- Автор: Гласове
- 21 Май 2022
- 895
- 9
Да не говорим за факта, че МПЦ-ОА все още не е изразила дори плахо желание да промени самоназванието си, което основателно не се харесва нито на гърците, нито на българите. (По наше скромно мнение оптималното и компромисно име на тази църква би било: Православна църква на Северна Македония; интересно е и името, предложено от Ловчанския митрополит Гавриил: "Скопска и на цяла Северна Македония патриаршия".)
През последните дни много православни християни (включително и служителите на Център "Кристма") се зарадваха много на новината за изцелението на северномакедонската схизма. Сръбската църква приема в общение отцепилата се Македонска православна църква-Охридска архиепископия (МПЦ-ОА) още през 1967 г. с правото на широка автономия (фактическа независимост) и с гаранции, че македонците сами ще могат да определят окончателния си статут (разбира се, автокефален), както и - в братски диалог с местните църкви - самоназванието. Изглежда, че ужасната рана, нанесена на Църквата от режима на Тито, е заздравяла.
Но радостта е последвана от някои неудобства. На първо място, никъде не сме видели признаци, че бившите разколници се разкайват за грабежа си (и това не е само метафора: с подкрепата на МПЦ-ОА каноничната Охридска архиепископия беше подложена на погроми през 2000 г., а свещениците ѝ - на арести и преследвания). Предстоятелят на МПЦ-ОА, архиепископ Стефан, в речта си в Белград вчера не благоволи поне бегло и неясно ("в стил Ердоган") да каже "извинете" на Сръбската православна църква, на сръбските епископи. Той се радва на преодоляването на дългогодишен спор и благодари на СПЦ, но не се вижда това да е придружено от покаяние за схизматичните действия. Като имаме предвид "отците-отшелници", нашите преподобни, които плачеха и се разкайваха дори за дребни и неволни прегрешения спрямо ближните си, трябва да се чудим на липсата на тази проста дума "прощавай".
На второ място, съмнително е, че вярващите в МПЦ-ОА са "узрели" или скоро ще "узреят" достатъчно, за да преодолеят провинциалния етнофилетизъм, в който с тях могат да се конкурират само привържениците на Денисенко и Думенко. Съмнително е, че схизматично-националистическото самосъзнание е изчезнало внезапно! - и изчезва сред северните македонци. В медиите и социалните мрежи се сблъскахме с почти езически прояви на "православния" македонски етнофилетизъм, който винаги е бил далеч от съборното съзнание на Църквата.
Това е очевидно и в северномакедонското медийно пространство: дори изключително приятелското и полезно за Скопие решение на Сръбската църква се разглежда от мнозина в Северна Македония почти като "скандално" за Македония.
Да не говорим за факта, че МПЦ-ОА все още не е изразила дори плахо желание да промени самоназванието си, което основателно не се харесва нито на гърците, нито на българите. (По наше скромно мнение оптималното и компромисно име на тази църква би било: Православна църква на Северна Македония; интересно е и името, предложено от Ловчанския митрополит Гавриил: "Скопска и на цяла Северна Македония патриаршия".)
Накрая (но не на последно място). Все още не ни е ясно каква ще бъде съдбата на "малкото стадо", което не преклони колене пред "ваала" на "македонския" национализъм и разкол. Става дума за епископите и другите вярващи от Охридската архиепископия на Сръбската православна църква.
Но всичко е в Божиите ръце. Надяваме се, че епископът и вярващите в Северна Македония все пак ще успеят да преодолеят духовните недъзи, за които писахме тук.
Евгени Иванов, канал Chrisma Telegram
Превод от руски: "Гласове"
