- 10 Sep 2020
- 41
- 0
Кой може да проведе строгите икономически мерки? Това е единственият и огромен залог на предсрочните парламентарни избори в Испания. Левицата се опита да размаха плашилото на твърдата, антисоциална и ултраконсервативна десница, която се връща на власт, но без резултат. Възможността да бъдат ревизирани хомосексуалните бракове или закона за абортите изглежда не обезпокои особено испанското общество. Що се отнася до историческото обявяване на края на въоръжената борба от страна на ЕТА, баската сепаратистка организация, то не донесе голяма полза на досегашното социалистическо управление. В една страна, в която безработицата достига 21,5 на сто и съществува риск националният дълг да доведе до спасителни планове, единственото важно са нуждите на страната. Мариано Рахой, лидерът на дясната Народна партия, го знае добре. От три години насам той се представя за кандидата на промяната и осъзнава, че неговото правителство ще бъде гледано под лупа от финансовите пазари. Който и да стане премиер на Испания обаче, ще има нужда от широката подкрепа на парламента, за да извади страната от окото на икономическия циклон.
<p><strong>Дисциплината на Мадрид успокоява малко Европа</strong></p>
<p>При всеки призив за международна помощ от Гърция, Ирландия или Португалия, Испания се опитваше да успокои Брюксел, чрез гласа на своя икономически министър. Дори и през изминалата седмица, в навечерието на парламентарните избори, Елена Салгадо отсече: Мадрид няма нужда от подкрепата на Брюксел и Международния валутен фонд.</p>
<p>Вярно е, че Испания, която затъна в криза с недвижимите имоти, задълбочила дефицита и националния дълг, дълго беше сочена като бъдещата жертва на кризата в Еврозоната. През лятото обаче вниманието на финансовите пазари се насочи към друга средиземноморска страна: Италия.</p>
<p>Защо? Най-напред въпрос на ръст: с 1900 милиарда евро задлъжнялост, италианският дълг е три пъти по-голям от испанския. Причините са и политически: след като закъсня през 2008 г. да признае обхвата на кризата, премиерът социалист Хосе Луис Сапатеро реши да поеме отговорност и да организира предсрочни парламентарни избори. Смело решение, което беше приветствано от експертите и пазарите.</p>
<p>Освен това, правителството създаде амбициозен икономически план през май 2010 г., основан на структурни реформи, засягащи пенсиите, трудовия пазар и, най-важното в очите на инвеститорите, реформа на Конституцията. Тази реформа се състои във вписването в основния закон на страната на "златно правило" за бюджета, което включва по-стриктно ограничаване на автономните общини след 2020 г. и приоритет на изплащането на дълга и неговите лихви преди всеки друг разход.</p>
<p>"На макроикономическо ниво, въпреки спада на растежа, Испания успя да намали текущия си дефицит, от 10 на 4 на сто от БВП, което намали нейната зависимост от външно финансиране", обяснява икономистът Хесус Кастило.</p>
<p><strong>Бомба със закъснител</strong></p>
<p>Остават обаче някои слабости: заетостта, местните спестовни каси, които са слабото звено на банките, и автономните райони, които са бомба със закъснител за бюджетния дефицит на държавата. Периодът след изборите може да поднесе изненада. С допълнителни затруднения за банките да се рефинансират сами на пазарите. С риска да затрудни малко повече функционирането на икономиката и следователно на растежа.</p>
<p>Заетостта е черната точка на испанската икономика. С близо 22 на сто безработица Мадрид е на първо място по този показател в Еврозоната. Един от всеки петима испанци в активна възраст е без работа и в краткосрочна и средносрочна перспектива не се предвижда подобрение. Засегнатите сектори, строителство и недвижими имоти, загубиха повече от 1,4 млн. работни места от 2007 г. насам, докато други 700 хил. длъжности бяха закрити в промишлеността.</p>
<p>На първо място сред съкратените са хората с ниска квалификация, младите без трудов опит и чуждите работници. Продължителната безработица се увеличи, което увечилава опасно риска от соиално изключване. Този въпрос е приоритетът на бъдещото парламентарно мнозинство. Структурната реформа, започната от правителството на Сапатеро, която цели да направи по-гъвкав пазара на труда, досега не е довела до откриването на нови работни места.</p>
<p><strong>Програмата на десните</strong></p>
<p>Заетост, строгост и растеж: изборната програма на Народната партия е обърната изключително към икономиката. От шестте глави в програмата само последните две – институции и външна политика – не са свързани с кризата.</p>
<p>Програмата е наречена "Повече общество, по-добро управление" и е вдъхновена от умерения либерализъм. Мантра, която повтаря непрекъснато консервативният кандидат Мариано Рахой: промяната ще породи доверие, което е благоприятно за растежа и заетостта, а те на свой ред ще благоприятстват връщането към финансово равновесие.</p>
<p>В програмата на десните предприемачите изглеждат най-облагодетелствани. Само те трябва да се възползват от намаляване на данъците. За другите правилото ще бъде строга икономия. На 214-те страници на програмата има малко цифри, а самата тя прилича по-скоро на каталог с добри намерения. Рахой все пак обяви, че всички бюджетни длъжности, с изключение на пенсиите, могат да бъдат променяни, следователно и намалени.</p>
<p><em>По сп. "Фигаро"</em></p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>
