Изборите – чукат или тропат на вратата на Народното събрание?

<p><em>Господството на една класа е атентат срещу човечеството!</em></p> <p>Проф. Жан Жорес, 1902 г.</p> <p><em>Господството на една партия е атентат срещу държавата!</em></p> <p>Проф. Милен Семков, 2012 г.</p> <p>В Англия марксизмът почти не намира последователи. Там през 1888 г. писателят Джордж Бърнард Шоу противопоставя на идеята за социализъм, създаващ диктаторска държава,</p> <p><strong>идеята за демократически социализъм</strong>.</p> <p>Идеята е споделяна от известни английски интелектуалци. В Германия в края на ХІХ в. Едуард Бернщайн прави извод за новите задачи пред социалдемокрацията в съответствие с политическата демократизация на най-развитите в индустриално отношение страни &ndash; за пречистване на марксизма чрез филтриране на разрушителните му революционни идеи.</p> <p>Опитът на Бернщайн да хуманизира социалистическата теория е продължен във Франция, родина на редица домарксови социалисти. В началото на XIX републиканецът проф. Жан Жорес е от &bdquo;къснодошлите&rdquo; в международното социалдемократическо семейство.</p> <p><img src="/uploads/editor/JAURES.jpg" alt="" /></p> <p><strong><em>Жан Жорес</em></strong></p> <p>Историк и философ, с богат опит в политическите борби, разтърсили страната около &bdquo;аферата Драйфус&rdquo;, Жорес застава до социалистите, протестиращи срещу развихрилия се във Франция антисемитизъм и краен национализъм. Той се съобразява с разпространения в Европа &bdquo;мит Маркс&rdquo;, но отстранява от марксизма терористичната му сърцевина и извежда гениална за времето си теза за &bdquo;революционната еволюция&rdquo;. На капитализма &ndash; за дълбоки социалнополитически промени, които задължават социалдемокрацията да заложи на бюлетината за парламентарните избори като оръжие в борбата за достигане до социализма. Жорес произнася присъда срещу предсказваната от Маркс диктатура на пролетариата: &bdquo;Господството на една класа е атентат срещу човечеството!&rdquo;</p> <p>Идеята за демократически, и изобщо за социализъм, е компрометирана, а после и погребана през 1917 г. в Русия. През февруари с революция, в която болшевиките не участват, е съборена монархията и е съставено демократично правителство. Новото правителство обявява, че Русия продължава войната срещу Германия, Австро-Унгария, Турция и България. С политическа амнистия болшевиките получават възможност за легална дейност. Започва осъществяването на <strong></strong></p> <p><strong>най-голямата подривна операция</strong> <strong>срещу една държава</strong>,</p> <p>а както се оказва &ndash; и срещу цяла Европа. В Берлин е подготвен план за изваждане на Русия от войната с помощта на болшевиките. За целта Ленин и група от тридесетина негови сподвижници и близки от неутрална Швейцария със специален строго охраняван влак са прекарани до Балтийско море, въпреки че те са граждани на воюваща с Германия държава.А от неутрална Швейцария до Петроград е близо.</p> <p><img src="/uploads/editor/1917.jpg" alt="" /></p> <p><strong><em>Октомври, 1917 г.</em></strong></p> <p>Операцията е одобрена от Германското главно командване, от германското правителство и лично от кайзер Вилхелм ІІ. На Ленин са осигурени, главно чрез Швеция, десетки милиони златни германски марки, за да започне подготовката за държавен преврат. В Берлин потикват болшевиките да бързат, защото на 6 април САЩ обявяват война на Германия и преди пристигането на американските войски в Европа е трябвало да се ликвидира Източният фронт и да се хвърлят германските войски срещу Франция в решаваща за войната битка.