- 10 Sep 2020
- 56
- 10
Теорията за разделението на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна е с многовековна давност. Тя се е развила и утвърдила в държави с различна история и с различни национални традиции, но всички – части от една политическа система – на парламентарната демокрация. В средата на ХІХ в. Маркс и Енгелс отхвърлят тази теория със своя, обявена за научна – за неизбежен, пречистващ обществото апокалипсис, революция на работническата класа под ръководството на комунистическата партия за утвърждаване на диктатура на пролетариата – висша форма на демокрация.
<p><em>Господството на една класа е атентат срещу човечеството!</em></p>
<p>Проф. Жан Жорес, 1902 г.</p>
<p><em>Господството на една партия е атентат срещу държавата!</em></p>
<p>Проф. Милен Семков, 2012 г.</p>
<p>В Англия марксизмът почти не намира последователи. Там през 1888 г. писателят Джордж Бърнард Шоу противопоставя на идеята за социализъм, създаващ диктаторска държава,</p>
<p><strong>идеята за демократически социализъм</strong>.</p>
<p>Идеята е споделяна от известни английски интелектуалци. В Германия в края на ХІХ в. Едуард Бернщайн прави извод за новите задачи пред социалдемокрацията в съответствие с политическата демократизация на най-развитите в индустриално отношение страни – за пречистване на марксизма чрез филтриране на разрушителните му революционни идеи.</p>
<p>Опитът на Бернщайн да хуманизира социалистическата теория е продължен във Франция, родина на редица домарксови социалисти. В началото на XIX републиканецът проф. Жан Жорес е от „къснодошлите” в международното социалдемократическо семейство.</p>
<p><img src="/uploads/editor/JAURES.jpg" alt="" /></p>
<p><strong><em>Жан Жорес</em></strong></p>
<p>Историк и философ, с богат опит в политическите борби, разтърсили страната около „аферата Драйфус”, Жорес застава до социалистите, протестиращи срещу развихрилия се във Франция антисемитизъм и краен национализъм. Той се съобразява с разпространения в Европа „мит Маркс”, но отстранява от марксизма терористичната му сърцевина и извежда гениална за времето си теза за „революционната еволюция”. На капитализма – за дълбоки социалнополитически промени, които задължават социалдемокрацията да заложи на бюлетината за парламентарните избори като оръжие в борбата за достигане до социализма. Жорес произнася присъда срещу предсказваната от Маркс диктатура на пролетариата: „Господството на една класа е атентат срещу човечеството!”</p>
<p>Идеята за демократически, и изобщо за социализъм, е компрометирана, а после и погребана през 1917 г. в Русия. През февруари с революция, в която болшевиките не участват, е съборена монархията и е съставено демократично правителство. Новото правителство обявява, че Русия продължава войната срещу Германия, Австро-Унгария, Турция и България. С политическа амнистия болшевиките получават възможност за легална дейност. Започва осъществяването на <strong></strong></p>
<p><strong>най-голямата подривна операция</strong> <strong>срещу една държава</strong>,</p>
<p>а както се оказва – и срещу цяла Европа. В Берлин е подготвен план за изваждане на Русия от войната с помощта на болшевиките. За целта Ленин и група от тридесетина негови сподвижници и близки от неутрална Швейцария със специален строго охраняван влак са прекарани до Балтийско море, въпреки че те са граждани на воюваща с Германия държава.А от неутрална Швейцария до Петроград е близо.</p>
<p><img src="/uploads/editor/1917.jpg" alt="" /></p>
<p><strong><em>Октомври, 1917 г.</em></strong></p>
<p>Операцията е одобрена от Германското главно командване, от германското правителство и лично от кайзер Вилхелм ІІ. На Ленин са осигурени, главно чрез Швеция, десетки милиони златни германски марки, за да започне подготовката за държавен преврат. В Берлин потикват болшевиките да бързат, защото на 6 април САЩ обявяват война на Германия и преди пристигането на американските войски в Европа е трябвало да се ликвидира Източният фронт и да се хвърлят германските войски срещу Франция в решаваща за войната битка.</p>
<p>От САЩ пристига и Троцки и оглавява военната подготовка на преврата. С няколко хиляди платени агитатори в армията, с невиждана в историята печатна пропаганда и с гениалния призив „хляб, земя, мир” на 7 ноември Петроград е в ръцете на болшевиките. Германският план с операция „Ленин срещу Русия” е осъществен. Русия излиза от войната. Нови стотици хиляди европейци губят живота си в продължилата до ноември 1918 г. война.</p>
<p>Избраният от болшевиките път към социализъм чрез преврат, кръстен по-късно Велика октомврийска социалистическа революция, е последван от още „приноси” в историята на съвременните политически идеи и движения. Създава се</p>
<p><strong>нова икономическа и политическа система</strong> – <strong>тоталитарната</strong>.</p>
<p>Болшевишката партия подчинява всички области на живота в държавата, премахва разделението на властите и осъществява най-страховитото съчетание на тотален контрол над гражданите си чрез леви идеи, масов терор и невиждана по своето лицемерие ежедневна пропаганда.</p>
