- Автор: Хаят Газан, Фигаро
- 10 Sep 2020
- 81
- 15
Курсовете на барела паднаха под символичния праг от 60 долара. Руската икономика се срива, Иран се задушава. Как се стигна дотук?
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45870_6NEqN80La2OHHBtA2psHKKEnXaO1lZ.jpg" /></p>
<p> </p>
<p><strong>Колко струва барелът днес?</strong></p>
<p>Курсовете на двата референтни барела, Брент в Лондон и <span style="color:#323333">WTI </span>(западнотексаски/светъл) в Ню Йорк, паднаха под символичния праг от 60 долара. В сряда сутринта на азиатските борси <span style="color:#323333">WTI </span>загуби още 1,16 долара спрямо предишния ден, достигайки до 54,77 долара. В същия момент Брент отстъпи 82 цента и стигна цена от 59,19 долара. </p>
<p>Петролът не бе достигал тези нива от 2009 г. Тогава <span style="color:#323333">WTI струваше около 35 долара за барел, а Брент се търгуваше за 45 долара. </span>През 2014 г. падането на цените на петрола е главозамайващо и най-вече бързо: от средата на юни досега то достигна почти 50%.</p>
<p><strong>Защо цените на петрола не се покачват отново?</strong></p>
<p>Цените паднаха поради структурни причини. В разгара на световното забавяне на икономиката - илюстрирано във вторник и от лошите китайски статистики - пазарът е изправен пред излишък от петрол, подхранван от бума на неконвенционалните горива от Северна Америка. Международната агенция по енергетика (AIE) предвижда спад на световното потребление на черното злато през 2015 г., до 93,3 млн. барела дневно, срещу 93,6 милиона предвиждани преди това. </p>
<p>Въпреки този излишък Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), която контролира 30% от световното производство, реши да не се меси в цените на петрола и запази непроменено производството си от 30 млн. барела дневно. От заседанието си в края на ноември картелът не отстъпва от позицията да остави пазарните цени да се уравновесят сами. Впрочем “<em>днес има много колебания. Пазарите търсят устойчив праг и докато не го намерят, цената може още да пада</em>”, подчертава Жан-Франсоа Ламбер, директор “Финансиране на търговията със суровини” в <span style="color:#323333"><em>HSBC</em>.</span></p>
<p>Механично увеличение на цените може да има, ако петролът продължи да пада. “<em>Понижаването на цените ще постави на сериозно изпитание много производители</em>”, подчертават експерти от <span style="color:#323333"><em>Commerzbank</em>. </span>Тогава предлагането би могло да се свие.</p>
<p><strong>Влияе ли политиката на курсовете на петрола?</strong></p>
<p>Безспорно, казват анализаторите. “<em>През последните три години имахме стабилност на барела около 100 долара, в свят, в който икономиката се развиваше по-бавно. Цените трябваше да паднат, но те бяха задържани в това равновесие поради политически съображения</em>”, обяснява Жан-Франсоа Ламбер.</p>
<p>Днес се споменават няколко хипотези в този ред на мисли. Най-напред, хипотезата за съюз между Саудитска Арабия и САЩ, за да бъде отслабена Русия, наказана заради политиката й в Украйна. “<em>Това е логика на икономическото разрушаване</em>”, уверява Дориан Абади, анализатор в <span style="color:#323333"><em>XTB France.</em></span></p>
<p>Според друга хипотеза Саудитска Арабия действа сама, за да отслаби конкурентните производители на шистов петрол и най-вече, за да покаже, че е големият политически актьор в своя регион. “<em>Позволявайки падането на цените на петрола, тя пречи на производителите, които се стремят към нормализация, като Иран. Тя припомни на всички, че гласът й има значение”</em>, обяснява Жан-Франсоа Ламбер. “<em>За да застанат в центъра на геополитическата игра, саудитците използват единственото оръжие, с което разполагат: петрола. Без значение за щетите у съседите. Това е икономическа война</em>”, добавя експертът. Саудитска Арабия поема риска да загуби няколко стотици милиарда долара приходи, но нейните големи валутни резерви й позволяват да понесе този удар.</p>
<p>Въпреки тревогата на борсовите пазари в Персийския залив, политиката на Саудитска Арабия е следвана от страните от Арабския полуостров. На конференция в Дубай миналата неделя министърът на петрола на Обединените арабски емирства Сухаил ал Мизури обяви, че ОПЕК би могъл да понесе цена на барела от 40 долара. “<em>Обединените арабски емирства засилиха спекулата</em>” на петролните пазари, коментира Кристофър Дембик, анализатор в <span style="color:#323333"><em>Saxo Banque.</em></span></p>
<p><strong>Кой страда от тази икономическа война?</strong></p>
<p>Тази война с петрола засяга главно страните, чиито отношения със Саудитска Арабия и САЩ не са стабилни. Като се започне с Русия. </p>
<p>Москва е третият най-голям производител на суров петрол след САЩ и Саудитска Арабия и вторият най-голям износител след Риад. Миналата година износът на петрол донесе на Русия 174 млрд. долара приходи, надхвърляйки приходите от износа на всички други енергийни източници. С барел на цена по-малко от 60 долара страната страда.</p>
<p>Още повече, че рублата отстъпи с 50% пред долара, което е най-големият й спад от финансовата криза през 1998 г. досега. Правителството предвижда вече рецесия (- 0,8%) през следващата година и растеж, ограничен до 0,6%, през тази година. Руската централна банка предупреди, че ако курсовете на петрола останат на сегашното ниво, около 60 долара за барел, брутният вътрешен продукт би могъл да спадне най-малко с 4,5% през 2015 г.</p>
<p>Иран, който вече се задушава от международните санкции и пропадането на националната валута, също е засегнат тежко. Брутният вътрешен продукт на страната, която печели чуждата си валута главно от износа на петрол, също може да намалее с 5 на сто. “<em>Жалко е, че страните в региона не си сътрудничат по въпроса за падането на цените на петрола и техните отрицателни последствия</em>”, възмути се лидерът на иранската дипломация по време на посещението в Техеран на председателя на иракския парламент Салим ал Джабури. </p>
<p>Венецуела, която е изградила бюджета си около барел на цена 120 долара, също е много засегната. </p>
<p>Според наблюдателите тази война с петрола би могла да засили геополитическите напрежения по света и по-специално в Близкия Изток.</p>
<p> </p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>
