И Асен Василев говори неистини за стотици милиони

Сигурно си спомняте, че "Продължаваме промяната" опитаха да подарят на приближените си адвокатски кантори, поръчки за представителство на държавата в международни арбитражни дела с материален интерес за милиарди, без правните фирми да имат нужния опит за такива битки. Това трябваше да стане като отговорността по представителство на държавата се прехвърли от Министерство на финансите към Министертво на правосъдието. За да оправдае скандалното постановление за промяна в устройствените правилници на двете министертва, финансовият минитър Асен Василев, оказва се, използва любимия прийом на своя партньор в политиката и началник за кратко – Кирил Петков. А именно да приказва неистини.

Единтвеният случай, в който Василев говори по темата, е заседание на бюджетната комисия към парламента от 10 май, в което бившият вече финансов министър твърди, че ползването на чужди адвокатски кантори причинява загуби на държавата. Това не е вярно, научи „Гласове“ от свои източници още преди месеци. Днес писмо до Президента Румен Радев показва в детайлна справка колко неверни са аргументите на Асен Василев. Нека обаче първо видим какво казва той.

„Всъщност ние имаме загубени доста дела, в това число и в делото срещу „АтомЕкспорт строй“, където платихме над 1 млрд. лв. Така че това, което е направено от гледна точка на арбитража, докато той е в Министерството на финансите, ние направихме един анализ Net-Net, но като се сложат всичките адвокатски хонорари, които се плащат, като се сложат спечелените и загубените дела, сме на около минус 50 млн. лв. всяка година. Така че фактът, че арбитражът работи идеално в Министерството на финансите всъщност не е такъв. Данните можем да Ви ги предоставим в детайлната разбивка година по година“.

Първото подвеждане от страна на финансовия министър е, че включва „Атомстройекспорт“ в статистиката. Делото си рската компания (чието име министърът не произнася правилно) завежда не срещу държавата, а срещу Националната електрическа компания (НЕК). Този факт е важен, защото, когато не е отвтник самата държава, Министертво на финансите не участва в процеса.

По този начин министърът товари подопечната си дирекция „Съдебна защита“ с отговорност, която не носи и мотивира закриването й. И пак премълчава. Макар „Атомстройекспорт“ да осъжда НЕК, първоначалният иск е за 1.015 млрд. евро, а в крайна сметка получава 601 млн. евро, или 59% от първоначалния си иск срещу НЕК. Отделно от това, руската компания търси още един милиард от самата държава. Там вече адокатите, подбрани от Дирекция „Съдебна защита“, заедно именно с нейните експерти, подготвят споразумение с „Атомстрой“, че получавайки си парите от НЕК, ще спрат да търсят пари от държавата. В крайна сметка се получава така, че искът срещу държавата пада, а от обща претенция за 2.015 млрд. евро, руснаците си получават едва 30%.

Обещаната справка от министъра до бюджетната комисия, как е изчислено, че средно годишно държавата вади по 50 млн. евро повече, отколкото получава по делата, липсва. Най-логичното допускане е, че въпросните 601 млн. евро, които НЕК плаща на „Атомстройекспорт“, се разделят на 12-те години, от началото на сагата с руската компания до днес. Така се стига 50 млн. средно на година разход за хонорари на чуждестранните адвокати, но те не са наемани само от от неговата Дирекция „Съдебна защита“. Всъщност, по делото с осъдително решение срещу НЕК, дирекцията в МФ не участва.

А сега справката, която министърът обещава, но не праща. Документ на същата тема съществува и е изпратен до Президента. В него се съдържат две таблици. Първата е за делата, които са водени в чуждестранни съдилища и арбитражи срещу Република България (не срещу държавни фирми) по търговски и инвестиционни спорове, както и размера на претенциите срещу нас. Вижда се и какъв е успехът на тези дела.

Втората таблица показва каква част от съдебните разходи по делата, които печелим, се покрива от загубилия ищец. Има и едно дело, заведено от България срещу компания – „Адвент интернешънъл“, по което в наша полза се присъждат 80.6 млн. евро. плюс разходите ни за 4 млн. евро. Има и арбитражи, по чиито правила разноските не се присъждат на победителя.

 

Общата статистика е следната: за изминалите 20 години по приключилите дела срещу нас от държавата са искани общо 5.1 млрд. лв. Защитата, организирана от Дирекция „Съдебна защита“ успява да спечели всички дела и исковете да се отхвърлят, или уважат на под 5%. Нетната сума на платените от държавата разноски за хонорари, след като си събира присъдените й за възстановяване разходи, е 82.1 млн. евро. Отношението разноски срещу спестени разходи всеки може да си изчисли. А ако се брои спечеленото дело срещу „Адвент“, ще се откаже, че държавата е почти 0:0 от делата, чието водене се организира от Дирекция „Съдебна защита“.

Съвсем настрана остава въпросът за политическите своеволия, които вкарват държавата в дела. Наример, резонно е да се попита, дали с решенията си първото правителство на ГЕРБ, които друг провален финансов министър и вицепремиер (Симеон Дянков) определи като „пляскаме руснаците“, не е вкарало НЕК в така или иначе загубен мач, налагайки едностранна политическа промяна на вече подписан договор. Тоест, дали ще има дела срещу нас, зависи от цялото правителство и от различни министри. Но защитата, която вече 20 години е безупречна, се организира само от Дирекция „Съдебна защита“ в Министертво на финансите. И дори в най-лошия случай те се явяват нещо като добрият иконом, който върви след началника си и го пази от неговото минало.

Но да обърнем внимание и на втората част от изказването на „Асен Василев“ пред бюджетната комисия.

„По принцип е несвойствено Министерството на финансите да се занимава с воденето на дела и да взема отношение по това какви процесуални действия да бъдат предприети – кой да се разпита, кой да не се разпита, да се сключва ли споразумение, да не се ли сключва. Министерството на финансите може технически да подпомогне тези неща, като направи изчисленията за тях, но каква да бъде правната стратегия на воденето на едно дело е от компетентността на юридически подготвени специалисти, а не от компетентността на финансисти. Както не искаме юристи да правят счетоводството, така не искаме, нали, и финансисти да водят делата“.

Всъщност, минитърът, или не знае, или премълчава, че това, което нарича несвойствено, е вековна практика. От самото създаване на Третата Българска Държава именно финансовото минисетрство отговаря за представителството на държавата. Точно Дирекция „Съдебна защита“ в посткомунистическата структура на министерството, координира експертите, които адвокатите наемат, стратегиите за водене на съдебните битки, плащанията на разноските и т.н. И като оставим тоновете литература защо всъщност това е свойствено, математиката показва, че това е изгодно на държавата и е от малкото структури, които работят ефективно. И всеки псевдореформаторски порив да разбута нещата, заплашва да навреди, вместо да помогне.

В по-млади години се случваше да наричам политиците лъжци. По-късно един мъдър човек ми каза, че за да нарека някого лъжец, трябва не просто да го хвана в изричането на неистина, но и да съм сигурен, че знае и истината, но съзнателно я скрива с неистина.

Е, няма как да съм сигурен, че Асен Василев е запознат с обстоятелствата, които правят изказването му неистинно. Но единственото обяснение да не знае, и следователно да не е лъжец, би било, че Асен Василев наистина е, както го нарече Мустафа Карадайъ – „случаен минувач“. И през Министерство на финансите, и през историята на България.