Ирина Бокова си свърши работата, сега на ход е държавата

Схемата е стара, но изпробвана: небивалици и компромати,

поместени първо в жълтата преса у нас; скандални „факти“, цитирани в чужди жълти медии – през последните дни това са израелското радио и сайт със същото име 7kanal, френският сайт reinformation.tv, чийто материали биват препечатвани в България.

В организирания шумен хор се включват и по-сериозни медии, като „Капитал“ и „Дневник“ у нас, авторитетното американско издание „Политико“ и английските приятели на Кристалина Георгиева в чужбина. Кулминацията може да се очаква около 23-25 август – за постигане на максимално въздействие върху третото гласуване в Съвета за сигурност на ООН.

По жълтата линия върви какво ли не. Повтарят се стари лъжи (за бащата комунист, на когото сега приписват убийството на Райко Алексиев, във в. „Уикенд“, за апартаментите в чужбина в сайта „Биволъ“ и т.н.). Отправят се нови нелепи обвинения – например за „пропалестинския антисемитизъм“ на Бокова: сайтът „Фактор“ цитира израелския 7kanal, който цитира „Политико“, който пък цитира… „Биволъ“. 

В кампанията срещу Ирина Бокова се стига дори до другата крайност

– твърдението за комунистическо-юдейско-плутократски-космополитен заговор на френски интелектуалци в полза на българския кандидат за най-високия пост в ООН. Така „Фактор“ цитира reinformation.tv, който повтаря “Ню Американ”, който повтаря... „Фактор“.

Зад цялата тази поривиста бъркотия стоят Кристалина Георгиева, кръгът "Прокопиев" и последователите на Сорос по света и у нас с любезното съдействие на групата около Алекс Алексиев. Неслучайно американският експерт Ричард Гоуън, който обясняваше нашироко в българските медии преди второто гласуване в Съвета за сигурност, че Бокова няма никакви шансове за ООН, работи в European Council of Foreign Relations в Ню Йорк – изследователски център, директно спонсориран от Джордж Сорос. Просороските тези личат ясно във всичките му коментари и аналитични участия по различни теми през годините.

Фактът, че френският сайт reinformation.tv обръща специално внимание на барон Ерик дьо Ротшилд, който е един от най-влиятелните представители на парижкия клон на семейството със своето „скромното“ за рода си наследство от по-малко от 600 млн. долара, също заслужава специално внимание. 

Барон Ротшилд е председател на дружеството за почитане жертвите на Холокоста и почетен председател на настоятелството на Голямата синагога на Париж. „Пари и космополитна култура се срещат, за да подкрепят представителката на комунистическата номенклатура Ирина Бокова“, гласи главната теза на френското „антрефиле“. Антисемитизъм, борба с „космополитизма“ на Сталин и „плутокрацията“ по Хитлер и Гьобелс са

забъркани в някакъв тюрлюгювеч.

На фона на тези нови абсурдни обвинения вероятно е дошло времето българската еврокомисарка Кристалина Георгиева да се разграничи публично от своите приятели. Еврейските организации в България също имат основание да протестират. Георгиева обаче очевидно все още залага на евентуалното елиминиране на Ирина Бокова или поне на зацикляне и безизходица в Съвета за сигурност на ООН, който да даде повод да я лансират като компромисен кандидат.

„Политико“ и „Индепендънт“ натрапват идеята, че Бокова вече няма шанс. Българският „Капитал“ дори предсказва резултата от третото гласуване в Съвета за сигурност.

За България на този етап е важно Ирина Бокова да остане в състезанието по възможност на добра стартова позиция – защото

същинската надпревара започва едва след предварителните вотове.

Ирина Бокова направи чудо с класирането си в топ 5 и особено с третата си стартова позиция при първото гласуване в Съвета за сигурност. След това започна тежкото лобиране и задкулисна търговия между държавите: Сузана Малкора намеква на Великобритания, че в продължение на десет години Аржентина ще си мълчи в ООН за Фолклендските острови; Бан Ки Мун специално демонстрира подкрепата си за Малкора; Данило Турк е сочен като проруски кандидат при посещението на Путин в Словения… 

Сега на ход са премиерът Бойко Борисов, който свърши коректно своята работа преди втория тур, президентът Росен Плевнелиев и външният министър Даниел Митов. Последният засега официално мълчи, а какво прави неофициално, научаваме от чужди дипломати.

Основният проблем си остава липсата на активна, ангажирана и еднозначна официална национална подкрепа и

директното изнасяне на „анти-кампанията” навън. 

Нужна е спешна активизация на българската държавна подкрепа. Това е първоначалният етап (на отсяване на аутсайдерите, а не на определяне на победителя). Тежката и сложна дипломатическа борба предстои – за преодоляване на насажданото впечатление, че всичко е предрешено и загубата е предизвестена (което се използва като алиби за пасивност от институциите). 

Ирина Бокова си свърши работата, сега на ход е държавата. Евгений Михайлов и Кристалина Георгиева също свършиха „своята работа“ – резултатите от втория таен вот на Съвета за сигурност са пряко следствие от налагащото се и използвано от конкурентите  впечатление за липса на национална подкрепа за Бокова.

Оттук нататък отговорностите са изцяло на институциите: избират се личности, но се състезават държави и, в крайна сметка, губи или печели България.