- 10 Sep 2020
- 86
- 11
В следващите редове ще ви припомним как започна кризата с КТБ след разрива между Делян Пеевски и Цветан Василев. Както се вижда и от това бегло припомняне на фактите, БНБ и голяма част от медиите на Делян Пеевски играят основна роля в атаката срещу банката, подпомагани от други държавни институции и медии. Въпреки че банката изплаща близо милиард и половина лева на вложители, които се втурват да теглят парите си в рамките на няколко дни, БНБ отказва да окаже помощ в размер на половин милион лева. Малко по-късно БНБ подпомага с милиард и половина Първа инвестиционна банка, която изплати на вложителите си 800 млн. лева. И досега не е доказана дупката от над четири милиарда в КТБ, а в началото на кризата от БНБ официално съобщиха, че банката няма никакви сериозни проблеми. „Дупката” се появи доста по-късно, за да внуши на публиката, че банката не подлежи на оздравяване. Същевременно БНБ не допусна оздравяването й от страна на акционерите, а Иван Искров дори излъга в Народното събрание за намеренията на Оманския фонд, изопачавайки ги така, че да звучат неприемливо. Обявяването във фалит на КТБ ще доведе до сериозни сътресения в цялата икономика на България и няма да е пресилено да се каже, че за него ще платят всички български граждани. За сметка на това някой добре ще спечели от реприватизацията, която вече тече, както и от придобиването на апетитни активи на КТБ, която, по всичко личи – бе унищожена преднамерено и методично с основното участие на БНБ и държавата под натиска на Делян Пеевски.
<p style="margin-left:36.0pt">– На 12.06.2014 г. главният прокурор С. Цацаров прави изявление за процесуалните действия на прокуратурата, свързани с проверки по сигнал на „Протестна мрежа“ срещу Д. Пеевски, Цв. Василев и Н. Бареков за организирана престъпна група. Става ясно, че са разпитвани 12 лица от КТБ АД, без мажоритарния й собственик. Сигналът на „Протестна мрежа” е подаден няколко месеца по-рано, а внезапният интерес на прокуратурата към него приключва веднага след като в медиите изтича информация за разпитите. Почти половин година по-късно няма данни за резултати от тази проверка.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">– На 13.06.2014 г. БНР разпространява информация, че мажоритарният собственик на КТБ АД е проверяван за поръчано убийство на депутата от ДПС Д. Пеевски, а в офисите на КТБ АД текат обиски. Тиражирано е в медиите, че има арестувани трима души. По-късно същия ден е публикувано съобщение със заглавие „Взвод полицаи и прокурори нахлуха в сградата на КТБ и ТВ7“ с твърдение, че се обискират офиси на банката и „има арестувани служители“. По всички големи телевизии са показани кадри на маскирани барети и полицаи, които стоят на улицата пред офис на КТБ. По-късно се оказва, че те не влизат в помещенията, нито са извършили някакъв обиск, а само са се снимали пред сградата, така че да се вижда надписът „Корпоративна търговска банка”. По-късно информацията за обиските и „поръчването” на Пеевски е опровергана, като задържаните за т.нар. „поръчково убийство“ са освободени, а прокуратурата буквално се извинява за грешката си.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">Тези действия имат пряко негативно въздействие върху имиджа на КТБ АД, свързани са с уронване на престижа и доверието в банката и могат да доведат до нейната дестабилизация. В несъответствие със законовите си задължения БНБ не предприема никакви действия.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">Бездействието на БНБ противоречи на чл. 2, ал. 6 от Закона за БНБ, съгласно който БНБ трябва да поддържа стабилността на банковата система и интересите на вложителите и на чл. 79, ал. 1 от ЗКИ, който изисква БНБ да упражнява надзор върху дейността на банките с цел „надеждно и сигурно управление на банките и на рисковете, на които те са изложени или могат да бъдат изложени, както и за поддържане на адекватен на рисковете собствен капитал“.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">Въпреки реалните рискове за създаване на недоверие в КТБ и възможността за увеличение на тегленията на средства от банката БНБ не изпълнява вменените й законови задължения да се намеси за преустановяване на действията, намаляващи доверието в КТБ АД.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">Освен това е налице и хипотезата на чл. 152а, ал. 2 от ЗКИ, по силата на който БНБ трябва да налага административни наказания на всеки, който разпространява невярна информация за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея, но процедурата не е инициирана от оторизираната институция – БНБ.</p>
<p style="margin-left:36.0pt"> </p>
<p style="margin-left:36.0pt">– На 16.06.2014 г. със сигнал в БНБ, вх. № БНБ-76272/16.06.2014 г., изпълнителните директори на КТБ АД изрично сезират БНБ за действията на прокуратурата срещу банката и разпространяването в медиите на неверни сведения за КТБ АД, които могат да бъдат възприети от неограничен кръг лица, както и да създадат внушения, целящи общественото компрометиране на банката. Изложени са съображения, че атаките по отношение на КТБ АД са не само изключително тревожни и неприемливи, но и противозаконни.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">Конкретно е поискано от БНБ да се намеси и да предприеме мерки за осигуряване на стабилността на банковата система. Отправено е и искане за предотвратяване на продължаващото разпространение на невярна информация и обстоятелства за КТБ АД, с което се уронват доброто име на банката и доверието в нея.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">В противоречие с функциите, които законът й предоставя, БНБ не взема отношение по сигнала.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">Отново е налице нарушение на БНБ на чл. 2, ал. 6 от ЗБНБ, на чл. 79, ал. 1 от ЗКИ и на чл. 152а, ал. 2 от ЗКИ.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">– На 17, 18 и 19 юни 2014 г. се осъществяват необичайно големи тегления на суми от КТБ АД. В почти всички медии се дава информация за увеличаващия се брой клиенти на банката, желаещи да изтеглят вложените от тях суми. Обстановката се нажежава от определени печатни издания, стимулиращи клиентските тегления от КТБ АД. През цялото това време в Централното управление на КТБ АД се намира представител на Управление „Банков надзор“ на БНБ, от когото Централната банка има възможност да получава информация за състоянието на КТБ АД, намираща се под максимално интензивен клиентски натиск, за причините за затрудненията на банката и нивото на ликвидността й.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">Тегленето на суми от вложителите не може да има други последици освен влошаване на ликвидността на кредитната институция. Този резултат не е следствие от вътрешното финансово състояние на КТБ АД, а на външен, непредвиден и максимално интензивен натиск, чиято динамика и изисква бърза и адекватна намеса на БНБ.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">Въпреки че за цялото общество става ясно, че КТБ АД е „ударена”, БНБ приема ролята на безучастен наблюдател на събитията.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">БНБ за пореден път показва пълна функционална неадекватност и противозаконно бездействие, като не изпълнява задълженията си по чл. 2, ал. 6 от ЗБНБ и чл. 79, ал. 1 от ЗКИ да осигурява стабилността на банковата система и на всеки елемент от нея.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">– Увеличеният брой депозанти, които теглят спестяванията си, могат да предизвикат единствено ликвидна криза. От регулярно получаваната информация БНБ е наясно, че влошаването на състоянието на КТБ АД не е в резултат от капиталова неадекватност или на други фактори, които могат да наложат процедури по санкциониране на КТБ АД. При това положение БНБ не предприема своевременно мерки за задържане и подобряване на нивото на ликвидността на КТБ АД, без да се налага блокиране на дейността на банката.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">Липсата на действия за стабилизиране на КТБ (съпоставена с ликвидната подкрепа, която БНБ предостави на ПИБ при идентична ситуация) говори или за неадекватност на Централната банка при оценка на рисковете за различните банки, или за определено отношение на БНБ към КТБ АД.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">И в двата случая БНБ влиза в противоречие със своята същност на стабилизатор на банковата система, произтичаща от нормите на ЗКИ и ЗБНБ.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">– Отчитайки последствията от нарастващия поток от вложители, настояващи да изтеглят спестяванията си от КТБ АД, ресорният изпълнителен директор на КТБ АД отправя молба до БНБ да окаже ликвидна подкрепа на КТБ АД.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">БНБ отказва.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">Такава подкрепа малко по-късно БНБ оказва на ПИБ.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">Това показва двойствен стандарт на БНБ, като в единия случай бързата й намеса стабилизира изпадналата в криза ПИБ, а в случая с КТБ АД, който е идентичен – бездействието й обрича на унищожение четвъртата по големина банка в България.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">По силата на ЗКИ и ЗБНБ Централната банка е призвана да бъде стабилизиращ фактор за цялата банкова система, без право на избор и предпочитание към определена банка и без право на игнориране на друга. Поради това неутралитетът на БНБ към кризата в КТБ АД е несъобразен със законовите й функции.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">– При условията на максимален брой клиенти, които КТБ АД може да обслужи при теглене на средствата от влоговете им, достигнат в резултат на засилената медийна и институционална атака срещу КТБ АД, на 20.06.2014 г., изпълнителните директори на КТБ АД отново отправят настоятелна молба към БНБ за подкрепа. От Централната банка са дадени указания да бъде входирано заявление, с което ръководството на КТБ АД да поиска БНБ да постави банката под специален надзор.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">Впоследствие, на 11.07.2014 г., в прессъобщение на УС на БНБ е посочено, че при такова искане БНБ е длъжна да наложи специалния надзор.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">Така БНБ прехвърля на самата КТБ АД отговорността за предприетата спрямо нея тежка мярка, представляваща режим на специален надзор.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">Преценката относно целесъобразността на мерките, които БНБ следва да предприема по отношение на изпаднали в криза банки, обаче е отговорност на БНБ и тя няма законово основание да оправдава с друг неправилно наложени мерки.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">– На 20.06.2014 г. БНБ предприема действия спрямо КТБ АД едва след изрично искане до нея от ръководството на КТБ АД. БНБ определя за КТБ АД тази мярка, която самата КТБ АД е поискала – специален надзор.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">Видно от мотивите на решението на УС на БНБ за поставяне на КТБ АД под специален надзор, друг вариант за стабилизиране на КТБ АД изобщо не е обсъждан.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">С това БНБ демонстрира пасивност, като очаква поднадзорните банки сами да определят мерките, които да бъдат предприети спрямо тях. По този начин БНБ прехвърля изричната си компетентност по определяне целесъобразността на мерките за стабилизиране на банките върху самите банки. Това не съответства с буквата и духа на закона нито на ЗКИ, нито на ЗБНБ.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">– На 22.06.2014 г. Оманският фонд отправя искане за среща с БНБ и намерения да подкрепи КТБ. Предложението не е прието.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">Това е в несъответствие с чл. 110 от ЗКИ, който дава възможност ликвидните проблеми да бъдат решени с помощта на акционерите. Съгласно ал. 1 на чл. 110 от ЗКИ, ако лицензът на банката не е отнет, какъвто е случаят с КТБ АД, БНБ може да даде разрешение квесторите да увеличат капитала на банката чрез издаване на нови акции, които предлагат на акционерите.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">По този начин един вариант за своевременно излизане на КТБ АД от кризата не е реализиран.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">– С Решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ КТБ е поставена под специален надзор и са назначени квестори за управлението й. В голямата си част мерките са нецелесъобразни с нормативни изисквания, а именно:</p>
<p> - В акта на БНБ се съдържат общо 7 броя решения, всяко от които трябва да бъде мотивирано съгласно чл. 151, ал. 2 от ЗКИ.</p>
<p>В Решение № 73 са изложени мотиви за поставяне на КТБ АД под специален надзор, но не и за другите мерки в него – за спиране на изпълнението на всички задължения, а не само на някои, за блокиране на цялата дейност, а не само на някои операции и сделки, за назначените квестори относно това дали отговарят на чл. 11, ал. 2 от ЗКИ и др.;</p>
<p> - Мерките, които са наложени, са приложими при опасност от неплатежоспособност, докато КТБ АД към този момент е само в ликвидна криза, която може да бъде преодоляна с други механизми (Такъв друг механизъм за осигуряване на „абсолютна ликвидна подкрепа“, но за „Креди Агрикол България“ ЕАД, е предложен в т. 3 от прессъобщението на БНБ от 11.07.2014 г.);</p>
<p> - Мерките са възможно най-тежките, които са предвидени в ЗКИ (пълна забрана на банкова дейност, спиране изпълнението на всички задължения, отнемане право на глас на акционери и др.);</p>
<p> - Мерките не са диференцирани, така че всяка от тях да има оздравително действие върху КТБ АД (напр. въведената от БНБ забрана на цялата банкова дейност възпрепятства клиентите да покриват кредити от средства в други банки, което трансформира печалбата в загуба на КТБ АД). Не се отчита, че някои от мерките биха повлияли за по-нататъшно влошаване на финансовото състояние на КТБ АД предвид това, че възпрепятстват обслужването на кредитите;</p>
<p> - Мерките са съобразени само формално със ЗКИ, без да е съобразено съответствието им с други нормативни правила, каквато е Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 19.05.1998 г.</p>
<p style="margin-left:54.0pt"> </p>
<p style="margin-left:36.0pt">– Решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ КТБ, в частта, с която се забранява цялостната дейност на КТБ АД и се преустановява изпълнението на платежни услуги, не съответства на изискванията на Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 19.05.1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа, съгласно която изпълнението на платежните операции на банката се преустановява след акта на обявяването й в неплатежоспособност. Според Директивата „процедура по несъстоятелност” означава колективна мярка, предвидена в законодателството на държава членка или на трета страна за прекратяване или за преобразуване на участника”.</p>
<p style="margin-left:35.4pt">Предвид чл. 115 от ЗКИ, специалният надзор няма за цел прекратяване или преобразуване на КТБ АД и не отговаря на критериите за процедурата по несъстоятелност по смисъла на Директивата, поради което не следва да бъде налагано пълно блокиране на изпълняваната от КТБ АД дейност по чл. 2 от ЗКИ.</p>
<p style="margin-left:35.4pt"> </p>
<p style="margin-left:35.4pt">– Във връзка с поставянето под надзор на КТБ АД с Решение № 76/22.06.2014 г. на УС на БНБ КТБ е поставена под специален надзор и банка „Креди Агрикол България“ ЕАД, на която също са назначени квестори за управлението й. Поясненията на БНБ за причините, налагащи режима на специален надзор, са, че това е банка, закупена и контролирана от КТБ АД и формираща с последната банкова група.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">Ако това са действителните мотиви на БНБ, то те:</p>
<p> - противоречат на чл. 115 от ЗКИ, който изисква специален надзор да бъде налаган само на банка, за която има опасност от неплатежоспособност. Освен това специалният надзор се определя само спрямо конкретна банка, а не за банкова група или други формирования от банки;</p>
<p> - те не съответстват на вписванията в ТР, от който е видно, че КТБ все още не е вписана като едноличен собственик на капитала на „Креди Агрикол България“ ЕАД и не е назначавала ръководство, чрез което да упражнява контрол.</p>
<p style="margin-left:36.0pt"> </p>
<p style="margin-left:36.0pt">– Допълнително с Решение № 82/30.06.2014 г. на УС на БНБ КТБ е постановено намаляване на лихвите по депозитите на клиентите на КТБ АД. Решението е незаконосъобразно, не отговаря на чл. 151, ал. 2 от ЗКИ, тъй като е немотивирано То противоречи и на чл. 116, ал. 2, т. 1 от ЗКИ, тъй като разпорежда намаляване на лихвите до средния им пазарен размер за банковата система към м. май 2014г., като изключва от системата лихвите на КТБ АД. Към посочения момент обаче КТБ АД е действаща и стабилна и за изключването й при определяне на средния пазарен размер липсва правно основание. Освен това Решението на БНБ сочи, че с него се намаляват лихвите по всички депозити на КТБ АД, като в него липсват безсрочните депозити. Това дава възможност за тълкувание на квесторите на КТБ и приравняване на безсрочните депозити до посочените в решението на БНБ овърнайт депозити, каквито на практика КТБ АД няма.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">Клиенти са подали до Върховния административен съд жалби срещу това незаконосъобразно решение на БНБ.</p>
<p style="margin-left:36.0pt"> </p>
<p style="margin-left:36.0pt">– С Решение на УС на БНБ същата мярка за намаляване на лихвите по депозитите е приложена и по отношение на дружеството „Креди Агрикол България”. Решението е незаконосъобразно, тъй като при формиране на средния пазарен размер е изключена КТБ АД. Това изключване не е предвидено в чл. 116, ал. 2, т. 1 от ЗКИ. Странното също е, че от преценката за средния пазарен размер на лихвите е изключена КТБ АД, а не „Креди Агрикол България”.</p>
<p style="margin-left:36.0pt"> </p>