</p> <p>От САЩ пристига и Троцки и оглавява военната подготовка на преврата. С няколко хиляди платени агитатори в армията, с невиждана в историята печатна пропаганда и с гениалния призив &bdquo;хляб, земя, мир&rdquo; на 7 ноември Петроград е в ръцете на болшевиките. Германският план с операция &bdquo;Ленин срещу Русия&rdquo; е осъществен. Русия излиза от войната. Нови стотици хиляди европейци губят живота си в продължилата до ноември 1918 г. война.</p> <p>Избраният от болшевиките път към социализъм чрез преврат, кръстен по-късно Велика октомврийска социалистическа революция, е последван от още &bdquo;приноси&rdquo; в историята на съвременните политически идеи и движения. Създава се</p> <p><strong>нова икономическа и политическа система</strong> &ndash; <strong>тоталитарната</strong>.</p> <p>Болшевишката партия подчинява всички области на живота в държавата, премахва разделението на властите и осъществява най-страховитото съчетание на тотален контрол над гражданите си чрез леви идеи, масов терор и невиждана по своето лицемерие ежедневна пропаганда.</p> <p>Марксизмът, с добавката ленинизъм, на практика се превръща в нова религия, която обещава със световна пролетарска революция да съгради болшевишки рай на планетата. Култът към &bdquo;класиците&rdquo; Маркс, Енгелс и Ленин е доведен от обожаване до обожествяване. През 1919 г. Ленин си създава и световна партия, наречена Комунистически интернационал и обещава на учредителите, че те с очите си ще видят и създаването на Световна федеративна съветска република.</p> <p>Главните победителки в Световната война Франция и Великобритания налагат на победените Германия, Унгария, Австрия и България</p> <p><strong>наказателни мирни договори, с които прекрояват картата на Европа. </strong></p> <p>Милиони са жертвите на тези договори, осъдени да живеят далече от родината в условията на национален гнет и на най-груба асимилация.</p> <p><img src="/uploads/editor/MUSSOLINI.jpg" alt="" /></p> <p><strong><em>Бенито Мусолини и Адолф Хитлер</em></strong></p> <p>От забърканата в Париж през 1919 г. каша внезапно изскачат чудовища: марксовият комунистически призрак, фашизмът на Мусолини и германският националсоциализъм, в който Адолф Хитлер все по-страховито развива расистка и антиеврейска пропаганда. Със своите антидемократизъм, антихуманизъм и вождизъм фашизмът и националсоциализъм не само изучават, но и следват примера на болшевишка Русия.</p> <p>През 1979 г. успях в &bdquo;Европа и фашизмът&rdquo; да цитирам известния френски историк Морис Бомон, поставил въпроса: &bdquo;Без Ленин биха ли съществували Мусолини и Хитлер?&rdquo; И отговаря: Рим и Берлин само следваха пътя на Москва, &bdquo;диктатурата на пролетариата откри пътя на другите диктатури&rdquo;.</p> <p>Втората световна война изпрати на бунището на историята фашизма и националсоциализма. Там се озова и японският милитаризъм, покриващ мечтата за Тихоокеанска империя с мита за живия Бог &ndash; императора. Болшевизмът, въпреки вината за подпалването на Втората световна война чрез сделката Хитлер-Сталин от август-септември 1939 г., създаде евроазиатска съветска империя.</p> <p>Заченат с грях през 1917 г., стъпил на гнила икономическа, политическа, научна и морална основа, след 45 години закъснение и болшевизма се озова на това бунище.</p> <p>С организирания на 9 септември 1944 г. по план от Москва преврат и България попадна в болшевишката империя. По известния тоталитарен модел Българската комунистическа партия подчини държавата в преход към безкрайно отдалечаващото се социалистическо бъдеще. БКП прикачи към властта партията Български земеделски народен съюз. Получи се гротескотъжен материал за размисъл над темата &bdquo;два конгреса &ndash; една цел&rdquo; и дори Тодор Живков се е забавлявал с вицове за земеделското съучастие в тази власт.