- Автор: Армин Арефи, Поан
- 10 Sep 2020
- 42
- 2
Джихадистката мрежа процъфтява благодарение на неформални икономически мрежи, които задоволяват всекидневните нужди на самопровъзгласилия се през юли “халифат”.
<p>Това е най-богатата терористична организация в историята. Начело на колосално богатство, оценявано на няколко стотици милиони долари, организацията “Ислямска държава” (ИД) има възможността да продължи да напредва в Сирия и Ирак и да плаща на 30-те хил. джихадисти, присъединили се към нея. Откъде тя черпи това богатство? Погледите се насочват най-напред към Персийския залив, където богати дарители се възползваха от войната в Сирия, за да финансират най-екстремистките бунтовнически групи, водени от желанието си да видят падането на Башар ал Асад.</p>
<p>Впрочем тези дарения представляват нищожна част от приходите на “Ислямска държава”. “<em>ИД получава минимални външни дарения, които представляват едва 2 на сто от нейните приходи годишно”</em>, твърди Жан-Шарл Бризар, международен консултант, специалист по тероризма, който направи доклад за източниците на финансиране на “Ислямска държава”. <em>“Днес тази организация си е самодостатъчна”.</em></p>
<p><strong>Черното злато</strong></p>
<p>Завладявайки широки част от териториите на Сирия и Ирак през 2013 и 2014 г., “Ислямска държава” сложи ръка върху десетина петролни полета, които започна веднага да експлоатира. Според американския експертен сайт Ай Ейч Ес (IHS) петролното производство й носи 2 млн. долара дневно, т.е. 800 млн. долара годишно. <em>“Джихадистите накараха служителите във всяко поле да продължат работата си, като продължиха да им плащат”</em>, обяснява Ромен Кайе, изследовател и консултант по ислямистките въпроси в <span style="color:#141414"><em>NGC Consulting. “А не бива да се забравя, че “Ислямска държава” е съставена от бивши кадри на Саддам Хюсейн, към които се присъединиха хора от Персийския залив”.</em></span></p>
<p>Осъзнавайки, че суровият петрол, който най-лесно се проследява, не им носи никакъв приход, джихадистите създадоха малки занаятчийски рафинерии, за да произвеждат свое собствено гориво. Кои са купувачите? <em>“Голяма част отива за техните нужди, десеторно по-големи заради войната, а останалото се продава”, </em>отбелязва Франсис Перен, президент на<span style="font-family:arial; font-size:14px"> <a href="http://www.stratener.com/">Stratégies et politiques énergétiques</a>.</span></p>
<p><em>“Ислямска държава” не разполага със свои мрежи, тя потърси онези, които съществуваха вече в региона при иракското и иранското ембарго. Става дума за икономически интереси и престъпни групи, които си купуват съучастници и се възползват от пропускливостта на границите в региона, за да правят бизнес”.</em></p>
<p><strong>“Петрол срещу храна”</strong></p>
<p>Бeзскрупулни близкоизточни търговци, които забогатяха покрай програмата “Петрол срещу храна” по времето на Саддам Хюсейн, се възползват от пробива на “Ислямска държава”, за да реактивират своите мрежи. <em>“Колкото по-рискована е търговията - какъвто е случаят с "Ислямска държава" -, толкова по-голям е отбивът от цената”</em>, подчертава Франсис Перен. При цена на един барел, който се продава от 25 до 30 долара - мизерна сума в сравнение с 85-те долара по нормалния курс -, петролът на “Ислямска държава” е много по-търсен. Той преминава през иракски Кюрдистан, Турция или Йордания. </p>
<p>В Сирия, където извличат по-голямата част от черното си злато, джихадистите се опират на местните племена, които вече управляваха петролните полета по времето на Башар ал Асад. За да спре тази печеливша търговия, американската авиация се прицели в края на септември в рафинериите на “Ислямска държава” в Сирия. Необходима стъпка, за да бъде пресушено финансирането на организацията, което обаче в никакъв случай няма да е достатъчно, за да я унищожи. Защото извън петрола “Ислямска държава” се държи като истинска мултинационална компания.</p>
<p><strong>Безброй данъци</strong></p>
<p>Добив на природен газ или фосфат, на жито, ечемик или цимент, джихадистите подновиха производството в обширната територия, с която разполагат, и която е по-голяма от Обединеното кралство.<em>”</em></p>
<p><em>В Сирия те произвеждат достатъчно хляб, за да нахранят всеки ден един милион души”, </em>подчертава Ромен Кайе. <em>“Всъщност, дори и “Ислямска държава” да не е призната за държава, тя има силата на такава и днес е по-организирана, отколкото някои африкански страни”</em>. Анализ на Жан-Шарл Бризар, според когото продажбата на продукти на тяхната производствена цена цели преди всичко <em>“да привлече симпатията на местното население”.</em></p>
<p>В замяна на това, “<em>на жителите на “Ислямска държава” </em>са наложени безброй данъци - “джебая” (събирането на данъци в бившите халифати - б.а.), всеки от които отговаря на някакъв ислямски императив. Данък върху заплатата, удръжки при теглене на пари, налог за защита на малцинствата, такса за преминаването на коли със стоки, десятък върху газа, електричеството, търговските транзакции, всичко е добре дошло за финансирането на новата самопровъзгласила се държава. Всичко това е контролирано от истинско финансово министерство, което има комитети във всеки район и публикува своите резултати с графики към тях. Общата сума е 360 млн. долара годишно, което според Жан-Шарл Бризар представлява около 12 на сто от годишните приходи на “Ислямска държава”. Дори и тези данъци, вземани с принуда, да остават по-ниски в сравнение с онези, които са в сила в Сирия и Ирак.</p>
<p><strong>Главоблъсканица за Запада</strong></p>
<p>Истинска главоблъсканица за Запада, които има слаби възможности да санкционира тази неформална икономика, заобикаляща международната финансова система. Още повече, че към тази финансова манна се прибавят откупите за освобождаване на заложници, кражбите (като 425-те милиона долара, откраднати от основната банка в Мосул през юни), рекета и вземането насила на собственост. Златна мина, която позволява на “Ислямска държава” да покрива засега всичките си разходи (най-добрите й оръжия са били взети от американския арсенал на разпадащата се иракска армия), но които рискуват скоро да не достигат, за да задоволява нуждите (електричество, заплати на служители) на своята “държава”, особено ако тя се разшири.</p>
<p><em>“Ислямска държава” напразно се държи като държава, тя със сигурност няма достатъчно ресурси, за да установи трайно функциониране на всички обществени услуги в своите територии”</em>, изтъква Жан-Шарл Бризар. Защото, след като провъзгласи своя “халифат” през юли, организацията “Ислямска държава” трябва сега да се залови със съвсем друга мисия: да ръководи всекидневието на своите 8 млн. жители.</p>
<p> </p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>
