Има проблем с банковите лихви, защото сме неподготвени за живот в пазарни условия

Има проблем с банковите лихви, защото сме неподготвени за живот в пазарни условия
Безспорно начинът за определяне на лихвите по кредитите, независимо дали са потребителски, ипотечни или за бизнеса, е твърде сложен за разбиране. Но сложността в никакъв случай не бива да бъде повод за отказ, от една страна, специалистите поне да се опитат да ни обяснят процеса, а от друга, ние да не търсим свой начин да го разберем.
<p>В последните месеци по тази тема се изговориха много неща. Някои бяха разбираеми, други не толкова. Проблемът обаче се оказа, че в един напълно пазарен процес, какъвто е кредитирането, с уговорката, че държавата в лицето на своята централна банка е длъжна да упражнява контрол върху спазването на установените правила, двете страни в процеса &ndash; кредитодатели и кредитополучатели &ndash; изградиха непреодолима стена помежду си в опит да защитават и отстояват правотата си, излагайки своите аргументи и преценявайки, къде погрешно, къде с право, че справедливостта е на тяхна страна и накрая ще възтържествува.</p> <p>Голяма част от аргументите на двете страни са верни. Банкерите с право твърдят, че никой не може да направи прецизна прогноза какви ще бъдат лихвите в 30-годишен срок и затова лихвата е гъвкава. И, че всъщност ако трябва да се фиксира и хората да знаят точно колко ще плащат 30 години напред, тогава ще се наложи да се калкулират всички възможни рискове, например че ще се влоши икономиката, че кредитът ще секне, че ако държавата започне да регулира сектора, тоест стане страна в напълно пазарния процес, то това неизбежно ще доведе до поскъпване на едни кредити или до изчезване на други.</p> <p>Потребителите на кредити от своя стана имат право да недоволстват, че всяка банка има своя политика за начина и условията за промяна на лихвения процент при вече договорени кредити. Че тази политика се регулира от закон, който в България е доста либерален за банките и не така щадящ за потребителите. Че законодателството у нас позволява на банките сами, едностранно, при вече договорен кредит да променят лихвата. Те пряко обвиняват българския парламент и казват, че е могъл, при желание, да преустанови тази практика.</p> <p>Създалата се ситуация предразполага към продължаване на конфронтацията между двете страни, първо, защото банките са притиснати от световната икономическа конюнктура, т.е. от липсата на свежи пари за кредитиране, от скъпия кредит, взиман от самите банки, и от липсата на доверие на този пазар, както и от увеличаващия се процент на необслужвани кредити, което ги кара да се презастраховат и да търсят начини да покрият загубите си или да скрият задаващата се неплатежоспособност. И второ, защото изпитват непреодолим страх да излязат открито и разбираемо да обяснят пред какви проблеми са изправени, понеже са преценили, че може да подкопаят доверието на своите клиенти към банката, които като вложители да хукнат да теглят депозитите си, а като кредитополучатели да престанат да обслужват кредитите си.</p> <p>Подобна паника, според тях, би засегнала цялата банкова система и би застрашила сигурността на държавата. В тези си опасения са напълно прави, но не и когато по този начин застрашават живота и здравето &ndash; и физическото и психическото &ndash; на своите клиенти кредитополучатели като ги поставят в ситуация да избират между натиска на банката при събирането на дължимото, който понякога може наистина да докара хората до нервен срив, и собственото оцеляване, понеже изплащането на вноска може да лиши кредитополучателя и неговото семейство от нужните за физическото оцеляване продукти. Поставен пред подобен избор, човек не само е способен да предприеме необмислени и неразумни действия, но става неработоспособен и демотивиран, може да изгуби работата си, а оттам и дохода, с който да обслужва кредита си. Банките нямат никаква изгода от такова развитие, а държавата ще бъде натоварена със социалната и здравна издръжка на още един рухнал емоционално и физически свой гражданин.</p> <p>От разрешаването на проблема с опредлянето на размера на лихвите имат сметка и двете страни &ndash; банки и потребители на кредит. Това означава, че и двете страни трябва да направят компромис. Банките като си дадат сметка, че презастраховането и страхът от фалит ги вкарват в спиралата на самосбъдващото се пророчество, а потребителите на кредит като приемат, че все пак наистина са подписали договор, в който, макар и с малки букви, има клауза, развързваща ръцете на банките да променят лихвите според свои си, но и според пазарни критерии.</p> <p>За съжаление на защитниците на потребителите, които често се позовават на световната практика, може да се каже, че тя е доста разнообразна. Дебелите книги са описали всички възможности за промяна на лихвите според пазарните условия, в това число и възможността за промяна на размера на главницата по заемите, когато в условията на договора има фиксиран размер на лихвата (обърнете се за повече яснота към &bdquo;Човешкото действие&rdquo; на Мизес).