни линии са отбелязани оградите, които държавите в Европа построяват на границите си.

В периода от януари 2012 до януари 2015 година броят на регистрираните сирийци в Турция е достигнал 2 милиона.

Меркел има няколко фактора на своя страна, най-важният от които е, че нейната партия не е готова да й намери заместник. За да могат да сменят канцлера, депутатите трябва да съберат достатъчно гласове, с които да изберат неин наследник. Но в случай че ХДС и ХСС се опитат да свалят Меркел, най-вероятно техните коалиционни партньори от Социалдемократическата партия ще напуснат парламента и ще бъдат насрочени нови избори.

Никой в Германия не е готов за нови избори. ХДС и ХСС не разполагат с готов кандидат, който да замени Меркел. Единственият осъществим вариант е популярният финансов министър Волфганг Шойбле, но не е ясно дали Шойбле, който е на 73 години, желае да се кандидатира. Освен това ХДС и ХСС осъзнават, че тяхната популярност спада. За техния съюз в момента биха гласували около 33 процента от избирателите, което е значително по-малко от 41,5 процента, получени на редовните избори през 2013 година. Предсрочните избори в този контекст биха означавали хиляди консервативни гласове в полза на антиимигрантската партия „Алтернатива за Германия” – тя би получила около 12 процента от вота.

Социалдемократическата партия е в подобна ситуация. Левоцентристката партия е в застой от години според проучвания на общественото мнение, които в момента показват около 23 процента за социалдемократите. На редовните избори те са получили 25,7 процента от гласовете. Партията също така изпитва затруднения да защитава своята идеология, която има тенденцията да симпатизира на имигрантите, докато в същото време отговаря на желанието на избирателите за по-строги мерки срещу имиграцията. Точно както ХДС, социалдемократите могат да извлекат малко ползи от предсрочните избори.

Защо регионите имат значение

Позицията на Меркел засега не е застрашена, но нещата бързо могат да станат по-трудни за нея в бъдещите месеци. Три провинции ще проведат регионални избори на 13 март. Резултатите ще покажат дали бежанската криза е повишила или увредила популярността на основните политически партии. Вотът ще покаже и в каква степен „Алтернатива за Германия” може да открадне гласове от ХДС.

16-ТЕ ФЕДЕРАЛНИ ПРОВИНЦИИ НА ГЕРМАНИЯ

Проучване на общественото мнение за изборите през март

Саксония-Анхалт

Християндемократически съюз – 35%

Левица – 23 %

Германска социалдемократическа партия – 15,5%

„Алтернатива за Германия” – 13,5%

баден-вюртемберг

Християндемократически съюз – 35%

Зелените – 28%

 Германска социалдемократическа партия – 19%

„Алтернатива за Германия” – 7%

Рейнланд-Пфалц

Християндемократически съюз – 37%

Германска социалдемократическа партия – 31%

Зелените – 9%

„Алтернатива за Германия” – 8%

Гласовете за антиимигрантската партия наброяват около 7 процента в Баден-Вюртенберг и около 8 процента в Рейнланд-Пфалц в западната част на страната. Това може би няма да е достатъчно, за да се влезе в правителството, но консерваторите са разтревожени, защото в миналото повечето от тези гласове щяха да отидат за ХДС. „Алтернатива за Германия” е популярна в Саксония-Анхалт (около 13 процента) в централно-източната част на страната. Едно силно представяне може да мотивира членове на ХДС да предложат правителствен съюз с антиимигрантската партия.

Дори и във вероятния случай, че „Алтернатива за Германия” не успее да влезе в регионално правителство, покачването на броя на избирателите й ще бъде достатъчно да повлияе на поведението на съюзниците на управляващата партия – подобна ситуация успя да постигне антиправителствената партия „Национален фронт” във Франция. Доскорошната войнственост на регионалното правителство в Бавария, което заплаши да съди федералното правителство, принуди Берлин да заеме по-твърда позиция по отношение на имигрантите. Меркел и нейното правителство вече са взели мерки, като постепенно втърдяват миграционните политики на Германия.

Последиците за Европа

Политическите спорове в Германия ще променят позициите на Берлин относно европейските въпроси, особено по този за бежанската криза. Граничният контрол, който до този момент се очаква да бъде временен, ще се превърне в новото нормално в противоречие с фундаменталното европейско убеждение за свободното движение на хората. Германия също така ще стане по-стриктна в приемането на молби за убежище – тя вече отхвърли някои емигранти, които се опитаха да влязат в страната през Австрия. Тези решения ще създадат проблеми на Австрия, тъй като и Виена на свой ред ще трябва да приложи по-строга политика относно бежанците. Това ще предизвика ефекта на доминото, тъй като страните, които влизат в балканския бежански маршрут, от Гърция до Австрия, ще бъдат принудени да въведат подобни мерки.

