- Автор: Франсоаз Фресо, Монд
- 10 Sep 2020
- 46
- 0
По жестока ирония на съдбата Франсоа Оланд стана гробокопач на това, което сам изгради. Дори и не той да е измислил общинския социализъм, който е вътрешно присъщ на историята на френската Социалистическа партия, 11-те години, които прекара начело на бившата си партия, допринесоха много, за да затвърдят феномена: между 1997 и 2008 г., когато той беше първи секретар, социалистите натрупаха успехи на кантоналните и регионалните избори; те изтръгнаха Париж и Лион от десницата на местните избори през 2001-ва, а седем години по-късно победиха в 44 града с повече от 20 хил. жители. Лека-полека те станаха господарите на територията, стигайки дотам да изтръгнат председателството на Сената от десницата през 2011 г. Това упорито постигнато след избори наследство същият Франсоа Оланд, станал президент на Републиката, пропиля за един миг.
<p>В неделя в резултат на вот, който може да се определи като яростен, Социалистическата партия не само загуби 155 града с повече от 9000 жители, а и 68 от тези 155 са с население, надхвърлящо 30 хил. души. Той отряза също възможността на партията за действие в метрополиите: ако Париж, Лил, Страсбург и Лион устояха на синята вълна, градски общности като Лил, Лион, Бордо, Нант, Марсилия чисто и просто изглеждат изгубени.</p>
<p>За социалистите това е истинско сътресение, защото консолидирането след всеки вот на силна мрежа от местни избраници, която показа тяхната способност да управляват териториите, беше залог за стабилност. Тя им позволи да се изправят след пораженията на президентските избори (2002 и 2007 г.), да поддържат армада от довереници в местните власти и да изпробват на място един социализъм, белязан с печата на отвореността. </p>
<p>Внезапно всичко това рухна. Много бързо Социалистическата партия ще изпита кръвоизлив на избраници и функционери. Но най-вече тя ще се усъмни в бъдещето си с един президент на Републиката на върха, който има най-ниския рейтинг в проучванията, а в основата си сериозни загуби на линия.</p>
<p>Процесът по поемане на отговорност рискува да бъде безпощаден. Още в началото на кампанията за местните избори избраниците социалисти се опитаха да се защитят от лошия парижки вятър. Всички те водиха стриктно локална кампания и мнозина пропуснаха да сложат на плакатите си розата и юмрюка. Освен ако общинският социализъм не е станал твърде слаб, за да устои на тази непопулярност.</p>
<p>Това е хипотеза, която трябва да се разгледа, защото кризата на публичните финанси започва да засяга местните общини. Местният данък все по-трудно се понася, големите проекти са свити, проблематиката, свързана с обществената сигурност, е във възход. Националният фронт, който направи кампанията си срещу данъците и "бъркотията", отбеляза невиждани досега точки. Всичко това изразява промяна в климата, която звучи като сериозна тревога за Социалистическата партия: отговорността може да бъде само национална.</p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>
