Автор: Чарлз Листър, foreignpolicy.com Следвайте "Гласове" в Телеграм
„Ислямска държава“ възвърна силата си, а администрацията на Байдън може без да иска да ѝ даде нов тласък
След бруталната атака на Хамас над Израел на 7 октомври и последвалата я израелска военна кампания в Ивицата Газа, напрежението и военните действия в Близкия Изток достигнаха трескава фаза. И при разгръщането на тази комплексна регионална криза не би трябвало да е изненадващо, че администрацията на Байдън преразглежда военните си приоритети в региона.
Трябва обаче да е повод за сериозно безпокойство фактът, че това може да означава пълно изтегляне на американските войски от Сирия. И въпреки че засега не е взето категорично решение за изтегляне, четири източника от Държавния департамент и министерство на отбраната съобщават, че Белият дом вече не инвестира в поддържането на тази мисия, която смята за ненужна. В момента текат активни вътрешни обсъждания, които да определят как и кога да се случи изтеглянето.
Извън катастрофалния ефект, който изтеглянето ще има върху влиянието на САЩ и съюзниците върху неразрешената и силно изменчива криза в Сирия, то ще бъде и подарък за „Ислямска държава“. Макар да е значително отслабена, групировката на практика е в готовност за възстановяване в Сирия, ако ѝ се даде пространство да го направи.
Безпрецедентната международна интервенция, предприета през 2014 г. от Съединените щати и над 80 партньорски страни за победа над така наречената териториална държава на терористичните групировки, беше забележително успешна, като последната част от територията в Сирия беше освободена в началото на 2019 година.
В Ирак също „Ислямска държава“ беше почти изчезнала, деградирала до такава степен, че през 2023 г. осъществяваше само по около девет атаки на месец, намалели от 850 на месец през 2014 година.
Но ситуацията в съседна Сирия е по-сложна. Със своите приблизително 900 военнослужещи на терен и заедно с местните си партньори, Сирийските демократични сили, САЩ играят решаваща роля в удържането и отслабването на продължаващите размирици от страна на „Ислямска държава“ в североизточна Сирия.
Но заплахата остава. Рано на 16 януари „Ислямска държава“ започна ракетна атака над управляван от Сирийските демократични сили затвор, в който са държани над 5 хиляди бойци от „Ислямска държава“, като нападението предизвика масов опит за бягство.
Въпреки че тази операция бе в крайна сметка осуетена, американските части играят изключителна роля и за стабилизирането на региона, в който 10 хиляди калени в битка бойци на „Ислямска държава“ са задържани в над 20 импровизирани затвори, а други 50 хиляди свързани с тях жени и деца са държани в охранявани лагери. Както централното командване на САЩ нееднократно предупреждава, държането на армията на „Ислямска държава“ „на изчакване“, а „следващото ѝ поколение“ обезвредено, е от жизненоважен интерес за националната сигурност на Съединените щати.
Докато американските части и партньорите им от Сирийските демократични сили успяват да възпрепятстват възстановяването на „Ислямска държава“ в североизточната част на Сирия, ситуацията на запад е далеч по-тревожна – от другата страна на река Ефрат, където сирийският режим упражнява контрол, поне на хартия.
В този огромен район на пустинята „Ислямска държава“ е ангажирана с бавното си, но методично възстановяване, възползвайки се от безразличието на режима и от неговата неспособност да се справи с флуидна размирническа група в пустинята. През последните няколко години терористичната група също така възстанови оперативното си присъствие в управляваната от режима Дераа в южна Сирия и чувствително разшири мащаба, обхвата и сложността на своите операции в централната част на пустинята, временно завземайки заселени територии, заграбвайки и държейки газови съоръжения и упражнявайки значителен натиск около стратегическия град Палмира.
В източна и централна Сирия сенчестото влияние на „Ислямска държава“ се завърна. Групата поднови сложните си операции по изнудване, изтръгвайки така наречения данък от всички – от лекари и магазинери, до фермери и шофьори на камион. С нарастваща интензивност „Ислямска държава“ им налага изнудване, въз основа на получена информация за потоците от приходи на местния бизнес. Само в някои случаи се издават подпечатани от „Ислямска държава“ разписки, а при поискване на такива се изпращат заплахи по мобилните телефони, както и на роднини.
Голяма част от тези дейности в началото бяха фокусирани върху селските райони на Сирия, но сега в градските и в много от селските райони „Ислямска държава“ все по-често се възприема като управляваща сила в сянка. Тези по-незабележими дейности може и да не правят медийни заглавия, но те са основната съставна част на устойчивия и дълбоко вкоренен терористичен бунт.
През последните няколко години „Ислямска държава“ умишлено прикрива нивото си на опериране в Сирия, последователно избирайки да не поема отговорност за атаки, които е извършила. Предизвикана обаче от войната на Израел срещу Хамас в Газа, „Ислямска държава“ за първи път започна да разкрива пред всички степента на възстановяването си в Сирия. ИДИЛ процъфтява благодарение на хаоса и несигурността, а в Близкия Изток те изобщо не са в недостиг през тези дни.
