ЕС се готви да затръшне вратата под носа ни

<p>Може би остана незабелязано, но все пак е добре да обърнем внимание на категорично поставената бариера между ние, ще рече, &bdquo;нашите граници&rdquo;, и те, България и Румъния. Подчертаването на това различие говори, че Европа все още не е приела нито нас, българите, нито румънците като част от своя проект и все още е твърде колеблива какво да прави. Демонстрираната увереност на премиера Борисов на последната среща на Съвета на министрите, че имаме гаранциите на голяма част от страните, членки на шенгенското пространство, и особено на Франция, че ще бъдем допуснати вътре, се оказва подвеждаща и ако не се положат необходимите усилия, задачата с влизането в това пространство може да остане нерешена задълго.</p> <p>За съжаление проблемите, които стоят пред управляващите вече не са само технически. Те не са свързани единствено и само с изпълнението на няколко препоръки и построяването на центрове за бежанци в близост до границите ни с Турция, нито с оборудването на граничните пунктове с необходимата техника и свързването й с европейските центрове за следене на границите на съюза. Проблемите на България вече са поставени и в цивилизационен контекст. Все повече европейски гласове изразяват съмнение за способността на българското правителство да се справи с корупцията и организираната престъпност, с контрабандата на всякакви стоки, в това число и с трафика на наркотици. Все повече висши представители от Брюксел смятат приемането ни в ЕС за политическа и стратегическа грешка, макар и да го премълчават публично. Все пак никой не иска да признае, че е сгрешил. И затова европейските политици ще стават все по-взискателни и настойчиви, когато става въпрос за следващите стъпки в процеса на интегрирането ни към Европа. А освен покриването на критериите за влизане в шенгенското пространство ни предстои и подготовка за приемане на единната европейска валута, един също важен приоритет, който обаче в последно време се претоварва от популизъм.</p> <p>Критериите, които България трябва да покрие, за да стане пълноправен член на шенгенското пространство, са ясни и по тях нито една от държавите, членки на това пространство, не е готова да прави компромиси. От страната ни се изисква доказване на възможности да защитава данни и да работи с шенгенската информационна система (ШИС), да може да осъществява стриктен контрол и проверки на външните граници &ndash; сухопътни, въздушни и морски, да обучи необходимия персонал и да осигури добра техническа база, която включва система за видеонаблюдение и информационна система. Засега по голяма част от изискванията е постигнат незначителен напредък.</p> <p>Защитата на данни може да се окаже сериозен препъникамък, особено на фона на скандала, развихрил се около сайта Wikileaks, но и също така в не по-малка степен &ndash; на запазените още от времето на СИВ и Варшавския договор топли връзки с &bdquo;братските&rdquo; служби. Неведнъж официални руски представители публично са определяли страната ни като свой &bdquo;троянски кон&ldquo; в Европа. Това, макар и да може да се смята за обикновена провокация, целяща да срине доверието в България в очите на европейските ни партньори, не е отминавано без необходимото внимание от Брюксел.</p> <p>По отношение изпълнението на изискванията за пресичането на имигрантските потоци, идващи от Средния и Близкия изток през Турция, също има сериозни пропуски. Опасността обаче идва от политиката на българското правителство към българските общности зад граница, особено политиката към Македония, прокарвана от министъра за българите в чужбина Божидар Димитров. Безконтролното и хаотично раздаване на българско гражданство едва ли се определя като добронамерен акт от страна на европейските политици. Опасността от проникването през тези канали на нежелани граждани на Европа дава допълнителни аргументи за забавяне на процеса на приемането ни в шенгенската зона.</p> <p>Не по-малко остро стои и въпросът с контрабандните канали на наркотици, оръжие, цигари, фалшива валута и облекла. България се слави отдавна като рай за контрабандата, но и за политическото й протектиране. Въпреки демонстрираното желание от ред правителства, включително и настоящото, да се справят с този проблем, все още доверието на западните ни партньори не е възстановено, което е ясен сигнал, че старите навици и обвързаности не са преодолени напълно. Една обиколка из пазарите по страната дава ясна картина за размера на продажбите на контрабандни цигари, което ощетява и хазната, освен че затвърждава недоверието на Брюксел. И без да е експерт по контрабандата, човек може да види, че по пазарите в страната през няколко метра са наредени български граждани от ромски произход, които продават необезпокоявани от никого цигари без бандерол. Не само това. Масово тези търговци казват, че цигарите са собственост на премиера Борисов и без негово разрешение едва ли биха си позволили да ги продават открито и безнаказано.</p> <p>&nbsp;Не е никак пренебрежим и проблемът с бдителността, определена като едно от основните изисквания, потвърдено и от френския министър по европейските въпроси Лоран Вокие, която особено при българските митничари е доста занижена. Рефлексите от най-мрачните години на прехода са все още живи. Замъгляването на погледа при шума на финикийските знаци може и да е приемлив метод за трупане на благосъстояние у нас, но за европейците е знак, че липсва какъвто и да е инстинкт за самосъхранение в обществото. Естествената реакция е пред такива общества да бъде поставяна непреодолима, или най-малкото, слабопропусклива бариера. А присъствието на бивши контрабандисти в българския парламент, при това в редиците на управляващото мнозинство, едва ли е убедително доказателство, че сме готови да се разделим с много от порочните практики от мутренските времена.</p> <p>И така България може да се окаже зад стените на новия европейски имперски проект. Историята е категорично безпощадна в това отношение. Ако нямаме изградени културни и цивилизационни традиции, близки до тези на мнозинството страни в ЕС, няма как да разчитаме на равноправно отношение и да бъдем припознати като &bdquo;свои&rdquo;. Ще ни остане да играем ролята на буферна зона, която да бъде първо препятствие пред възможните недоброжелатели, а в замяна да получаваме дребни суми като компенсация за причинените временни неудобства. Едва ли Европа би ни приела като &bdquo;своя&rdquo; страна при тази демонстрация на несигурност в културното ни и цивилизационно самоопределяне. А това самоопределяне не става само и единствено с думи.</p> <p>&bdquo;Шенген просто е нещо, към което трябва да се стремим, но от фискална гледна точка това не е голяма тема. Темата е, че сме си направили всичко, което зависи от нас. България просто заслужава да е в Шенген&rdquo;. Това заяви миналата седмица финансовият министър. Да, България наистина трябва да се стреми към Шенген, но с бездействието си правителството сериозно затруднява изпълнението на тази задача.</p>