<p>Марксизмът, с добавката ленинизъм, на практика се превръща в нова религия, която обещава със световна пролетарска революция да съгради болшевишки рай на планетата. Култът към „класиците” Маркс, Енгелс и Ленин е доведен от обожаване до обожествяване. През 1919 г. Ленин си създава и световна партия, наречена Комунистически интернационал и обещава на учредителите, че те с очите си ще видят и създаването на Световна федеративна съветска република.</p>
<p>Главните победителки в Световната война Франция и Великобритания налагат на победените Германия, Унгария, Австрия и България</p>
<p><strong>наказателни мирни договори, с които прекрояват картата на Европа. </strong></p>
<p>Милиони са жертвите на тези договори, осъдени да живеят далече от родината в условията на национален гнет и на най-груба асимилация.</p>
<p><img src="/uploads/editor/MUSSOLINI.jpg" alt="" /></p>
<p><strong><em>Бенито Мусолини и Адолф Хитлер</em></strong></p>
<p>От забърканата в Париж през 1919 г. каша внезапно изскачат чудовища: марксовият комунистически призрак, фашизмът на Мусолини и германският националсоциализъм, в който Адолф Хитлер все по-страховито развива расистка и антиеврейска пропаганда. Със своите антидемократизъм, антихуманизъм и вождизъм фашизмът и националсоциализъм не само изучават, но и следват примера на болшевишка Русия.</p>
<p>През 1979 г. успях в „Европа и фашизмът” да цитирам известния френски историк Морис Бомон, поставил въпроса: „Без Ленин биха ли съществували Мусолини и Хитлер?” И отговаря: Рим и Берлин само следваха пътя на Москва, „диктатурата на пролетариата откри пътя на другите диктатури”.</p>
<p>Втората световна война изпрати на бунището на историята фашизма и националсоциализма. Там се озова и японският милитаризъм, покриващ мечтата за Тихоокеанска империя с мита за живия Бог – императора. Болшевизмът, въпреки вината за подпалването на Втората световна война чрез сделката Хитлер-Сталин от август-септември 1939 г., създаде евроазиатска съветска империя.</p>
<p>Заченат с грях през 1917 г., стъпил на гнила икономическа, политическа, научна и морална основа, след 45 години закъснение и болшевизма се озова на това бунище.</p>
<p>С организирания на 9 септември 1944 г. по план от Москва преврат и България попадна в болшевишката империя. По известния тоталитарен модел Българската комунистическа партия подчини държавата в преход към безкрайно отдалечаващото се социалистическо бъдеще. БКП прикачи към властта партията Български земеделски народен съюз. Получи се гротескотъжен материал за размисъл над темата „два конгреса – една цел” и дори Тодор Живков се е забавлявал с вицове за земеделското съучастие в тази власт.</p>
<p><strong>На 10 ноември 1989 г. пак с подготвен в Москва преврат, този път дворцов</strong>,</p>
<p>България тръгна отново по неизвестен път – преход към нова икономическа и политическа система в дрешките на „социалдемократизиращ” се неокомунизъм и на синьошарена демокрация. Най-добре информираната част от най-висшето ръководство на БКП, с част от ръководителите на репресивния комунистически апарат и със съучастието на включени във властта и облагите й марионетки от жельожелевия антураж, осъществяваше този преход.</p>
<p>Още една българска мечта беше предадена и продадена. Конституцията от 1991 г. тържествено прогласи България за парламентарна република според свещения за демокрацията принцип за разделение на властите, но не осигури безпроблемното им функциониране.</p>
<p><img src="/uploads/editor/Konstituzia.jpg" alt="" /></p>
<p>В очите на появилите се в червено-синята политическа мъгла ръководители, гражданите бяха тълпа, стадо, което има нужда от водачи – странни птици, изскочили от бездната на неизвестността месии, всеки със своята съблазън към избирателите. Проповедници на винаги най-светлото бъдеще, с меню, подходящо не за началото, а за средата на третото хилядолетие, те се ръководеха от баснята за тичащото да се провре под дъгата магаре, защото така щяло да се превърне в кон.</p>
<p>Българите трябваше да търчат към хоризонта, верни на водачите си. В оформящото се тристапартийно политическо пространство изпъкнаха</p>
<p><strong>имена от люпилнята на някогашното МВР, контролирано от някогашното КГБ</strong>,</p>
<p>или запъртъци от западни посолства. Не бива да се изпускат трима, съзвездието на прехода: Иван Костов, с неосветена специализация из съветски лабиринти; Симеон Сакскобурготски, европейското чудо, мутант между монархист и републиканец; Бойко Борисов, милиционерът – генерал, въоръжен с магическа водна помпа, с която със замах, достоен за дядо поп ръси верующите от герберовото стадо.</p>
<p>В „моя списък” не включих някои заслужили преходници: Жан Виденов, Георги Първанов и Сергей Станишев, защото идеята за социализъм днес не витае и в облаците. И когато в някоя европейска държава социалдемократи печелят избори, те не са дори братовчеди на българските социалисти. Нашите са генномодифицирани комунисти с амнезия за произхода им през 1919 г. в кабинета на Ленин в Кремъл и за престъпленията срещу български народ, извършени от БКП.Думата покаяние в набора с клишета на ораторите им и на „историците” им, за които Тодор Живков бил „голям политик”, не се открива. Няма да им се открие, след два провала, път към трети „социалдемократически” режим.</p>
