Foreign Policy: Когато американските чиновници говорят за "ред, основан на правила", те имат предвид настоящия ред, чиито правила са създадени предимно в Америка

Foreign Policy: Когато американските чиновници говорят за "ред, основан на правила", те имат предвид настоящия ред, чиито правила са създадени предимно в Америка

Следвайте "Гласове" в Телеграм

Ако има фраза, която (предполагаемо) определя какво представлява външната политика на САЩ в наши дни, то това е "необходимостта от поддържане на основан на правила ред". Пример за това: желанието да се укрепи настоящият ред е една от основните причини, поради които администрацията на Байдън работи толкова усилено, за да събере тази седмица набор от съмишленици във второто повторение на така наречената Среща на върха за демокрация. Може да се разбере защо: Да кажеш, че Съединените щати просто се опитват да спазват правилата, е по-прилично, отколкото да кажеш, че целта им е да запазят вечното превъзходство на САЩ, да отслабят трайно Китай, да свалят правителства, които не харесват, или да подкопаят други свои противници.

Разбира се, когато американските служители казват "ред, основан на правила", те имат предвид настоящия ред, чиито правила са създадени предимно в Америка. Те защитават не съществуването на правила сами по себе си; всеки ред, включващ съвременни държави, по необходимост трябва да бъде основан на правила, тъй като сложните взаимодействия на глобализирания свят не могат да бъдат управлявани без съгласувани норми и процедури. Тези норми варират от основополагащи принципи (напр. идеята за суверенно равенство) до обикновени ежедневни практики (напр. използването на английския език като стандартен език за международния контрол на въздушното движение). Това повдига въпроса: Кои части от сегашния ред Съединените щати най-много желаят да защитават? Кои норми имат най-голямо значение?

За мнозина на Запад основният елемент на днешния световен ред е нормата срещу териториалните завоевания. Както заяви държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън миналото лято, руското нахлуване в Украйна е поставило под въпрос "основните принципи на мира и сигурността ... че една държава не може просто да променя границите на друга със сила или да подчинява суверенна нация на волята си, или да диктува нейния избор или политика".

Блинкън не си беше измислил това. Глава I от Устава на ООН гласи, че "всички членове се въздържат в международните си отношения от заплаха или употреба на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава". Освен това Хартата задължава държавите да решават споровете с мирни средства. Освен това Четвъртата женевска конвенция забранява на държавите да експулсират населението на територии, окупирани по време на война, или да прехвърлят свои граждани в тези територии, като по този начин издига допълнителна нормативна бариера пред придобиването на територия със сила. Не е изненадващо, че желанието за спазване на тази норма се превърна в често срещано оправдание за външна подкрепа за Украйна, особено след анексирането на четири украински области от Русия (претенция, отхвърлена от по-голямата част от международната общност) и принудителното прехвърляне на хора от Украйна в Русия в хода на войната.

Сама по себе си нормата срещу завладяването не е убедила държавите да не воюват или дори да не се опитват да завладяват територии, а и в историята няма много примери, когато някое правителство е обмисляло завоевателна война и след това се е въздържало, защото лидерите му са признали, че има норма, според която това е неправилно. В по-голямата си част държавите са се въздържали от широкомащабни завоевателни действия не поради наличието на норма, а защото национализмът и изобилието от малки оръжия обикновено правят управлението на чуждо население скъпо и трудно.

Нормата срещу завладяването обаче може да играе роля, ако широкомащабната агресия прави по-вероятно трети страни да се притекат на помощ на нападнатата държава, както направи една голяма коалиция, когато Ирак превзе Кувейт през 1990 г., и както направи НАТО, след като Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г. Но дори и тук въпросът е сложен: дали държавите са се сплотили в полза на жертвата, защото са защитавали някаква норма, или защото са искали да предотвратят неблагоприятна промяна в баланса на силите или да постигнат някаква друга стратегическа цел? А може би и двете?

Както при повечето норми, това, което се случва в действителност, е, че държавите намират начини да ги заобиколят. Съединените щати например са напълно готови да нарушават териториалната цялост на други държави, но не ги разделят на части и не ги анексират, след като вражеската армия се предаде. Вместо това създават ново правителство, което формално е независимо, но се предполага, че ще следва американските насоки (или поне така се надяват Съединените щати). Тази маневра позволява на Вашингтон да се преструва, че не е завладял никого; той просто заменя няколко зли лидери с по-сговорчиви и доброжелателни.

Идеята, че държавите се проектират около нормата срещу завладяването, получава допълнителна подкрепа от последните изследвания на Дан Алтман. Алтман показа, че нормата срещу завладяването не е довела до значителен спад в опитите за териториални промени; тя просто е променила начина, по който държавите действат и колко се опитват да постигнат. По думите му "еволюцията на завладяването е симптом на упадъка на войната, а не негова причина". Опитите за завладяване и подчиняване на цели държави намаляват след 1945 г. (завземането на Тибет от Китай през 1950 г. е ранно и очевидно изключение) по две основни причини. Първо, както беше отбелязано по-горе, завладяването на цяла страна принуждава победителя да управлява едно размирно и възмутено население, а разходите за това обикновено надвишават ползите. Второ, подобни опити често карат трети страни да се притесняват за дългосрочните амбиции на агресора и по този начин ги насърчават да обединят сили, за да помогнат на жертвата и/или да задържат агресора занапред.

Според Алтман вместо да се опитват да погълнат цяла държава, държавите са по-склонни да се ангажират с faits accomplis или ограничени заграбвания на земя, в идеалния случай в райони, които са слабо населени и слабо защитени, и с надеждата, че тези скромни придобивки няма да предизвикат пълномащабен международен отговор. Очевидни примери са спорът за Каргил между Индия и Пакистан през 1999 г., повтарящите се гранични сблъсъци между Индия и Китай, завземането на Фолклендските острови от Аржентина през 1982 г., усилията на Китай за "островно строителство" в Южнокитайско море и завладяването на Крим от Русия през 2014 г. Държавите, които извършват ограничени заграбвания на земя, все още могат да направят грешни изчисления - както направи аржентинската хунта през 1982 г., но тези и други примери показват, че опитите за придобиване на територия със сила не са приключили. А в някои случаи, като анексирането на Голанските възвишения от Израел и продължаващите му усилия за колонизиране на Западния бряг, международната общност не е направила почти нищо, за да ги спре или обърне.

Превод Dir.bg

Източник: dnes.dir.bg

 

 

 

Коментари

  • All right, all left

    31 Март 2023 10:01ч.

    Американците не просто обичат света базиран на правила. Те искат, когато им се прииска да ги нарушават, просто да си ги променят както им отърва. Т.е. вместо да ги нарушават, да си ги променят по свое усмотрение. Когато и както си поискат. Това е за тях неолиберализма - прайм си кво си искам един вид.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кадиров

    31 Март 2023 10:28ч.

    Международен съд на ООН обяви за незаконно блокирането на активи от САЩ на Иран и присъди връщане и обезщетение!!! Прецедент с огромно значение против безпричинни и едностранни посегателства срещу собствеността! Ще завалят искове срещу САЩ от РФ, Венецуела, Афганистан и други засегнати юридически и физически лица. Решението е прецедент с огромно значение за целия СВЯТ! Това е краят на присвоеното от САЩ право да създават "правила" в хода на играта!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • bodar4uk

    31 Март 2023 10:49ч.

    Сащ няма правото да си измисля свои правила , и със заплахи да ги налага в Света, може да важат само на собствената му територия! Иначе се обезсмисля съществуването на всички Международни организации, друг е въпросът че те отдавна са се превърнали в лични слуги на Сащ! То и международното право се превърна в стричен сакъз, от толкова дъвкане.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Читател

    31 Март 2023 11:51ч.

    Правото е в силата. Няма нищо общо със справедливостта или хуманизма. За щастие на САЩ тоягата им (финансова и военна) поувехна, а други (напатили се) дъжави си направиха по-яки тояги, и има шанс да наложат справедливостта като международно право, а не прищевките на САЩ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Самотният вълк

    31 Март 2023 12:07ч.

    Точно във десетката е тази статия ,Защото това е истината за световният хегемон САЩ .Те затова искат да си запазят еднополюсният свят ,основан на правила а не на закони .Именно затова Русия и Китай ще променят световният ред който от еднополюсен ще стане много полюсен ,основан не на правила ,а на закони И процесът вече е необратим .Доказателство за това е създаването на ШОС и БРИКС .

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Всички престъпници

    31 Март 2023 12:32ч.

    твърдят, че са престъпници спрямо правила писани от други.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • При международен ред

    31 Март 2023 13:58ч.

    Основан на правила на Китай и Рашастан даже рубладжиите ще пропищят.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • А принормален международен ред ти и подобните ти ще бъдете излавяни заедно със всичките си роднини и лекувани в психиатрии до живот

    31 Март 2023 14:14ч.

    Не много дълъг живот

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • old_beggar

    31 Март 2023 14:47ч.

    на 15 август 1971 г., Ричард Никсън отменя златното покритие на долара - и това е денят, в който е роден неолиберализмът. фашагите от САЩ имат $32 000 млрд. външен дълг - ползвали са чужд труд, стоки и услуги срещу зелени хартийки без златно покритие, и някой трябва да им го изплаща ! а това може да стане само чрез целенасочени заплахи с Русия и принуждаване да им купуваме оръжието, което е многократно по-скъпо, но по-неефективно от руското /при военна експлоатация и поддържане/...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • “ред, основан на правила",

    31 Март 2023 18:58ч.

    Правилата не са на САЩ и немощния старец от снимката, а на племето на този, който стои до него. Според идеологията(религията) им, това им е обещано от техния Господ, само на тях. Де гиди дотяга де!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи