И дълговата стратегия на кабинета е стъкмистика като проектобюджета

Следвайте "Гласове" в Телеграм

Има цял куп причини да се притесняваме, че Стратегията за управление на държавния дълг до 2026 година, която Министерство на финансите публикува за обществено обсъждане, е също толкова оптимистична и нереалистична, колкото и проектобюджета за идната година. Като почнем от разминаващите се прогнози в два документа на финансовото министерство, публикувани в интервал от две седмици, минем през перспективата държавният дълг да стигне 67 милиарда лева, а разходите по обслужването му да надхвърлят един процент спрямо БВП и стигнем до признанието, че традиционният източник за по-евтино финансиране – вътрешният пазар ще се пренебрегва.

За всичко това ще стане дума, но преди него трябва да обърнем внимание на най-важното. Симптоматичният сигнал от миналата седмица, когато финансовият министър Асен Василев прие с лекота да отпише 2.4 милиарда лева приходи в бюджет 2024 от облагане на руския газ за Северна Македония, Сърбия и Унгария. Поместени в подграфа „други данъци“ на графа „други данъци“, където обикновено се сочат постъпления под 10 млн. лв. за година, с актуализираната си прогноза от 11 ноември Асен Василев се изхвърли, че тази година по графата ще с съберат 1.7 млрд. непрогнозирани преди това данъци и още 2.4 млрд. лв. догодина. 

След помирителната или по-скоро изтрезвителната среща с ГЕРБ и ДПС миналия четвъртък пак Асен Василев сви знамената с лекота, която скандално беше пропусната. „Отпада вноската от „Газпром“ като не е 100% сигурно, че ще се реализира в приходната част и със същата сума се намаля разходната част в частта за капиталови разходи и от малко над 12 милиарда пада до малко под 10 милиарда лева“, посочи той на брифинг в парламента. 

Правейки това Василев не се отказа да събира пари, които са трудносъбираеми, а призна, че нито в тазгодишния, нито в бюджета за следващата година ще влязат пари. На тях той базира разходните си политики и разчиташе всичко догодина да изглежда логично и изпълнимо, а за тази година даже са витално нужни. Без тях, и най-вече заради спокойствието, с което ги отписва, всичко губи достоверност.

Освен че е необяснимо как му се размина (на него и на премиера Денков) понасянето на отговорност за създаването на международен скандал, при който настърви три близки нам държави да ни се разгневят и да си влошим отношенията, моментално към дефицита от 5.8 милиарда лева, който се оценява на 3% от БВП за тази година, трябва да се добавят още 1.7 милиарда, или почти 1% от БВП, с което нарушаваме втори критерий за еврозоната след инфлационния. 

Това е на теория. Реалността е, че бюджетното салдо към края на годината зависи от множество фокуси, за които писах в предишната статия и до последно няма да знаем какво ще бъде крайното число, а чак през април ще разберем как Брюксел приема местните сметки.
Основно внимание тук заслужава готовността на министъра да отписва приходи и да прихваща липсите им с намаление на разходите, както стана ясно от изказването му в парламента. Това показва изкривената логика на съставяне на бюджета. 

Подходът, с който аз се запознах като младши репортер в далечната 2008 година, беше Министерство на финансите да прогнозира какви приходи ще събере и колко може да не събере в негативен сценарий. От своя страна министерствата подаваха заявления за разходи, чиято обща стойност надхвърляше прогнозата да приходите двойно. Започваха масови орязвания от страна на финансите, докато ресорните министерства не посочат онези разходи, за които настояват. Когато новият резултат се наложи на целта от бюджетен излишък (първият вариант на бюджет 2009) идваше време за фината настройка, с която вече се коригират малките разлики.
 
За разлика от този традиционен подход днес финансовото министерство съставя бюджет, при който фискалната цел е променена на 3% дефицит спрямо БВП. Залагат се разходите в обем, който правителството си ги харесва и приходите се натаманяват по привидно достоверен начин, така че да изостават от разходите със сума равна на 3% от очаквания БВП. Затова е толкова лесно да се отпишат приходи и веднага да се намерят и разходи за орязване. 

Така обаче страда доверието в бюджетната процедура. Страда доверието в способността и желанието на финансовото министерство да ни информира какво ще е най-вероятното състояние на публичните финанси след година, две, три. Оттам се подкопава доверието в сумата на заемите, които държавата трябва да изтегли за да финансира дефицитите си и да поддържа здравословен фискален резерв. 

Проектът на новата стратегия променя сумите на планираните заеми, но пак остават въпросителни. Ако сегашната стратегия предвижда догодина и през 2025 година да се изтеглят съответно 12.6 и 13.6 млрд. лв. нови заеми, то проектът на нова стратегия занижава стойностите на по осем милиарда за 2024 и за 2025 г. и 9.5 милиарда за 2026 г. Това понижение обаче противоречи на проектобюджета за тази година, в който числото за таван на новите заеми догодина е 12.7 млрд. лв.

Влошаването на икономическата също трябва да ни тревожи дори повече. В следващата статия ще представя няколко сериозни сигнала, че бизнесът се стяга икономическата зима да бъде далеч по-сурова от астрономическата. Те работят като самосбъдващо се проклятие, защото реализацията на всяка стъпка води до ревизия на очакванията и още по-голямо затягане на коланите. До тогава, може да кажем, че бюджет 2024 заприличва на този за 2009 година. Внесен в есенните месеци на година, в която трендовете видимо се обръщат, но проектът остава мажорен, оптимистичен с раздути приходи и смело повишени разходи. 

Не се отчита, че безработицата вече надхвърля с една четвърт очакваните стойности за тази година. Прогнозираните обезщетения за безработни не просто са в посока надолу, но са програмирани за сценарий, при който трудовият пазар се задъхва в усилията да намира работна ръка.

Игнорирайки тревожните сигнали, документът затруднява експертния разговор за дълга  и се превръща в хвърляне на боб. Добра новина е, че все още лихвените разходи са поносими и ще останат такива, ако държавата се вмести в допусканията на финансовото министерство и лихвите не продължат да се покачват. Ако тези условия се изпълнят, в непосредствено бъдеще обслужването на лихвените разходи няма да тежи на бюджета с повече от половин процент спрямо БВП, а падежиращите главници ще се рефинансират с нови задължения. 

Противно, ако пазарите усетят, очевидната стратегия на Василев да тегли заеми, които да избледняват в относителен план спрямо БВП заради инфлационното му разрастване, ще започнат да търсят по-висока лихва. Ако се окаже, че положението е изпуснато и потребностите от дълг надвишат обявените от правителството, ще се повишат още. Дори според оптимистичните допускания на финансовото министерство под ръководството на Асен Василев към 2025 година, разходите за лихви ще са стигнали 0.8% спрямо БВП и това е лимит, отвъд който плащането им ще се случва за сметка други пера в бюджета или казано простичко – ще изискват жертви. През 2026 г. тези разходи вече ще са 1% от БВП или 2.2 млрд. лв.

Това е при оптимистичния сценарий на Василев за 29 млрд. лв. нови заеми до 2026 г. При един по-консервативен като на Министерство на финансите при Росица Велкова, нуждата от нови заеми може да надхвърли 35 млрд. лв. А ако се стигне до рецесия и всичко до тук ще се окаже пожелателно мислене. 

Смекчаване на този ефект може да се постигне с повече емисии на Държавни ценни книжа. Това са пак дългови инструменти, но се предлагат само на вътрешния пазар от БНБ през местни първични дилъри. По традиция българските банки, пенсионни фондове и застрахователи, както и в по-малка степен други видове инвеститори търсят Държавни ценни книжа и са готови да ги придобият при условия, които включват по ниска лихва и като цяло по-ниска доходност от чуждестранните инвеститори.

Очертава се този инструмент да не бъде е приоритет на правителството на коалицията „сглобка“, тъй като стратегията предвижда вътрешният дълг да намалее от 26% в сумата на общия държавния дълг тази година до 21% през 2026 година. Това означава погашения на съществуващи стари емисии и въздържание от нови, и като цяло още една причина разходите по плащане на лихви да нараснат.