<p>Вятър фучи още от 1990 г. в т. нар. дясно политическо пространство. Там се сбориха демократично пръкнали се пиленца с оцелели от лагери и затвори петли с пооскубани от терора пера, но с непревити гребени. Пиленцата бързо се угоиха, клъвкаха петлите и превърнаха Съюза на демократичните сили в синя партия. Посинялата през 1997 г. власт безсрамно, в таен брак с червени олигарси, „социалдемократи”, гушна от награбените в началото на прехода червени милиарди.</p>
<p><strong>През 2001 г. демократическият кораб катастрофира след грешка на главния навигатор</strong>.</p>
<p>В останките пламнаха люти спорове за наследството. Тази една от останките се освободи от костовското владичество. В друга останка некомпетентността личи и от името – там били хем демократи, хем за силна държава.</p>
<p>Историята на европейските политически движения се обогати с българското алгебрично политическо откритие – министерства, съставени от трима наши, двама ваши и един допълващ член и с резултат, клонящ към нулата. След нови четири години на самостоятелен „социалдемократизъм” избирателите извадиха наказателния червен картон. Събирани от тук и там, за смях и срам, гражданите за европейско развитие на България с устата на Бойко Борисов се обявиха за най-добрата част на дясното политическо пространство. Дори по милост или с медицинска бележка от „доктори” от останките, партията ГЕРБ беше приета в Европейския парламент в групата на по-истинските народни демократи. И тук и там имат нужда от засилване на миманса.</p>
<p>Ровейки се в „своята” съвременна история, си припомних подходящи за дясната ГЕРБ оценки. Тя е за френската християндемократическа партия – дясна, с центристка програма и с лява политика.</p>
<p><img src="/uploads/editor/BOKO.jpg" alt="" /></p>
<p><strong>С вожда Борисов и лейтенантите Цветанов и Дянков, </strong></p>
<p>новата партия твърдо брани последното място в Европейския съюз по всички показатели за стандарт на живот. С политика на ограбване на доходите и затягане на коланите, с пречупване на гръбнака на икономиката – дребния и средния бизнес, българите продължават да живеят в мазето на общия европейски дом и започват да съжаляват, че пак са сгрешили бюлетините.</p>
<p>Разочарованието ГЕРБ се открива в огледалото на историята, която грим не търпи. Партия, която нарушава принципа на разделението на властите, като поставя изпълнителната власт над униженото и обезличено Народно събрание, ежедневно притиска съдебната власт да не се ръководи от законите, а да играе по свирката на министъра на вътрешните работи и се изгради на йерархичния принцип, намирисващ на смърдящ авторитаризъм, на „аз-изъм”, трябва да се вглежда в това огледало.</p>
<p>Един от най-авторитетните френски историци на ХIХ в. Жюл Мишле е автор на афоризма „Историята е мост от миналото към бъдещето”. В нейните страници оправдания от рода на виновни за резултатите от политиката на днешните управници са вчерашните управници и внесената отвън финансово-икономическа криза, която също поизцапва гащичките им, няма да бъдат записани с положителни знаци.</p>
<p>След отпадането на левия и десния екстремизъм ветрилото от партии с цветове и от сенки от дъгата се свива и в Европа, и у нас.</p>
<p><strong>Разликата между левица и десница се топи.</strong></p>
<p>На преден план изпъква съдържанието на програмите и изпълняват ли ги лидерите на партиите. На избирателите остава грижата или безгрижието да залюбват преди избори, или да разлюбват след изборите партии и водачи.</p>
<p>В днешните облаци пак витаят най-модерни и най-спасителни идеи. Прожектират ги стари и нови знаменосци – месиите на Третото хилядолетие. „програмистите” отново с ускорен пулс очакват „свещената” дата – на изборите.</p>
<p>Изборите, които чукат или най-вече тропат на вратата на Народното събрание. Избори, които трябва да докажат, че в България се живее по законите на парламентарната демокрация, за която аз съм предлагал на моите студенти най-кратката дефиниция в световната политология: „Опозицията печели изборите!” В нея се съдържа възможността за напълно свободна предизборна борба на всички политически участници в надбягването към властта, за свободната волеизява на избирателите и за точното преброяване на гласовете им, а полицията следи за точното спазване на законите, а не изпълнява поръчките на министъра на вътрешните работи кои са победили в изборите с нагли фалшификации. Избори, в които най-после да бъде победена организираната от най-висшите етажи на властта престъпност и корупция във вътрешността на страната и по границите й.</p>
<p>Избори, които най-после чрез Велико народно събрание и нова конституция, съобразена с правилата и законите на Европейския съюз, ще сложат край на прехода ни от комунистическа тоталитарна система към икономическа и политическа демокрация, към държава на тържествуващата парламентарна система.</p>
