- 12 Март 2025
- 4066
- 30
Автор: Глеб Кузнецов, бивш главен експерт в американския център "Carnegie endowment for international peace" в Москва. Центърът прекрати работатa си в Русия след решение на Министерството на правосъдието на Руската федерация от 8.04.2022 г. Превод: Владислав Наков
Източникът на днешните политически войни на Запад: десни, леви „популисти“ и един срещу друг, и заедно срещу „центъра“ отчасти е резултат от пандемията. Катастрофалните провали в Щатите и тактическите (засега) провали на либералния център в Европа се обуславят от собствените им Ковид стратегии. Когато Тръмп е обвинен в „нарушаване на всички правила“, напълно се пренебрегва фактът, че именно "центърът" е разрушил правилата в „борбата срещу Ковид“. Друго въпрос е, че колективният "Фон дер Лайен" не смята това, което свърши, за „нарушение на правилата“, а за „извънредно положение за спасяване на животи“.
Изключителна поляризация на „бенефициентите“ и „аутсайдерите“ на Ковид, при игнориране на болката, стремежите, мненията и общото съществуване на „губещите“ на всички нива – от икономическо до културно. През 2020 г. умерените печеливши бяха държавните служители, които запазиха работата и доходите си, както и богатите. Губещи в различна степен бяха частният сектор и дребните предприемачи. От 2021 г. кръгът на бенефициентите се стесни. Инфлацията, растящите цени и кризата с горивата доведоха до факта, че първоначално оцелелите групи се превърнаха в аутсайдери. Към идеалните бенефициенти се присъедини най-висшата бюрокрация като такава. С вълнуващите си идеи за контрол, цензура и данъци тя започна да пречи дори на технологичните милиардери. (Спомнете си възмущението на Зукърбърг, че администрацията в САЩ е започнала да изисква пълна цензура от "Мета" по всички въпроси, вместо „доброволно партньорство за спасяване на животи.“) Това създаде „коалиция Тръмп“ от сини якички* и богати. В своята проповед из цяла Европа Джей Ди Ванс говори както на избирателите в селските райони, които взеха оръжие, за да защитят правото си да отварят магазините си по време на локдауна, така и на технологични милиардери, които негодуваха срещу идеята бюрократи от Бразилия до Брюксел да контролират това, което те правят, срещу част от печалбите.
Рухна авторитета на науката. Първоначалното „доверие в науката“ се разпадна, когато тя не успя да предостави убедителна картина за произхода, лечението и превенцията на вируса. Когато стана ясно, че дори универсалната ваксинация няма да спре заразата, бюрокрацията си присвои правото да дава „научен статут“ на всяка своя идея. Да си спомним „Великденския локдаун“ на Меркел или избиването на милиони норки в Дания, измиването на плажовете с тонове токсични препарати в Испания или много други неща от този порядък. Основната последица от всички тези все по-хаотични, но скъпи забранителни инициативи е ерозията на вярата не само в науката, но и в институциите като такива. С течение на времето и сред децата, които са се възстановили от морбили, доверието ще започне да се възстановява, но засега липсата му играе огромна роля за общия успех на Ковид - аутсайдерите.
"Спешни средства". Ситуацията, в която председателката на ЕК може да реши въпрос за 80 милиарда евро в "WhatsApp", със смс, до директора на фармацевтична компания, а произволен министър на произволна държава купува маски за стотици милиони „от приятели“, се превърна в „златен стандарт на управление“. Всички правила (включително благоприличие) бяха занулени. Ковид разтърси плахата „либерална бюрокрация“, чийто таван на корупцията беше пътуване със самолет и ваканция за сметка на петролен шейх. Любопитно е, че както DOGE на Мъск в САЩ, така и, да речем, „спешният план за превъоръжаване на Европа“ или новите „военни фондове“ в Германия, са резултат от страстта към извънредно финансово управление. В САЩ се опитват да спрат това. В Европа описват Русия като „нов Ковид“ и повтарят безконтролното харчене.
Между другото, историята изглежда далеч от своя край. Отражение в „центъра” нямаше и все още няма. Но желанието да се харчи без ограничения нараства. А това всъщност създава нерва на момента и перспективата за нови успехи на „губещите“.
* лица, които се занимават с тежък физически труд, обикновено в селското стопанство, производството, строителството, минното дело.