<p style="margin-left:36.0pt">– На 11.07.2014 г. Управителят на БНБ дава пресконференция, в същия ден е публикувано прессъобщение на УС на БНБ във връзка с изготвени за 10 дни доклади на одиторски фирми. Поведението на БНБ (чрез управителя й) е незаконосъобразно по следните причини:</p>
<p> - Съгласно чл. 121 от ЗКИ БНБ приема счетоводен отчет и доклад на квесторите за състоянието на банката, а не одиторски доклади, които са само помощен материал за квесторите на КТБ АД;</p>
<p> - По смисъла на чл. 121 от ЗКИ мерките се основават на яснота за цялостното състояние на банката, а не върху изготвени за 10 дни одиторски доклади, касаещи само конкретни сделки или операции на КТБ АД, в които одиторите не дават отговори на въпросите по състоянието на КТБ АД, а само констатират, че не могат да направят изводи;</p>
<p> - Съгласно глава VII и VIII от ЗКИ оздравителните мерки, които могат да се определят за поставена под специален надзор банка, се прилагат от квесторите или от БНБ въз основа на доклада на квесторите. Мерките не могат да се основават на друга информация – одиторски доклади, които са помощни за квесторите и не са окончателни;</p>
<p> - Съгласно ЗКИ и ЗБНБ БНБ може да се произнася само по въпроси, които са от нейна компетентност. БНБ не може да изземва функции на други органи, включително прокуратура и съд, и да дава квалификации в сферата на НК. БНБ надхвърля правомощията си с определения като „криминални действия на лица, свързани с банката“, ограбване на банката от мажоритарния й собственик и др.;</p>
<p> - В противоречие с ЗКИ БНБ предлага мерки, които не са регламентирани в закона (одържавяване на дъщерна банка, прехвърляне на всички „добри“ активи към одържавената банка, както и други мерки, съобщени в прессъобщението на БНБ в ЗКИ няма);</p>
<p> - В прессъобщението на БНБ е указано, че предложените мерки са съгласувани с правителството и основните парламентарно представени политически сили. Това противоречи на чл. 44, ал. 1 от ЗБНБ, съгласно който при упражняване на правомощията си БНБ, управителят и членовете на УС са независими и „нямат право да искат или да приемат указания на МС и на други органи и организации“;</p>
<p> - БНБ не може да обосновава приемане на специален закон, тъй като не е орган, на който Конституцията да е предоставила законодателна инициатива.</p>
<p> </p>
<p style="margin-left:36.0pt">– Видно от прессъобщението на УС на БНБ от 11.07.2014 г., срокът, определен за изготвяне на одиторските доклади, е 10-дневен. Той е фиксиран от БНБ. Предвид факта, че КТБ АД е четвърта по големина банка в България, срокът за изпълнение на задачата на одиторите е нереално кратък.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">Това компрометира информацията за състоянието на КТБ АД, тъй като предпоставя нейната непълнота и неяснота. Освен това дава възможност поради спешност на услугите да бъдат заплатени значителни суми на одиторските фирми. Така, вместо да се ограничават разходите на КТБ АД, БНБ съдейства тя да заплати сума над 1 млн. и 200 хл. лева за услуга, която не може да послужи за установяване на действителното състояние на КТБ АД. Това е нецелесъобразно за изпадналата в ликвидна криза банка и не съответства на законово определената цел на специалния надзор – да бъде оздравена КТБ АД.</p>
<p style="margin-left:36.0pt"> </p>
<p style="margin-left:36.0pt">– На 25.06.2014 г. БНБ с решение на Управителния си съвет разрешава на квесторите на КТБ АД да преведат по сметка на Фонда за гарантиране на влоговете сума от 30 109 201, 10 лева.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">По този начин БНБ прави изключение от разпореждането, въведено с Решение № 73/20.06.2014 г., да бъде спряно изпълнението на всички задължения на КТБ АД. Това решение не е обявено в Търговския регистър по партидата на КТБ АД, където е обявено Решение № 73, въпреки че внася изменение в общите условия по специалния надзор.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">В случая Фондът за гарантиране на влоговете е в положение на обикновен клиент на КТБ АД и съгласно ЗКИ няма предимство пред останалите клиенти да бъде обслужван и в режима на специален надзор на КТБ АД.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">С разрешението си да се преведат парите на Фонда, БНБ поставя един от клиентите на банката в привилегировано положение спрямо всички останали клиенти, без да има правно основание за това.</p>
<p style="margin-left:36.0pt"> </p>
