Д-р Галин Каменов е епидемиолог в НЦЗПБ. Работил е като военен епидемиолог и в системата на РЗИ. Два пъти е бил заместник-министър на здравеопазването, отговарящ за общественото здраве. Има дисертация по проблемите на съвременните епидемиологични заплахи.
Нека обаче да се уверим дали всичко е така. Първо, добре е да се запознаем с данните на CDC (Disease Burden of Influenza), тъй като статистиката в САЩ е най-точна и следователно данните относно тежестта на грипа за общественото здраве са най-достоверни.
У нас често се спекулира, че тежестта на грипа е съпоставима с тази при COVID-19, като се цитират неточни данни. Официалните данни на CDC за броя на починалите в САЩ от грип през последните десет години варират от 12 000 до 61 000 годишно.
През 2019 г. броят на починалите от грип е 34 120, като се предполага, че болните са били 35,5 милиона, а тези, потърсили лекарска консултация, са 16,5 милиона. Трябва да се подчертае, че това е оценка и има множество ограничения за интерпретацията ѝ.
Броят на починалите в САЩ от COVID-19 само за няколко месеца от началото на епидемията, към 24.06 2020 г., е 123 476 от 2 424 493 установени заразени с новия коронавирус. Следователно до края на годината може да се очаква различие в смърността до десет пъти в полза на COVID-19 .
Добре е да се припомни също така, когато се сравняват тези данни, че наблюдаваната заболяемост и смъртност от COVID-19 са при въведени сериозни ограничителни мерки за контрол на пандемията.
Не е коректно и сравнението между испанския грип преди 100 години с новия коронавирус. Вирусът на испанския грип е бил високо вирулентен, но той няма нищо общо с циркулиращите в момента грипни вируси. Жертвите при тази пандемия са наистина много, но данните за починалите от испанския грип варират силно, което говори за несигурна оценка. Преди приблизително 20 години оценката бе за 20 милиона починали по време на пандемията, днес оценката е за повече жертви.
Когато се сравняват двата вируса, не трябва да се пропуска и тежестта на протичане на заболяването. Действително при COVID-19 има висок брой случаи с много леко протичане или липса на всякакви прояви, все още необяснен напълно феномен, вероятно дължащ се на неспецифичния имунитет. Но случаите, при които се развива клинична манифестация, протичат много тежко, не могат да се сравняват с тежестта на грипа, водят до тежки страдания на болни и близки, а и все още не са ясни късните последствия за дихателната система при тези пациенти.
Да, правилно се посочва, че леталитетът (съотношението на починалите към заразените със SARS-CoV-2) при инфектираните с вируса първоначално се считаше за по-висок. Но това не е грешка, а временна оценка. Просто такива бяха данните в началото на пандемията, при липса на тестове и възможност за серологичен контрол.
В хода на епидемията, когато се установи наличието на много безсимптомни форми, леталитетът естествено спадна. Сега е в границите около 0,2 - 0,4% и зависи от състоянието на здравната система и качеството на лечение. Дали това е много или малко? За общественото здраве, при масово заразяване, това е много.
Ако се приеме, че един на 400 заразени от вируса може да почине, това означава, че в България при 60-70% заразяване, което е възможно без прилагане на ограничителни мерки, може да се очаква в къс период броят на починалите да е над 10 000. Това е много.
Тежко болните, изискващи болнично лечение, могат да бъдат десетки хиляди, а едновременното им лечение може да доведе здравната система до колапс. Недопускането на подобен сценарий е основна причина за прилагането на сериозни ограничителни мерки у нас и в Европа.
Под въпрос се поставя и правилността на направените ранни прогнози за развитието на пандемията и съответните разработени математически модели. Твърди се, че докладът на Имперския колеж на Великобритания с прогноза за развитието на пандемията е необоснован и е повлиял вземането на погрешни решения от страна на Световната здравна организация.
Възможно е в него да има методологични неточности, но основните изводи са удивително точни - прогнозата за САЩ бе за 240 000 починали, ако се предприемат навреме пълноценни превантивни и противоепидемични мерки и за 2,2 милиона жертви, ако такива мерки липсват. За съжаление днес виждаме точно това - предприети са мерки, но и над 120 000 са починали, като епидемията изобщо не е приключила.
Що се отнася до вземането на решение в Европа за въвеждането на не-фармацевтични мерки, единствен инструмент за контрол при липса на ваксина и лекарства, то механизмът е по-сложен и включва анализ на данни и взаимодействие на множество здравни институции - ECDC,WHO, CDC, световни научни институти, центрове и университети, след което националните оперативни щабове предлагат решения, които се взимат на политическо ниво. Този механизъм априори изключва допускането на сериозни грешки в управлението на пандемията.
Днес навсякъде по света се обвиняват властите за прекомерни мерки. Но в началото на пандемията никой не можеше да знае точните епидемични характеристики на пандемията и никой не можеше си позволи да вземе алтернативно решение. Тези, които се опитаха, след това официално се извиниха и признаха грешката си. Обвинението за това, че ограничителните мерки доведоха до сериозни икономическите проблеми, е повече от спорно. Проблемите възникнаха от реалната опасност и появата на непозната и тежка болест. Без ограничителни мерки пандемията можеше да излезе извън контрол, предприятията и транспортът щяха да се затварят стихийно и хаосът бе възможен. Представете си държава, в която непредвидено спират своята дейност енергийните и хранителните предприятия, транспортът, болниците и полицията. Мерките не допуснаха това да се случи.
Днес ние се намираме във важна фаза на пандемията - мерките се отслабват постепенно, защото икономиката не бива да спира. Същевременно се запазва бързото откриване, проследяване, изолиране и карантина на болни и контактни, както и личната превенция. Поведението на хората за предпазване от заразяване придобива първостепенна важност в тази ситуация. Усилията трябва да се насочат към информиране на хората за характера на опасността и към прилагането на превантивните мерки за снижение на риска. В това отношение трябва да се обединят действията на медиите, личните лекари, образователните институции и известните личности. Примерът е по-важен от наставленията, казват древните. Ще бъде жалко, ако примерът на известни личности, които имат огромно влияние, на практика подкопава сдържането на пандемията дори, когато действат добронамерено.
Свързани текстове: Стига телевизионна всичкология! Ето фактите за Covid-19