</p> <p><strong>На 10 ноември 1989 г. пак с подготвен в Москва преврат, този път дворцов</strong>,</p> <p>България тръгна отново по неизвестен път &ndash; преход към нова икономическа и политическа система в дрешките на &bdquo;социалдемократизиращ&rdquo; се неокомунизъм и на синьошарена демокрация. Най-добре информираната част от най-висшето ръководство на БКП, с част от ръководителите на репресивния комунистически апарат и със съучастието на включени във властта и облагите й марионетки от жельожелевия антураж, осъществяваше този преход.</p> <p>Още една българска мечта беше предадена и продадена. Конституцията от 1991 г. тържествено прогласи България за парламентарна република според свещения за демокрацията принцип за разделение на властите, но не осигури безпроблемното им функциониране.</p> <p><img src="/uploads/editor/Konstituzia.jpg" alt="" /></p> <p>В очите на появилите се в червено-синята политическа мъгла ръководители, гражданите бяха тълпа, стадо, което има нужда от водачи &ndash; странни птици, изскочили от бездната на неизвестността месии, всеки със своята съблазън към избирателите. Проповедници на винаги най-светлото бъдеще, с меню, подходящо не за началото, а за средата на третото хилядолетие, те се ръководеха от баснята за тичащото да се провре под дъгата магаре, защото така щяло да се превърне в кон.</p> <p>Българите трябваше да търчат към хоризонта, верни на водачите си. В оформящото се тристапартийно политическо пространство изпъкнаха</p> <p><strong>имена от люпилнята на някогашното МВР, контролирано от някогашното КГБ</strong>,</p> <p>или запъртъци от западни посолства. Не бива да се изпускат трима, съзвездието на прехода: Иван Костов, с неосветена специализация из съветски лабиринти; Симеон Сакскобурготски, европейското чудо, мутант между монархист и републиканец; Бойко Борисов, милиционерът &ndash; генерал, въоръжен с магическа водна помпа, с която със замах, достоен за дядо поп ръси верующите от герберовото стадо.</p> <p>В &bdquo;моя списък&rdquo; не включих някои заслужили преходници: Жан Виденов, Георги Първанов и Сергей Станишев, защото идеята за социализъм днес не витае и в облаците. И когато в някоя европейска държава социалдемократи печелят избори, те не са дори братовчеди на българските социалисти. Нашите са генномодифицирани комунисти&nbsp; с амнезия за произхода им през 1919 г. в кабинета на Ленин в Кремъл и за престъпленията срещу български народ, извършени от БКП.Думата покаяние в набора с клишета на ораторите им и на &bdquo;историците&rdquo; им, за които Тодор Живков бил &bdquo;голям политик&rdquo;, не се открива. Няма да им се открие, след два провала, път към трети &bdquo;социалдемократически&rdquo; режим.</p> <p>Вятър фучи още от 1990 г. в т. нар. дясно политическо пространство. Там се сбориха демократично пръкнали се пиленца с оцелели от лагери и затвори петли с пооскубани от терора пера, но с непревити гребени. Пиленцата бързо се угоиха, клъвкаха петлите и превърнаха Съюза на демократичните сили в синя партия. Посинялата през 1997 г. власт безсрамно, в таен брак с червени олигарси, &bdquo;социалдемократи&rdquo;, гушна от награбените в началото на прехода червени милиарди.</p> <p><strong>През 2001 г. демократическият кораб катастрофира след грешка на главния навигатор</strong>.</p> <p>В останките пламнаха люти спорове за наследството. Тази една от останките се освободи от костовското владичество. В друга останка некомпетентността личи и от името &ndash; там били хем демократи, хем за силна държава.</p> <p>Историята на европейските политически движения се обогати с българското алгебрично политическо откритие &ndash; министерства, съставени от трима наши, двама ваши&nbsp; и един допълващ член и с резултат, клонящ към нулата. След нови четири години на самостоятелен &bdquo;социалдемократизъм&rdquo; избирателите извадиха наказателния червен картон. Събирани от тук и там, за смях и срам, гражданите за европейско развитие на България с устата на Бойко Борисов се обявиха за най-добрата част на дясното политическо пространство. Дори по милост или с медицинска бележка от &bdquo;доктори&rdquo; от останките, партията ГЕРБ беше приета в Европейския парламент в групата на по-истинските народни демократи. И тук и там имат нужда от засилване на миманса.</p> <p>Ровейки се в &bdquo;своята&rdquo; съвременна история, си припомних подходящи за дясната ГЕРБ оценки. Тя е за френската християндемократическа партия &ndash; дясна, с центристка програма и с лява политика.</p> <p><img src="/uploads/editor/BOKO.jpg" alt="" /></p> <p><strong>С вожда Борисов и лейтенантите Цветанов и Дянков, </strong></p> <p>новата партия твърдо брани последното място в Европейския съюз по всички показатели за стандарт на живот. С политика на ограбване на доходите и затягане на коланите, с пречупване на гръбнака на икономиката &ndash; дребния и средния бизнес, българите продължават да живеят в мазето на общия европейски дом и започват да съжаляват, че пак са сгрешили бюлетините.</p> <p>Разочарованието ГЕРБ се открива в огледалото на историята, която грим не търпи. Партия, която нарушава принципа на разделението на властите, като поставя изпълнителната власт над униженото и обезличено Народно събрание, ежедневно притиска съдебната власт да не се ръководи от законите, а да играе по свирката на министъра на вътрешните работи и се изгради на йерархичния принцип, намирисващ на смърдящ авторитаризъм, на &bdquo;аз-изъм&rdquo;, трябва да се вглежда в това огледало.</p> <p>Един от най-авторитетните френски историци на ХIХ в. Жюл Мишле е автор на афоризма &bdquo;Историята е мост от миналото към бъдещето&rdquo;. В нейните страници оправдания от рода на виновни за резултатите от политиката на днешните управници са вчерашните управници и внесената отвън финансово-икономическа криза, която също поизцапва гащичките им, няма да бъдат записани с положителни знаци.</p> <p>След отпадането на левия и десния екстремизъм ветрилото от партии с цветове и от сенки от дъгата се свива и в Европа, и у нас.</p> <p><strong>Разликата между левица и десница се топи.</strong></p> <p>На преден план изпъква съдържанието на програмите и изпълняват ли ги лидерите на партиите. На избирателите остава грижата или безгрижието да залюбват преди избори, или да разлюбват след изборите партии и водачи.</p> <p>В днешните облаци пак витаят най-модерни и най-спасителни идеи. Прожектират ги стари и нови знаменосци &ndash; месиите на Третото хилядолетие. &bdquo;програмистите&rdquo; отново с ускорен пулс очакват &bdquo;свещената&rdquo; дата &ndash; на изборите.</p> <p>Изборите, които чукат или най-вече тропат на вратата на Народното събрание. Избори, които трябва да докажат, че в България се живее по законите на парламентарната демокрация, за която аз съм предлагал на моите студенти най-кратката дефиниция в световната политология: &bdquo;Опозицията печели изборите!&rdquo; В нея се съдържа възможността за напълно свободна предизборна борба на всички политически участници в надбягването към властта, за свободната волеизява на избирателите и за точното преброяване на гласовете им, а полицията следи за точното спазване на законите, а не изпълнява поръчките на министъра на вътрешните работи кои са победили в изборите с нагли фалшификации. Избори, в които най-после да бъде победена организираната от най-висшите етажи на властта престъпност и корупция във вътрешността на страната и по границите й.</p> <p>Избори, които най-после чрез Велико народно събрание и нова конституция, съобразена с правилата и законите на Европейския съюз, ще сложат край на прехода ни от комунистическа тоталитарна система към икономическа и политическа демокрация, към държава на тържествуващата парламентарна система.</p>