</p> <p>Лихвата по кредит съдържа множество компоненти и всеки един е допустим, т.е. от пазарна гледна точка е оправдан, въпреки че би могъл да бъде законово ограничен, което обаче би било пряка намеса на държавата в един пазарен процес. Трябва ясно да се разбере също така, че, като изключим т.нар. естествена лихва, която е част от нормалния пазарен ритъм, и се определя изцяло от състоянието на пазара и циркулацията на парите, даванането на кредити от страна на банките и небанковите институции, също е вид предприемачество и носи своите рискове.</p> <p>Както носи рискове производството на всяка стока, ако съответният предприемач не е оценил правилно пазарните условия и губи пари от дейността си.</p> <p>Именно заради това, в настоящата ситуация, банките могат да бъдат упреквани, че не са си направили добре сметката и трябва да понесат последствията от действията си. Но могат да бъдат упреквани и хората, които в еуфорията съпътствала времената на икономически просперитет са повярвали дотолкова в собствените си способности, че са били готови да &bdquo;заложат&rdquo; доходите си за следващите 10, 20 или 30 години, без да си дават сметка, че могат да станат заложници, а както се изразяват някои потърпевши от политиката на банките, и съвременни &bdquo;роби&rdquo; на кредиторите си, изгубвайки по този начин свободата си, достойнството си, съня си, здравето си, дома си, семейството си, а в някои случаи и живота си.</p> <p>Проблемът очевидно не е само в алчността на банките, в неадекватността или некомпетентността на регулаторите, или в порочността на капитализма, но и в незрелостта ни и неподготвеността ни за живот в пазарни условия. Не може едновременно да искаме благата предоставяни от пазара, без обаче да сме готови да поемем и негативите. Няма как да се ползваме от предимствата на пазара в добри времена, а когато дойдат лоши да искаме намеса на държавата. Не може да искаме приватизация на ползите и национализация на вредите.</p> <p>Подписвайки договор за кредит, независимо какъв, и двете страни поемат своите рискове &ndash; ние като потребители, а банките като предприемачи. И всяка от двете стани трябва да има наум, че може да загуби в този пазарен процес. В добри времена не му мислим много, а и когато всички печелят няма как да има недоволи. Но в лоши времена се оказва, че всички губим и се налага да се направи компромис.</p> <p>В края на краищата парите, с които оперират банките, не са някакви измислени пари или пари падащи от небето. Това са пари на други хора, които са решили вместо да ги потребят на момента, за да задоволят някаква своя настояща нужда, да ги инвестират, т.е. да ги умножат, лишавайки се от покупка сега. Това също е вид предприемачество и като такова носи рискове. Така че, взимайки кредит и решавайки в даден момент, независимо с какви мотиви, да не върнем парите, ние не уязвяваме някакви демонични сили, в лицето на банки и други кредитиращи институции, а уязвяваме хора като нас самите.</p> <p>Истината е, че на настоящия етап спорът за банковите лихви се плъзга по повърхността на проблема. Това означава, че или не се разбира дълбочината му, или умишлено се търси начин да не се изясняват детайлите. Банките, понеже не искат или не могат да оправдаят политиката си, макар и чисто юридически да са в правото си, в голяма част от случаите. А потребителите, понеже не искат да признаят, или не могат да проумеят, че са подписали напълно легитимен и силно обвързващ договор, с условия, които сега считат за несправедливи, но на които тогава не са обърнали достатъчно внимание, прилъгани от необятните възможности, предлагани от пазарната икономика.</p>

Коментари

  • Пламен

    23 Яну 2012 20:53ч.

    Не става ясно какво разбира автора под определенията - \"пазарни условия\", \"пазарен процес\" и \"пазарна среда\". Всъщност се досещам - закона на джунглата.. http://lchristoff.wordpress.com/2011/12/08/%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B2-%D0%B4%D0%B6%D1%83%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%B2-%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4/

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • наблюдател

    24 Яну 2012 2:01ч.

    Киряков, колко ти плащат "банкерчета"? Кое не разбираме ние - потърпевшите от банките: вземаш 100 000 и връщаш 700 000; или заплатите на хампарцумянчетата от по 200 000?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Боян

    24 Яну 2012 2:16ч.

    Киряков, известно ли ти е, че процесът е двустранен! Ако едната страна е доведена до мизерия и невъзможност да оцелява биологически, то и другата рано или късно ще рухне, просто защото няма да има кой да й плаща! И като лапацаш за пазарни условия, не е ли време да развиеш и въпроса за ЗАПЛАТИ В ПАЗАРНИ УСЛОВИЯ,защото трудът също е стока и има цена, но не тази, която някои са решили, че ще дават в БГ!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи