Избори 2014 – истинските резултати и тъжните изводи

<p>Затова резултатите трябва да се разглеждат откъм своите политически, а в известна степен и социално-психологичски последици и да не се смесват с юридическите процедури. В тази ситуация придържането към максимална обективност, колкото и да е трудно, е наложително.</p> <p>На отминалите избори право на глас имаха малко над 6,5 милиона български граждани във и извън пределите на страната, но живеещи в рамките на Европейския съюз. От тях правото си на глас по обобщените данни на ЦИК са упражнили малко над 2,3 милиона избиратели. Избирателната активност е била 35,5%. Тук е важно да отбележим, че това е по-малко с два процентни пункта от предизшните избори за Европейски парламент. Не може обаче да се каже, че се наблюдава тенденция към спад на активността за този вид избори. По-скоро има устойчивост на слабата активност и слабия интерес към тях.&nbsp;</p> <p>Подобно свикване с ниската избирателна активност и внушенията, че това е нормален и закономерен процес, свързан с отдалечеността на европейските теми и европейските институции от гражданите на страната, дава сериозни основания за притеснение не само за легитимността на ЕП, но и за по-нататъшното развитие на демократичния процес в страната.</p> <p>Ако продължават внушенията, че изборите не решават нищо, че промяната не може да се осъществи чрез тях, то ниската избирателна активност може да се прехвърли върху всички видове избори и да подкопае основите на демократичните промени у нас, както и да намали значително легитимността на всяко управление.&nbsp;</p> <p>Доверието в демократичните институции е в основата на стабилността на общия европейски проект и е гаранция за бъдещето на гражданското общество &ndash; искащо, настояващо, активно, генератор на промени и просперитет. Чрез делегитимацията на демократичните институции и процедури може да се постигне единствено и само търсене на алтернатива в други методи на промяна като революциите и превратите.</p> <p>Изхождайки от тези предпоставки, видимо се очертава следната картина. При 6,5 милиона имащи право на глас резултатът на спечелилата изборите партия ГЕРБ не е 30,4%, а е реално 10,4%, или 680 хиляди гласа. Това може да даде основание на всеки да се усъмни в легитимността на претенциите за победител на изборите и да създаде усещането за всеобщо неудовлетворение и умора от демокрацията.&nbsp;</p> <p>Резултатът на БСП е още по-шокиращ на този фон. Като управляващи те получават доверието на едва 6,6% от имащите право на глас български граждани. Това провокира напълно естествени реакции и от страна на неособено легитимната опозиция, и от страна на обществото за смяна на формата на управление на страната. Стои въпросът с какво обаче да се подмени тази напълно нелегитимна система и този загубил доверие политически елит?</p> <p>Алтернативите са налице! Или повече и по-честа демокрация &ndash; преференции, референдуми, избори &ndash; или връщане към минали модели на сигурност и стабилност и преориентация от Запад на Изток, от демократичните и либерални модели на управление на Оксидента, към авторитарните и силно етатистки модели на управление на Ориента.&nbsp;</p> <p>За останалите партии, успели да прескочат изборната бариера за участие в разпределението на мандати, трудно може да се каже, че са постигнали някакъв значим успех, понеже резултатите им са съизмерими с населението на голям и среден по размер столичен квартал.</p> <p>България без цензура, с нейните 238 хиляди гласа и 3,7% подкрепа от имащите право на глас, може да бъде сравнена с един квартал като &bdquo;Люлин&rdquo;, а Реформаторският блок, съставен от пет малки десни партии, с техните 144 хиляди гласа и 2,2% от всички избиратели, побиращи се в 100-ина блока, може да се сравни с &bdquo;Младост&rdquo;.</p> <p>ДПС е успяла да привлече 386 хиляди гласа, което, сравенено с резултата им от миналогодишните парламентарни избори, при активност от 51%, когато получиха малко над 400 хиляди гласа, означава, че те са се постарали да мобилизират максимално своя елеткорат, т.е. те са единствените печеливши от ниската избирателна активност.</p> <p>Осталите под чертата имат два възможни избора &ndash; да се оттеглят от политиката или да търсят по-сполучливи предизборни конфигурации, но вече от позицията на слабия.</p> <p>Изводът е, че няма победители, а победените са българските граждани, които с отказа си да изразят отношение и към управляващите, и към опозицията, макар изборите да са за Европейски парламент, затвърждават увереността на политическия елит, че лошите практики на този етап са единственият работещ механизъм за печелене на избори.</p> <p>Но така не се печели легитимност, а още по-малко доверие, както в политиката, така и в демокрацията.</p>