Като част от провежданата из целия свят кампания на групировката „да ги убиваме, където и да ги намерим“, групировката извърши и пое отговорността за 35 атаки в седем от четиринайсетте провинции на Сирия през първите 10 дни на 2024 г., които бяха част от общо 100 техни атаки по целия свят. И макар „Ислямска държава“ да остава далеч от това, което беше през 2013 и 2014 г., групировката запазва своите тревожещи възможности, голяма увереност и новопридобито чувство за динамика. Войната в Газа и спираловидно разрастващите се регионални кризи наливат масло в огъня и създават възможности за терористичната група да използва ситуацията за собствена изгода.
Освен това набезите на „Ислямска държава“ за сплашване и нападенията започват да изплащат дивиденти в централна Сирия, където духът на милициите на местния режим е в упадък. Из цялата сирийска част на Бадия, или Централната пустиня, „Ислямска държава“ отделя специално внимание на атаките си срещу силите за сигурност на режима по ключови пътни артерии и извън обширната мрежа от петролни и газови съоръжения в региона. Мащабите и сложността на тези атаки се увеличиха чувствително през 2023 г., както и техните срокове. Според Проекта за борба с екстремизма само през 2023 г. „Ислямска държава“ е извършила най-малко 212 нападения в Централния пустинен регион на Сирия, убивайки поне 502 души. С увеличаването на тайните заплахи и явните атаки се появяват и доклади за зачестили случаи на дезертиране от военните редици на режима.
И ако силите на САЩ не могат да направят много, за да променят активността на „Ислямска държава“ в контролираните от режима територии на Сирия, американските войски са лепилото, което крепи единственото значимо предизвикателство срещу „Ислямска държава“ в рамките на една трета от сирийската територия. Изчезне ли това лепило, сериозните размирици в Сирия ще бъдат гарантирани, а преминаването на дестабилизиращото им влияние в Ирак ще е сигурно.
В много отношения Ирак е ключов, тъй като водената от САЩ коалиция срещу „Ислямска държава“ е ефективно базирана на иракска земя. Но на фона на безпрецедентните военни действия между иранските проксита и американските сили в Ирак, включващи ответни удари на САЩ към Багдад, както и произведени в Иран балистични ракети, които обстрелват американските войски на иракска територия, напрежението в иракската политическа система бързо се покачва и тя се опитва да принуди американските войски да се изтеглят от страната.
Иракският премиер-министър Мохамед Шиа ал-Судани сега публично настоява за американско изтегляне от страната му, но има някаква надежда, че военното присъствие на САЩ в Иракски Кюрдистан ще може да поддържа операции за противодействие на „Ислямска държава“, включително и в съседна Сирия. Вероятно това обяснява защо през последните седмици иранските проксита толкова често взимат на прицел силите на САЩ, разположени на международното летище Ербил.
Но преместването на координацията на действията срещу „Ислямска държава“ от Багдад в Ербил ще създаде собствени усложнения, изостряйки вътрешно-кюрдските напрежения между регионалното правителство на Масуд Барзани и свързаната с ПКК администрация на Сирийските демократични сили в североизточна Сирия, което вероятно ще доведе до нежелателна турска намеса. Окуражени от чувството за победа в самия Ирак, Иран и неговите проксита в този сценарий несъмнено ще изострят атаките си срещу американските войски в Сирия, също целейки тяхното изтегляне.
Като цяло, събитията от октомври насам поставиха американското разполагане в североизточна Сирия под гореща заплаха, от която произтекоха и сегашните вътрешни обсъждания за изтегляне от Сирия. Предвид катастрофалните последици от прибързаното изтегляне от Афганистан през 2021 г. и предстоящите избори в САЩ по-късно тази година, е трудно да се разбере защо администрацията на Байдън би обмисляла изтегляне от Сирия. Независимо как бъде проведено подобно изтегляне, то ще предизвика хаос и бърз скок на терористичните заплахи. Но не може да се отрече ясното усещане в политическите кръгове, че такова се обмисля активно и че се приема като в крайна сметка неизбежно.
Членове на правителството на САЩ активно предлагат споразумение за сътрудничество между Сирийските демократични сили и режима на Сирия срещу „Ислямска държава“ като възможен път за американско изтегляне. Това би било не само феноменално благодеяние за „Ислямска държава“, но и нещо невъзможно само по себе си. Част от Сирийските демократи може и да имат периодични контакти с режима на Асад, но те далеч не са естествени съюзници. Режимът никога няма да позволи на демократичните сили да оцелеят, а Турция ще направи всичко възможно да убие каквото е останало от тях.
Последният път, когато „Ислямска държава“ се надигна в Сирия, през 2014 г., това трансформира международната сигурност по дълбоко негативен начин. Ако изтеглянето на САЩ предизвика завръщане на хаоса на „Ислямска държава“, ние ще изпаднем в позицията на обикновени наблюдатели, неспособни да се върнем в района, тъй като той ще бъде поставен под контрола на долен режим и неговите руски и ирански съюзници.
Чарлз Листър е старши научен сътрудник и директор на програмите „Сирия“ и „Контратероризъм и екстремизъм“ в Института за Близкия Изток
Източник: foreignpolicy.com
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова