- Автор: Файненшъл таймс
- 12 Дек 2023
- 3002
- 3
Автор: Изобел Кошив, "Файненшъл Таймс" Следвайте "Гласове" в Телеграм
В продължение на повече от 650 дни подред украинският президент Володимир Зеленски прави поне едно видеообръщение към нацията, в което възхвалява своите войски, отбелязва напредъка по фронтовата линия и потвърждава решимостта си пред лицето на руската агресия.
Според трима души, запознати с комуникационната стратегия, посланието винаги е "вървим напред", като целта е да се поддържа оптимизъм у дома и в чужбина. Политиката се прилага на всички държавни равнища - от министерствата и местните администрации до военните командири, и включва строга цензура на лоши новини, като например броя на украинските жертви или успешните руски удари.
Но тъй като Украйна има малко военни постижения през тази година, а подкрепата на Запада отслабва, комуникационната стратегия води до разрив между президентската администрация и военното ръководство, твърдят служители от въоръжените сили, бивши служители на президента и комуникационни стратези.
"Трябва да добавим повече реализъм... и трябва да бъдем толкова смели в това отношение, колкото бяхме на 24 февруари [2022 г.]", казва човек, свързан с президентската комуникационна стратегия, позовавайки се на деня, в който Русия започна пълномащабната си инвазия в Украйна.
Политическите съперници започнаха открито да критикуват Зеленски, като кметът на Киев Виталий Кличко наскоро обвини президента в авторитаризъм и дори го сравни с руския лидер Владимир Путин.
Междувременно военните лидери твърдят, че разминаването между официалните послания и ситуацията на място вече не е убедително и поради това не мотивира нито украинците, нито западните партньори на страната.
Но Зеленски вижда в оптимистичното послание единствения начин да се успокоят съмняващите се в Украйна на Запад и да се укрепи доверието на украинския бизнес, който е жизненоважен източник на данъчни приходи за военните усилия.
"Ако сме песимисти, можем да очакваме, че [хората] ще спрат да развиват бизнеса си в Украйна и ще спрат да плащат данъци, а ние няма да имаме достатъчно пари, за да продължим да воюваме", казва служителят.
Различията излязоха наяве миналия месец, когато украинският главнокомандващ генерал Валерий Залужни заяви пред The Economist, че сухопътната война е в "патова ситуация" - дума табу в Киев, въпреки че фронтовата линия в Източна Украйна почти не се е придвижила, откакто страната започна контраофанзивата през юни.
Откровеността на Залужни изненада много украинци, а някои западни лидери дори се обадиха в Киев, за да попитат какво означава това и дали преговорите вече са приоритет.
Ирина Золотар, съветник и ръководител на комуникациите на бившия министър на отбраната на Украйна Олексий Резников, заяви, че стратегията на оптимизма първоначално е проработила, като е помогнала на украинците да повярват в себе си и в способността си да се противопоставят на инвазията.
Но сега тя е създала объркващ наратив, в който "очакванията са преувеличени и не отговарят на реалното състояние на нещата", каза Золотар. Статиите в медиите, които описват нещата като "не толкова добри", колкото е официалната линия, се възприемат като неверни, каза тя. Вместо това правителството трябва да демонстрира "балансиран реализъм".
"За да може обществото да не строи въздушни замъци и да свали розовите си очила... е необходимо да спре да се страхува да говори истината", каза тя. "Че победата ще дойде с трудности, че тя е маратон и е дълга и изтощителна".
Золотар твърди, че настоящата стратегия е накарала аудиторията на Запад да се запита защо трябва да внася парите на данъкоплатците си, ако Украйна винаги е "на път да победи".
Други съветници по комуникациите твърдят, че стратегията крие от украинците и западното обществено мнение трудността на ситуацията и подкопава доверието.
"Понякога борбата - съобщаването на това, което се случва в реалния живот - разказва повече от красива снимка на борбата", казва един бивш високопоставен служител.
Пример за това е честото използване на "контрапропаганда" от страна на Украйна по време на 10-месечната битка за източния украински град Бахмут, казва бившият служител. Това отразяваше руската тактика, която се опитваше да поддържа имидж на успех, докато западните партньори казваха на Киев, че Бахмут не си заслужава огромните загуби.
Официалните канали в Телеграм и други социални медии заклеймяваха битката с лозунги като "Крепост Бахмут" и "несломим" Бахмут - които изчезнаха в дните преди Русия да обяви победа през май. Зеленски така и не призна официално отстъплението на Украйна от Бахмут, а през юни Министерството на отбраната представи продължаващите украински атаки от покрайнините на града като доказателство, че битката не е загубена.
Комуникационният пакет прикриваше "невероятните нива на изтощение, страданията на хиляди семейства, огромния брой ежедневни смъртни случаи, напрежението и съмненията", казва бившият служител. Като се премълчават лошите новини, погледът от чужбина е бил на "двама пропагандисти, които се борят с пропагандни разкази".
Въпреки цензурата, новините за войната проникнаха до украинската общественост чрез социалните медии и от уста на уста, каза Оксана Романюк, директор на украинския Институт за масова информация, организация за медиен мониторинг.
"Почти всеки в Украйна има роднини или приятели, които се бият или са пострадали пряко от войната", казва Романюк. "Ако няма негативна информация, това ще убие доверието към правителството."
Романюк посочи намаляването на аудиторията на националния "Телемаратон" на Украйна - одобрени от правителството новинарски бюлетини, излъчвани от основните канали - както и неотдавнашно проучване на базирания в САЩ Международен републикански институт, което показа намаляване на подкрепата за Зеленски.
61-годишната преподавателка по украински език Марияна Брайлова казва, че не е гледала "Телемаратона" от първите дни на инвазията, но разбира нуждата на президента да мобилизира нацията.
"Мисля, че съм от онези, които биха искали да получават положителни новини, но е невъзможно да се живее без реалност", каза тя.
Източник: dnes.dir.bg