Германия освен това ще натисне Гърция и Италия да създадат допълнителни приемни центрове за мигрантите, което ще повиши напрежението с Рим. Друг германски натиск да се създаде механизъм за заселване на лица, които търсят убежище, из Европа ще усложни отношенията на Германия с Полша, тъй като е малко вероятно Варшава да сътрудничи. Ако най-големите икономики в Южна и Източна Европа едновременно се противопоставят на Германия, това би могло силно да подкопае германското лидерство в Европейския съюз.

Не на последно място, Германия вероятно ще изиска от Турция по-стриктен контрол по допускането на търсещи убежище в Европа, което ще усложни отношенията на Анкара с ЕС. Германските депутати ще се противопоставят на Брюксел относно плащането на обещаните пари на Анкара, а и ще са против ходове, които задвижват процеса за приемане на Турция в ЕС, в случай че тя не задържи мигрантите на собствената си територия. Това може да се окаже трудна задача въпреки решението на Анкара да предоставя право на работа на сирийските бежанци, за да ги окуражи да остават в страната.

Бунтуващите се в редиците на ХДС и ХСС ще повлияят върху политиката на правителството и по други въпроси. Например Берлин ще запази твърдата си позиция към Гърция. Гръцкото правителство малко по малко прокарва много от политиките, които изисква спасителният план, но основната цел на Атина е да получи някаква форма на облекчаване на дълга. Това ще бъде прието със студенина от Германия, която ще продължи да се противопоставя на всякакви опрощения на задълженията.

Правителството на Меркел е отворено към идеята за по-дълги падежи и по-ниски лихви за гърците, но само ако Международният валутен фонд се ангажира с тези действия. Германия вярва, че МВФ не е толкова политизиран, колкото еврогрупата, където държави като Франция и Италия могат да настояват за снизходителност към Гърция. Колкото повече се бавят дискусиите за облекчаване на дълга, толкова по-бързо ще падне коалиционното правителство на Гърция, тъй като неговото основно обещание беше бъдещото намаление на паричните задължения.

Нови германски неволи

Отвъд тази политическа безизходица, бъдещето крие нови изпитания за Германия, най-очевидното от които е как ще успее да интегрира бежанците на пазара на труда. До този момент повечето емигранти, които влязоха в страната през 2015 година, не са включени в данните за заетостта, защото, докато се опитват да придобият права на бежанци, те не могат да бъдат взети на работа и следователно не са включени в статистиката.

Някои германски институции вече изразиха своите опасения колко бързо ще успеят бежанците да си намерят работа. Според Института за икономически изследвания Ifo по-голямата част от бежанците ще трябва да преминат през интензивно обучение, преди да могат да се превърнат в работна сила, което ще означава Германия да похарчи значителни парични ресурси. Междувременно бежанската криза може да доведе до временно увеличение на безработицата. Въпреки че животът на повечето германци най-вероятно няма да се влоши, някои гласоподаватели може би ще повярват, че държавата им не върви в правилната посока, което ще повиши подкрепата за антиправителствените партии. Германия също така ще трябва да се бори срещу икономическата несигурност, произтичаща от кризата на нововъзникващите пазари, най-вече в Китай. Немската икономика надали ще пострада сериозно от ситуацията в Китай, тъй като търсенето от страна на САЩ и еврозоната вероятно ще компенсира намаляващата нужда на Китай от немски вносни стоки. Въпреки това по-слабото икономическо представяне на Китай (МВФ предрича, че икономиката на тази страна ще нарасне с 6,3 процента през 2016 година в сравнение с 6,9 процента през 2015) може да отслаби германския растеж и така да предизвика още критики срещу Меркел.

В сърцевината на политическите проблеми на Германия стои загрижеността на голям брой гласоподаватели относно различните аспекти на интеграцията в Европейския съюз. Налице е всепроникващо недоверие към еврото, което затруднява преговорите по спасителната програма на Гърция, както и към свободното придвижване на хора, което привлича търсещите убежище към Германия. Тези страхове влияят на немските политици, които прекрояват стратегиите си, за да отговорят, а в някои случаи и да оформят очакванията на избирателите. Тези настроения ще се развиват и ще станат жизненоважни за бъдещето на Европейския съюз в следващите месеци, докато Германия се подготвя да избере нов парламент през 2017 година.