<p style="margin-left:36.0pt">– По късно, при случай, който е подобен на този с Фонда за гарантиране на влоговете, БНБ отказва да вземе решение.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">С писмо, вх. № 91321/21.07.2014 г., майка на дете, страдащо от тежка степен на церебрална парализа, отправя молба за бързо отблокиране на дарителската сметка на детето и ползване на средствата както за ежедневно поддържане на детето, така и за планирано през месец август изследване в Германия, тъй като заплатата на бащата, единствения работещ в семейството, е недостатъчна.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">С писмо, изх. № БНБ-94492/28.07.2014 г., БНБ отказва да удовлетвори молбата на притеснената майка, като оправдава позицията си със собственото си решение от 20.06.2014 г. за налагане на специален надзор на БНБ, с извършеното от нея ограничаване на банковата дейност, „включително чрез спиране изплащането на нейните задължения”. В случая обаче не става въпрос за задължения на КТБ АД и разходване на банкови средства, а за плащане от дарителска сметка на болното дете.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">БНБ твърди, че „предвид наложеното цялостно ограничение на дейността на КТБ АД не е налице правен механизъм за осигуряване ползването на събраните по тази сметка средства към настоящия момент”.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">Правният механизъм обаче е същият, който е приложен и при Фонда за гарантиране на влоговете – решение на УС на БНБ, с което се внася промяна в условията на специалния надзор.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">С различния си подход към различни клиенти на КТБ АД БНБ не само поставя един от клиентите на банката в привилегировано положение спрямо всички останали клиенти, но и дава основание да се счита, че мерките, предприети от БНБ, имат повече санкционен характер спрямо клиентите, отколкото оздравителен характер спрямо КТБ АД.</p>
<p style="margin-left:54.0pt"> </p>
<p style="margin-left:36.0pt">– БНБ бездейства по отношение на публични изяви на участници в „Протестна мрежа“, че те разкриват в медиите данни за кредитополучатели на КТБ АД и изтеглените от тях кредити.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">По силата на правомощията си да осигурява стабилността на банковата система БНБ трябва да се самосезира за налагане на наказания. Тя обаче бездейства, което не съответства на чл. 2, ал. 6 от ЗБНБ, на чл. 79, ал. 1 от ЗКИ и на чл. 152а, ал. 2 от ЗКИ.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">Това налага временно отстранените директори на КТБ АД, макар и отстранени от длъжност, да предприемат действия вместо БНБ и да я сезират за процедура по чл. 152а, ал. 2 от ЗКИ.</p>
<p> </p>
<p style="margin-left:36.0pt">– На 04.08.2014 г. в сутрешния блок на Нова телевизия „Здравей България”, в проведено от журналиста Виктор Николаев интервю с г-н Йордан Цонев, последният, в качеството си на народен представител и председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси на Народното събрание, отправи множество тежки обвинения срещу КТБ АД и нейния мажоритарен собственик, пряко призова вложителите да изтеглят вложенията си и се опита да внуши тезата за непоправима криза и възникнали условия за обявяване на КТБ АД в несъстоятелност, което безспорно може да предизвика непоправими последици за кредитната институция.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">Отново в противоречие със задълженията си по чл. 2, ал. 6 от ЗБНБ, чл. 79, ал. 1 от ЗКИ и чл. 152а, ал. 2 от ЗКИ БНБ бездейства.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">За да проведе необходимата процедура по чл. 152а, ал. 2 от ЗКИ, БНБ за пореден път е сезирана от временно отстраненото от длъжност ръководство на КТБ АД.</p>
<p style="margin-left:36.0pt"> </p>
<p style="margin-left:36.0pt">– На 07.08.2014 г. в сайта iNEWS е публикувана статия със заглавие „Специалисти от ОББ са се ровили в кредитните досиета на КТБ?“. Посочено е, че през изминалата седмица служители на КТБ АД са установили, че в банката са допуснати служители на конкурентна кредитна институция – Обединена българска банка (ОББ), в качеството им на помощници за окомплектоване на кредитните досиета на КТБ АД. В публикацията са посочени и конкретни имена на външните за КТБ АД лица – Десимир Арнаудов и Момчил Ройнев, определени като „специалисти от звеното по проблемни кредити в ОББ“.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">За да се осигури стабилност на банковата система, БНБ трябва да осигури за всяка една банка независимост и условия за свободна конкуренция.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">И този път обаче БНБ не изпълнява задълженията си по закон и няма обявено действие от нейна страна за защита на неприкосновеността на информацията на КТБ АД по отношение на ОББ.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">За пореден път отстранените директори на КТБ АД вземат инициативата вместо БНБ за защита интереса на КТБ АД и отправят заявление до КЗК за проверка по случая и за постановяване на решение за нелоялна конкуренция.</p>
<p style="margin-left:36.0pt"> </p>
<p style="margin-left:36.0pt">– На 08.08.2014 г. управителят на БНБ отказва на синдикатите и работодателските организации да формира Консултативен съвет по проблемите на КТБ АД съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗБНБ. Мотивите му са: информацията съставлява банкова тайна и надзорните функции са от компетентност на подуправителите, а не негови функции.</p>
<p style="margin-left:36.0pt">Отговорът е не само пречка за прозрачност и яснота по въпроса за КТБ АД, но и е незаконосъобразен, тъй като:</p>
<p> - Специалният надзор не е обичайният периодичен надзор, който е от компетентност на подуправител. Специалният надзор не се упражнява от подуправител, а се налага от УС на БНБ. Мерките по специалния на</p>
<p>надзор също се определят от УС на БНБ. Този орган се свиква от управителя на БНБ съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗБНБ, като последният може да прави и предложения за вземане на решения. При изпълнение на тези функции на управителя може да се създава консултативен съвет;</p>
<p> - Няма проблем за опазване на банковата тайна членовете на консултативния съвет да подписват декларации.</p>
<p style="margin-left:25.1pt">БНБ, която е отговорна за ефекта на специалния надзор, който трябва да е оздравителен<strong>, </strong>трябва да наблюдава действията на квесторите и при техни грешки да ги коригира чрез издадени задължителни разпореждания съгласно чл. 114, ал. 2 от ЗКИ.</p>
<p style="margin-left:25.1pt">И в това отношение БНБ бездейства, въпреки че има множество нецелесъобразни и незаконосъобразни действия от страна на квесторите, а именно:</p>
<ol>
<li>Издадена от квесторите заповед за:</li>
</ol>
<p style="margin-left:25.1pt">- даване на разпореждания за предаване на всички оригинални документи по множество операции и сделки на КТБ АД във връзка с образувани различни досъдебни производства от Софийската градска прокуратура;</p>
<p style="margin-left:24.0pt">- даване на разпореждания за движение на предаваната документация под формата на открита кореспонденция, въпреки че предоставяните сведения имат характер на банкова тайна по смисъла на чл. 62 от Закона за кредитните институции (ЗКИ).</p>
<p style="margin-left:24.0pt">Това създава условия някои лица да се възползват и да разпространяват информация, която представлява банкова тайна. Основание за това твърдение дава безразборното публикуване в медиите на конкретни данни за банкови сметки и наличности по тях на поименно посочени клиенти на КТБ АД. Пример – на 07.08.2014 г. в сайта BPost със заглавен текст „Вижте най-големите длъжници на КТБ“ публично са оповестени кредитните експозиции на голяма част от клиентите на банката. Това е не само нарушение на разпоредбите на ЗКИ, но и проява, която би следвало да бъде разследвана от компетентните органи. Второ – изнасянето на оригиналните документи от банката създава предпоставки за неизпълнение на задълженията на КТБ АД, които тя има както във връзка с опазване на клиентската банкова тайна, така и съгласно Глава Девета от ЗКИ, регламентираща съхранението, предоставянето и оповестяването на информацията. Чл. 67 от посочения закон изисква банката да създава, поддържа и осъвременява информационна система. Задължителен елемент от тази система, съгласно чл. 67, т. 4 и т. 5 от ЗКИ, е счетоводната документация, отразяваща вида, размера и основанието на сключените сделки и информацията по клиенти с данни за сключените с тях или за тяхна сметка сделки, включително за кредитните и дебитните им салда. Разпоредбите на ЗКИ не уреждат хипотеза, при която КТБ АД може да бъде освободена от задължението за поддържане и съхранение на указаната в закона документация, включително при упражняване на ангажимента да предоставя информация по реда на НПК. Предаването на оригиналите на огромна част от счетоводните, касови, кредитни и други досиета при условия на обикновена кореспонденция с други институции поставя КТБ АД в положение на нарушител на законови изисквания по опазване на банковата документация и съпътстващата я тайна за клиентските сведения и създава реални рискове за защита на интересите й в случай на възникнали проблеми с клиенти.</p>
