- Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
- 14 Март 2023
- 2524
- 25
Три дни от срива на Silicon Valey Bank и последвалото затваряне на Signature Bank бяха необходими, за да стигнем до логичното притеснение какво се случва и при нас в България. Финансовите журналисти носим особено бреме. Винаги, когато стане нещо по-голямо, към нас се обръщат роднини и приятели с въпроси от сорта: това ще ни засегне ли, да обърнем ли спестяванията си от левове в евро, или от евро в долари? Жилищата ще продължат ли да поскъпват, докъде ще стигне покачването на лихвите? И макар да не сме оракули с кристална топка и невинаги да можем да отговорм, този път може да се каже със сиурност – банковата криза, назряваща в САЩ, не крие пряка заплаха за България и българската банкова система.
15 години след срива на Lehman Brothers българската банкова система е доста по-стабилна, по-слабо зависима от международната среда и по-малко уязвима. Как се стигна дотук?
След като в неделя, 14 септември 2008 г. бе решено, че Lehman Brothers няма да се спасява, понеделникът бе особено потискащ за българските банки. Към този момент те са трансмисия за преотдаване на западни спестявания, набрани през влогове в банките майки на родни клиенти, които плащат по-високи лихви. Практически цяла Източна Европа заема от спестяванията на богатия Запад.
Веднъж в полет от Брюксел към София директорът на една от водещите банки ми разказа как в петък, 12 септември 2008 г., поискали да получат двойно по-голям ресурс за кредитиране у нас, а само три дни по-късно, точно след фалита на Lehman, от централата им съобщили, че скоро ликвидност не трябва да очакват. Страхът източноевропейските банки да не бъдат изоставени от банковите групи майки покачва лихвените проценти и почти замразява кредитирането през есента на 2008 г. Така се стига до „Виенската инициатива“, при която групите потвърждават ангажиментите към дъщерните си банки. А именно, че няма да ги изоставят.
Последвалата рецесия и задълбочаването ѝ в депресия у нас променят коренно нещата. В продъжение на пет години българите се притесняват да харчат и затова натруват сериозни спестявания в банковата система. Процесът продължва през цялото второ десетилетие на този век и към към 2020 г. банковата ни система вече е силно ликвидна с ресурс, привлечен от спестяванията на собствени клиенти, а не от вътрешно групово кредитиране от банките майки.
Минималните задължителни резерви, които Българска народна банка изисква от банките да поддържат, се равняват на 10% от активите им, което е 10 пъти по-високо изискване в сравнение с действащото в еврозоната. Нещо повече, в момента в БНБ частните банки държат и свръхрезерви, което прави 17 милиарда лева заделен ресурс в БНБ (11 милиарда задължителни резерви и 6 милиарда свръхрезерви).
Ликвидността на банковата ни система – парите в брой, високоликвидните ценни книжа и други ликвидни активи, като отношение са двойно по-високи в българската банкова система в сравнение с тези в еврозоната.
Всичко това означава, че контракциите на международната финансова система заплашват нашата в далеч по-малка степен, отколкото преди 15 години.
Добра новина е, че за изминалото десетилетие и половина, българските банки запазиха и профила си, насочен главно към търговско, ипотечно и потребителско кредитиране. Ако родна банка е инвестирала във финтех компания, най-вероятно го е направила не с цел да извлече печалба, а да усвои и внедри разработените технологии в собствената си практика. Инвестициите във високорискови активи, също както в първото десетилетие на века, се оказаха пропусната възможност за родните банки. Пропусната възможност, но и пропуснат риск. Сега, когато всички се питат каква част от стартъпите, финансирани с дълг, ще устоят на високите лихви и колко ще загубят банките в САЩ и еврозоната от такива вложения, българските банки, като цяло отново странят от загубите.
И все пак – трябва ли нещо да ни притеснява
България е отворена икономика и то малка. Поради това е силно завсима от глобалните икономически процеси. Тъй като огромна част от производството ни се изнася, ако търсенето в еврозоната се свие, ние ще пострадаме. А това е силно вероятно защото вместо да наложат изправителни мерки веднага, след като пожара на световната финансова криза угасна, от 2010 и така до 2021 г., правителствата на САЩ и страните от еврозоната налагаха на Федералния резерв и на Европейската централна банка да печатат евтини пари.
Вместо да се предизвикат оздравителни реформи, каквито ние преживяхме след 1997 г., западните правителства продължиха да живеят на заем. Вместо неефективните бизнеси да отпаднат, те продължиха да съществуват, покривайки загубите си с евтин кредит. И да изникват още и още съмнителни бизнес модели. Когато инвестиционен фонд, финансиран със заеми, изкупи дял в даден стартъп, той веднага получава пазарна оценка, но още не е доказал способността си да печели.
Но дойде време, в което централните банки не можеха да бягат от основната си отговорност – да поддържат ценова стабилност. И когато започнаха да вдигат лихвите, за да ограничат инфлацията, първите изревали се оказаха SVB и Signature Bank.
Днес държавният дълг на САЩ е 129% от БВП, което е два пъти повече в сравнение с 2008 г. Общият дълг на еврозоната е 98%, или наполовина повече от 2008-а. И двете стойности отдавна са надминали приемания за здравословен праг от 60%, което означава, че и САЩ, и еврозоната или ще посрещнат новата криза далеч по-слабо подготвени и ще я преживеят далеч по-тежко, или ще намерят начин да пренапишат финансовата теория. Най-вероятно ни очаква нова инфлационна вълна, последвана от глобална рецесия и депресия.
От всичко за нас следва рискът да намалее търсенето на българска нидустриална продукция, да намалее притокът на чуждестранни туристи. До някаква степен и у нас да бъдат загубени работни места.
Чак тогава ще можем да очакваме по-сериозно увеличение на лошите кредити. И ако държавниците ни не направят някоя глупост, можем да очакваме проблемите в България да се проявят със закъснение, но ще ги посрещнем с далеч по-сигурна банкова система от тази преди 15 години.
Следвайте "Гласове" в Телеграм
