- Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
- 13 Дек 2023
- 3291
- 13
Следвайте "Гласове" в Телеграм
Добре е изследователските центрове да подбират поръчките, които им се възлагат, защото може да се изложат зловещо. Точно това се случва с Институт за пазарна икономика и второто издание на доклада за американските и канадски инвестиции в България. Проучването цели да проследи крайните собственици на инвестиции, които се правят у нас през междинни юрисдикции. Такива се избират от транснационалните компании заради доверието, което вдъхват, благоприятното данъчно третиране и т.н. Там се установява регионалното представителство на корпорацията и след това то инвестира в по-малки държави около централата.
Проблемът при този подход е, че Националният статистически институт и Българска народна банка показват като източник междинната страна и по този начин вместо обществото да знае, че капиталите идват от САЩ, или Канада, приема Холандия, Кипър, Австрия за водещи инвеститори.
На Американската търговска камара в България това не им хареса и възложиха на Института за пазарна икономика да покаже истината за американските инвестиции у нас.
Според второто издание на проучването, представено в понеделник, инвестициите на американски бизнес в България от 1990 до 2023 година се равняват на 5.5 милиарда лева. Това е три пъти повече от официалните данни.
„Ако се отчетат тези обстоятелства, инвестициите от САЩ и Канада вероятно биха се издигнали на 6-о място по обем на инвестициите при 16-о за 2021 г. и 13-о през 2016 г.“, става ясно от доклада. И след това старши икономистът на ИПИ Лъчезар Богданов допълва, че "Това обаче би означавало да се направи преоценка на всички инвестиции по страни". Това е много сериозен порок на изследването – ревизира информацията за инвестициите от САЩ и не ревизира тази за останалите държави. Браво на Лъчезар Богданов, че признава недостатъка ясно.
Ако всичко свършваше до там да се каже: американските инвестиции в България не са толкова малки, колкото изглеждат, нещата щяха да са ок. Има си лобизъм, налице е опит да се промени представата за ролята на САЩ в българската икономика. Не са изследвани по-трудно измерими, но далеч по-важни фактори като самото приятелство между двете държави или пък недоверието, което кара САЩ още да не пускат българите да ги посещават без визи. Въпреки всичко, докладът почива върху нещо, което е вярно. В момента, когато данните се сравнят с нещо несравнимо – инвестициите на другите страни, неревизирани, презентацията се превръща в манипулация и то само с едно изречение.
Преглед на медийното отразяване показва, че някои дори превръщат оповестеното в постистина заявявайки, че „САЩ реално са на шесто място по инвестиции в България“. Такова твърдение се появи и в една от водещите икономически медии, но беше редактирано като заключение на института.
Когато ИПИ представи първия си доклад от този сорт през октомври 2018 година аз трябваше да попитам „правилно ли схващам, че прекласирате САЩ на база ревизирани данни спрямо други страни, за които информацията е неревизирана“ и отговорът беше „Да“.
Тогава някакъв представител на Американската търговска камара, българин, опита да замаже положението, акцентирайки за важността на американската икономика. Посочи дори, че ако не бил президентът Удроу Уилсън да защити България на Парижката конференция след първата световна война, държавата ни можело да престане да съществува заради поисканата подялба от Гърция, Сърбия и Румъния. А заради съпротивата на Уилсън Иван Вазов даже му посветил стихотворение.
Всичко това е историческа фактология и срещу нея не трябва да се върви, както не трябва да подменяме и трезвата преценка със сантимент. САЩ имат достатъчно голямо влияние върху развитието на България и без мижавите за мащабите на икономиката им инвестиции в България. А това, че някои техни представители и лобисти самоинициативно предприемат нелепи подходи да променят и формалното лице на българо-американските отношения прави нещата гротескни.
Например. Преглеждам си статията от 2018 и се оказва, че тогава американските инвестиции са били преоценени от ИПИ на 4.4 милиарда лева с натрупване от 1990 до 2018 година. Това означава, че през изминалите пет години вложенията на американския бизнес у нас са едва 1.1 милиадра лева. За да бъде пълен докладът, може да се посочи, че това е наполовина на парите, които България предостави на американската икономика за да придобие първите осем изтребителя Ф-16, платени в аванс, на 100%, които вече закъсняват. Ако добавим и решението да платим още толкова за следващите осем изтребителя, както и още два милиарда, които предстои да дадем за американските бронирани машини Stryker ще се окаже, че страната ни само за пет години ще предостави на американската икономика повече, отколкото тя е вложила у нас за 33 години.
Съзнателно използвам думата предоставила, защото, това, което ние плащаме, официално са пари по търговски сделки. Но като си дадем сметка, че изтребителите ги купихме на цени над пазарните и се правят във фабрика, която преди да си платим не беше построена, както и, че бронираните машини за пехотата също са на цени много над пазарните, много е възможно не просто да плащаме по търговска сделка, но да финансираме вложения в основен капитал, който не придобиваме.
В книгата „Психология на глупостта“ авторите обясняват, че булшитърите, за разлика от лъжците, се разминават с крайното низвергване и отхвърляне. Едно е да хванеш лъжец в крачка и да спреш да го слушаш, друго е да си имаш работа с булшитър. Пиарът на събитието тогава опита да ни зарадва, че докладът съдържал „цветни графики“, което съвсем ме накара да повярвам, че ни имат за туземци. До днес съжалявам, че още през октомври 2018 г., когато се представи първия от този род доклад, не се обърнах към присъстващите в залата американци да ги попитам не се ли чувстват неудобно на представянето на булшит манипулация и дали те биха си позволили, ако например са студенти, в университетски доклад да представят проучване, в което данните само за един от членовете на изследваната съвкупност са ревизирани, когато за останалите се гледат старите данни, събрани по методика, която е оценена като неточна и точно тази неточност е повод да се преоцени конкретния член на съвкупността. Може би щяха да се почувстват неудобно от факта, че им се посочва как обиждат интелекта на присъстващите и днес нямаше пак да ни поднасят още от същото.
Ясно е, че в България се води зверска борба за сърцата и умовете, в която се домогват руснаци, европейци (главно германци и французи) и американци. И трите страни прекрачват границата на обикновения лобизъм и стигат до политически ниженеринг. Това е достатъчно горчиво за всеки, който си представя, че България може да бъде свободна и независима страна, която да съзнава международните си ангажименти, но също така и да отчита своя интерес, когато трябва да взима едно или друго стратегическо решение. В момента това усещане отсъства. А Съединените щати, които най-агресивно инвестират във формиране на благоприятно обществено мнение, трябва да разберат, че нищо не руши повече доверието в тях и не буди повече антагонизъм спрямо политиката им от нагаждачите, които са готови на всякакви падения само и само за да оправдаят поредния си долар.