<p style="margin-left:24.0pt">От друга страна, считаме, че КТБ АД не би могла да функционира след отпадане на специалния надзор при липса на оригинални документи по операции и сделки с нейните клиенти. Чия ще бъде отговорността за това?</p>
<p style="margin-left:24.0pt">За проблемите БНБ е уведомена с писмо от временно отстранените от длъжност изпълнителни директори на КТБ АД. Действия от страна на БНБ няма.</p>
<p style="margin-left:25.1pt">2. Квесторите допускат банкова тайна на КТБ АД да стане достояние на служители от конкурентна банка – ОББ.</p>
<p style="margin-left:25.1pt">На 07.08.2014 г. в сайта iNEWS е публикувана статия със заглавие „Специалисти от ОББ са се ровили в кредитните досиета на КТБ?“. Във връзка с публикуваната информация отстраненото от длъжност ръководство на КТБ АД прави проучване и установява, че изнесената в медийното пространство информация е достоверна. Установява също така, че освен посочените в статията лица в КТБ АД работят като помощници на квесторите за окомплектоване на кредитните досиета и други служители на ОББ, като идентифицираните до момента лица са следните: Емил Живков Богданов, Десимир Александров Арнаудов, Мариета Николова Никова, Момчил Богданов Ройнев. На посочените служители от ОББ са разпределени и предоставени значителен брой кредитни досиета, като за подпомагане на работата им са създадени служебни имейли, каквито ползват служителите на КТБ АД – <a href="mailto:[email protected]">[email protected]</a>, <a href="mailto:[email protected]">[email protected]</a>, <a href="mailto:[email protected]">[email protected]</a>, <a href="mailto:[email protected]">[email protected]</a>.</p>
<p style="margin-left:25.1pt">Това е нарушение на чл. 29 и чл. 37 от ЗЗК, които въвеждат забрани за нелоялна конкуренция. КЗК е сезирана от временно отстранените от длъжност изпълнителни директори на КТБ АД.</p>
<p>До момента БНБ не е взела отношение по казуса.</p>
<p> </p>
<p style="margin-left:25.1pt">– На 21.07.2014 г., в публикация на електронния сайт на „24 часа”, озаглавена „Екстра: В КТБ фирми искат кредити за милиони и след часове ги получават”, са изложени множество конкретни факти за две фирми – „Дивал 59” ЕООД и „Булит 2007”, ЕООД, които са кредитополучатели на КТБ АД.</p>
<p style="margin-left:25.1pt">Изнесената информация включва конкретни данни по отпускани кредити и съставлява банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал. 2 от Закона за кредитните институции по отношение на посочените в статията клиенти на банката. Публичното разпространяване на информацията чрез електронния сайт на „24 часа” и манипулативния журналистически коментар към нея неминуемо увреждат имиджа на фирмите – кредитополучатели на КТБ АД, и могат да доведат до негативни последици върху бъдещата им дейност. Те създават невярно впечатление и за КТБ АД чрез внушения за нередности в дейността й, както и всяват съмнения за нейната способност да охранява интересите на своите клиенти, което безспорно накърнява имиджа на банката.</p>
<p style="margin-left:25.1pt">Такъв ефект имат и множество публикации в редица печатни издания (за които се твърди, че са свързани с Делян Пеевски, както и в издания, официално свързани с Иво Прокопиев), в които се появяват данни и фотокопия на документи, илюстриращи различни негативни твърдения за КТБ АД и нейни клиенти. Информацията също е банкова и фирмена тайна и разгласяването й е наказуемо по ЗКИ.</p>
<p style="margin-left:25.1pt">По въпроса с информацията в „24 часа” временно отстранените от длъжност изпълнителни директори на КТБ АД сезират Софийската градска прокуратура за проверка.</p>
<p>БНБ през цялото време стои пасивно и не дава никакви разпореждания на квесторите за предприемане на стриктни мерки по опазване банковата тайна на КТБ АД.</p>
<p style="margin-left:25.1pt">– БНБ не дава разпореждания на квесторите за въвеждане на механизми, чрез които клиентите да погасяват кредитите си. В резултат от това печалбата на КТБ АД се стопява и трансформира в загуба, което се осъществява след въвеждане на специалния надзор. По този начин и със забавянето на БНБ да определи мерките, даващи възможност да заработи КТБ АД, БНБ предпоставя негативен изход от кризата за поставената под специален надзор банка.</p>
<p style="margin-left:25.1pt"> </p>
<p style="margin-left:25.1pt"> </p>
<p style="margin-left:25.1pt"> </p>
<p> </p>
